Когато совите утихнат,
когато прилепите спят
и месецът не се усмихва,
молци когато не кръжат,
тогава шумни хора плъзват
по улиците на града
и никой нощен пич не дръзва
навън да подаде глава.
Препускат, блъскат се и гонят
американската мечта,
а ние с теб си спим спокойно,
отново чакайки нощта.
София, 11.2.2012
Д-р Методиев беше директор на престижната столична клиника „Уши, Нос, Гърло & Ко.” Всички търсеха компетентното му мнение по всякакви медицински въпроси.
Веднъж по телефона се обади брат му. Той също се казваше Методиев, но не беше доктор. Братът на д-р Методиев беше съосновател на фондация „Да направим нещо”.
– Хайде да направим нещо, братко! – каза братът на д-р Методиев.
Фондация „Да направим нещо” бе спечелила обществена поръчка по оперативна програма 30/456/+A&A$TaDeYe5rE*3. Трябваше да организира фестивал „Не на дрогата”.
Затова братът на д-р Методиев се обаждаше на д-р Методиев. Той го помоли да произнесе реч на закриването на фестивала. Като компетентно медицинско лице, д-р Методиев трябваше да каже нещо за дрогата и по възможност да наблегне върху опасностите от хероина и екстазито. Оперативна програма 30/456/+A&A$TaDeYe5rE*3 беше против всички наркотици, но особено против хероина и екстазито.
Д-р Методиев разбра, че за тази изява му се полага солиден хонорар плюс командировъчни. Затова д-р Методиев веднага се съгласи. Дори помогна на фондация „Да направим нещо”, като разлепваше плакати за фестивала.
След месец дойде време за фестивала. На него дойдоха много хора – и млади, и стари. Когато Б.Т.Р. приключиха със свиренето, на сцената излезе братът на д-р Методиев.
– Сега уважаваният д-р Методиев, директор на престижната столична клиника „Уши, Нос, Гърло & Ко.”, ще ви каже няколко думи за дрогата, особено за хероина и екстазито! – каза братът на д-р Методиев.
Д-р Методиев взе микрофона и започна:
– Дрогата е лоша. Хероинът пък е много лоша дрога. Обикновено хероин се предава по въздушно-капков път чрез кашляне или кихане, което създава аерозоли, съдържащи хероин. Хероин също може да се приеме чрез директен контакт с птичи изпражнения или носен секрет, както и при контакт със заразени повърхности. Хероинът се дезактивира от слънчева светлина, дезинфектанти и перилни препарати. Тъй като хероинът може да се обезвреди със сапун, честото миене на ръцете намалява риска от хероина. Екстазито, подобно на хероина, също е много лоша дрога. То обикновено се приема и предава чрез незащитени полови сношения. Екстази може да се приеме, когато полови секрети на единия партньор влязат в контакт с гениталните, орални или ректални лигавици на другия. Изследванията показват, че редовното използване на презервативи от латекс намалява риска от екстази с около 85%.
Всички ръкопляскаха и вдигнаха тост с двулитрови бутилки „Ариана”. Д-р Методиев доволен тръгна към дома си. Пред входа обаче срещна непознат мъж с тревисто зелена коса, кристално синкава кожа и кафяви очи, облечен в огнено червено трико с жълто кълбо на гърдите.
– Аз съм Капитан Планета и те арестувам, защото говориш глупости! – каза непознатият мъж. След това сложи белезници на д-р Методиев и го отведе в неизвестна посока. Д-р Методиев не оказа съпротива.
Широката общественост никога не научи за това произшествие, а надзорната комисия по оперативна програма 30/456/+A&A$TaDeYe5rE*3 единодушно остана доволна от фестивала.
„Полицията е получила сигнал за надпис в тоалетна на търговски център. Някой е писал с маркер в тоалетната. Според полицията няма следа от извършителя, нито свидетели на случката.“ (вестник Hudiksvalls Tidning, 17 януари 2012)
Никодим беше мъж в разцвета на силите си. Радваше се на добро здраве, имаше доходен бизнес в сферата на картофите и притежаваше хубава къща на два етажа в най-китното село на Балканския Полуостров. Там живееше със своята мила жена и две прекрасни деца.
– Не съм щастлив – жалваше се Никодим всяка вечер в кръчмата на най-китното село на Балканския Полуостров. – Толкова години живея и още не съм се запознал с малко зелено човече!
Всеки месец Никодим четеше реномираното списание „Близки срещи от третия вид”. Там пишеше колко много хора познават малки зелени човечета.
– Толкова много хора са срещали малки зелени човечета, а аз не! Какво не харесват в мен? Сигурно нарочно ме отбягват! – оплакваше се Никодим.
Хората в кръчмата на най-китното село на Балканския Полуостров се опитваха да му кажат, че и те не са срещали малки зелени човечета. Някои дори имаха теория, че малки зелени човечета не съществуват. В селските кръчми можеш да чуеш всякакви теории.
– Никодиме, ти си мъж в разцвета на силите си! – казваше приятелят му Спиридон. – Радваш се на добро здраве, имаш доходен бизнес в сферата на картофите, притежаваш хубава къща на два етажа, живееш с твоята мила жена и две прекрасни деца! Какво повече ти е нужно? Престани с тези малки зелени човечета!
– Ти не разбираш, Спиридоне! – тъжно казваше Никодим и омърлушено си поръчваше още една ракия.
С годините Никодим се пропи от мъка. Лекарите му повтаряха, че е пред цироза. Жена му повтаряше, че е пред развод. Но той само отговаряше:
– Ако се запозная с малко зелено човече, ще съм щастлив. Тогава ще спра да пия. Сега нямам за какво да живея.
Приятелят му Спиридон го накара да тича сутрин за здраве, като му каза, че в гората може да има малки зелени човечета. Благотворното въздействие на планинския въздух все пак отлагаше цирозата и развода.
Една сутрин, докато тичаше в гората за здраве, Никодим видя на пътеката срещу него едно малко зелено човече.
– Здрасти! – ухили се малкото зелено човече.
– Ааааа! – извика уплашено Никодим и панически побягна в обратната посока.