Skip to main content

Автор: chernobyl

Искам си гръцките домати пък!

chernobyl Вашият коментар

globalization-hands-pic[1] От над два века икономистите твърдо насърчават свободната търговия между народите като най-добрата възможна търговска политика. Въпреки това, много „практични“ хора (доста от които – с добро образование) продължават да се отнасят скептично към нея. Тези практични хора „знаят“, че нашите жизненоважни индустрии трябва да бъдат защитени от чуждестранна конкуренция.

Различията в убежденията между икономистите и повечето „хора от народа“ възникват, когато прескочим от лично ниво на национално ниво. В личните си дела почти всеки от нас се възползва от предимствата на свободната търговия, без много да му мисли.

Ако някой те посъветва да „защитиш“ себе си от „нелоялната конкуренция“ на нископлатените строителни работници, като си построиш къщата сам, ще го помислиш за луд. Здравият разум ни казва да ползваме услугите на фирми, които са специализирани в тази дейност и да им плащаме с парите, които изкарваме, правейки нещо, което пък ние умеем по-добре. Интуитивно разбираме, че ако се изолираме от останалите хора, това ще намали нашия стандарт на живот.

Прозрението на Адам Смит е, че точно същата логика може да се приложи за народите. Ето какво е написал той през 1776:

„Максимата на всеки благоразумен глава на семейство е никога да не опитва да произведе вкъщи това, което е по-скъпо да се направи, отколкото да се купи… Ако чужда страна може да ни снабди с една стока по-евтино, отколкото ние самите можем да я произведем, по-добре да я купим от тях срещу част от продукцията на нашата собствена промишленост, впрегната в работа така, че ние да имаме предимство.“

Една и съща максима, която важи както за семейството, така и за целия народ!

И въпреки това, ние като идиоти години наред се опитвахме да развиваме металургия в Кремиковци, генерирайки само загуби и мръсен въздух в най-населения български град.

Години наред „подкрепяме“ българския въгледобив, като го субсидираме чрез сметките си за ток (нищо, че много от нас не могат да си ги платят) – а когато избухнаха протести и скандали, се оказа, че цената можела да падне, ако изключим няколко ТЕЦ-а от системата. Ама не бива, щото нали горките миньори какво ще правят. (А останалите българи не са ли хора?)

И година след година земеделските производители се жалват от евтиния внос, който ги конкурира. Кого си мислиш, че заблуждаваш, чичка? При положение, че продукцията ти е също толкова „пластмасова“, колкото чуждата, че и по-скъпа, къде си тръгнал да ни я пробутваш? Пробвай се в друг занаят!

Не забравяйте, че производителите са малцинство, а потребителите – мнозинство, и всяка форма на „защита“ на първите означава диктат на малцинството над мнозинството – и ограничаване на неговото право на свободен избор.

SSD си заслужава отвсякъде!

chernobyl Вашият коментар

intel-x25-m-gen-2-34nm-ssd[1] Преди няколко години пострадах от първото си тотално скапване на твърд диск. Кофти история, не я пожелавам на никого, но поне дискът беше достатъчно любезен да ме предупреди предварително. Първо забелязах, че Windows се зарежда много по-бавно от обикновено, пуснах няколко теста и забелязах, че по диска се появяват лоши сектори. Първо три-четири, после още, и всеки ден ставаха все повече. Накрая успях да спася всичко (без едно филмче) и да го копирам на нов диск.

Няколко години по-късно, новото устройство започна да дава същите признаци. Някои файлове се отваряха бавно, много по-бавно, отколкото трябва. И така в главата ми светна предупредителна лампичка. Проверих и видях как се пръкват някои съмнителни сектори. Още се четяха, но си личеше, че започват да мухлясват.

Накрая преминах на SSD (Intel X25-M). Точно към края на 2010, когато Intel пуснаха новата си генерация SSD-та, цените на по-старите им хубавинки спаднаха рязко, за да се разпродаде стоката. Пък аз исках джаджа от най-добрата възможна марка, така че се намесих в цялата история и си купих 120GB диск. Може да звучи малък по днешните стандарти, но всъщност е повече от достатъчен за една операционна система, приложения, както и за най-важните данни. За всичко останало можете да използвате външно устройство (аз си имам 1 TB – най-голямото нещо, което може да се намери за USB без външен източник на ток).

Знам, че SSD е нова технология и се счита за по-малко надеждна. Но за един преносим компютър мисля, че те всъщност са по-сигурни от традиционните твърди дискове. Разбира се, паметта на устройството бавно се износва, но тя все пак издържа много години – достатъчно, за да изкара по-дълго от повечето други компоненти на вашия лаптоп. И когато накрая се скапе, на теория това блокира писането, но не и четенето – тоест, данните ви не се губят. И няма движещи се части, така че устройството е имунизирано срещу типичните проблеми, които могат да причинят авария в преносима система – удари, вибрации, високи и ниски температури и тъй нататък.

Някои хора все още са скептично настроени към тази технология. Не бъдете! Високата цена и слуховете за „ограничен живот“ може да ви накарат да се поколебаете, но ползите са много, много повече от недостатъците. С толкова много процесорна мощ и памет в съвременните потребителски системи, твърдият диск е последното слабо звено от веригата, което пречи на хората да се наслаждават на мълниеносна бързина на компютъра си.

За настолен компютър традиционните дискове от висок клас вероятно все още са по-добър вариант – можете да си купите бързо въртящо се чудовище, което да е съобразено с останалата част от конфигурацията, и тъй като няма да го мъкнете насам-натам, то вероятно ще живее по-дълго, отколкото SSD.

Но ако имате лаптоп, не си правете труда. Купете си SSD! Ще ми благодарите.

А на сутринта…

chernobyl Вашият коментар

5370891346_e983d6d4b3[1] Всичките му там хормони и техните ефекти върху човешкото поведение са твърде интересна тема, а когато се смесят с вещества, които си вкарваме отвън, динамиката става още по-объркана и любопитна.

Отдавна е доказано, че алкохолът подтиска отделянето на мъжки полови хормони, с всичките му там последствия (примерно – кофти шофиране 😉 ). Ъпсурт навремето разправяха „вдигам тояжка и след осмата чашка“; само че малко мъже могат да се похвалят с това умение.

Интересното обаче става в последствие. Знаем, че организмът се опитва да вкарва всички телесни химически процеси в строго определени рамки и много се ядосва, ако тези граници бъдат нарушени. Та напоследък има сведения, че когато алкохолът блокира отделянето на полови хормони при мъжете, организмът в отговор веднага се опитва да засили производството им, за да компенсира ефекта, доколкото е възможно.

И така, когато въпросният мъж най-после изтрезнее, алкохолната спирачка вече я няма, но компенсаторният механизъм още работи с пълна сила. И ако вечерта е била особено тежка, на сутринта се получава това, което лично аз отдавна съм потвърдил емпирично, и което наричам „разгонен махмурлук“. Може да те цепи главата, стомахът ти да е на възел и едвам да гледаш, но въпреки това си в състояние без проблеми да обладаеш всичко, което е женско и мърда. Многократно.

Тва е – надявам се високонаучното ми обяснение да помогне на господата да си обяснят този феномен, и на дамите да разберат по-ясно откъде им е дошло… защото, както знаем, науката е слънце, а народността не пада там дето знанието живей.

Универсалният помощник на техническата нация

chernobyl Вашият коментар

Днес, докато проверявах налягането на гумите, открих, че на моята прекрасна крачна помпа, това чудо на съветската руската технология, ѝ се е скъсал маркуча.

И така, реших да споделя своето научно откритие (което без съмнение хиляди българи са откривали преди мен, но не знам някой да е публикувал). Какво правим, ако трябва да стегнем маркуч, а нямаме подходяща скоба?

Според непотвърдена история, която циркулира в нета, само един от всеки пет кламера се използва по предназначение (тоест за защипване на хартия). А ако човек разполага с клещи и кутия кламери, може да направи инженерни чудеса.

1. Кламер, бе!
2013-04-24-398

2. Кламер почти изправен, само с един оставен ъгъл
2013-04-24-399

3. Кламер, увит около нещото, което искаме да пристегнем
2013-04-24-400

4. Кламер, леко усукан с пръсти
2013-04-24-401

5. Когато хванем с клещи и продължим да усукваме, в един момент се получава маркуч, здраво стегнат с кламер. За повече здравина е хубаво да се сложи поне още един кламер, стегнат под друг ъгъл.

В крайна сметка пак си имам работеща помпа 🙂