Изборите приключиха, пушекът от бойното поле се разнесе, и съвсем скоро вече няма да е куул да се говори за тях, та бързам да хвана последния влак. Предполагам, че най-често задаваният въпрос тези дни е: „И ся кво?“. Затова кратко и аргументирано мисля да опиша накъде сме тръгнали сега според мен. За да може след години да погледнем заедно, да видим прав ли съм бил, и в зависимост от резултата или да ви натяквам „казàх ви аз“, или пък да си посипвам главата с пепел.
1. Всичко вероятно ще започне с опит на ГЕРБ за съставяне на самостоятелно „правителство на малцинството“, както при предишния мандат. Вместо да търси коалиция, което си е загубена кауза, Борисов може да опита да предложи кабинет от силни, безпартийни личности.
2. Интересите, които играят, обаче са твърде големи, и едва ли такъв проект ще издържи. Например огромния натиск, който БСП, дори и когато беше в опозиция, упражняваше за довършване на АЕЦ Белене, показва, че хора на ключови позиции в партията имат много очевиден материален интерес там. Ясно е, че политик, който успее да пробута такъв голям и дългосрочен проект, може добре да осигури себе си и семейството си за цял живот. Тези хора искат власт и са наясно, че най-сетне могат да я получат.
3. ДПС е естествен коалиционен партньор на БСП; тези две партии и досега са управлявали заедно неведнъж, и между тях липсва остра реторика и противопоставяне. Няма проблем да очакваме официална следизборна коалиция между тях за съставяне на правителство. Тя, разбира се, няма да е достатъчна за получаване на мнозинство, затова трябва да погледнем и към четвъртата по брой гласове партия.
4. Атака е по-различен тип политическа сила, която гради авторитета си на основата на радикализиране и противопоставяне, затова е невъзможно официално тя да влезе в тази коалиция. Волен Сидеров вероятно далеч не е толкова изперкал, колкото изглежда, и ще съумее вместо това да изтъргува неофициалната подкрепа на своите депутати – срещу определени облаги, разбира се. Така Атака „тайно“ ще гласува доверие на БСП, точно както досега „тайно“ гласуваше доверие на ГЕРБ. Същевременно с остър изказ и имидж на опозиционен лидер Сидеров ще продължи да поддържа подкрепата на своя електорат (в който влиза може би най-наивната част от българите). Отлюспянето на опортюнисти от Атака като че ли привърши в рамките на миналия парламент и може да се очаква новата парламентарна група на партията да е много по-сплотена и да участва координирано в такава схема.
5. Възможно е и подкрепата за правителство на БСП на по-късен етап да се осигури чрез разпадане на единството в ГЕРБ и с помощта на определени народни представители от тази партия. ГЕРБ никога не са били в опозиция и може би авторитетът на Бойко Борисов няма да е достатъчен, за да ги задържи заедно в бъдеще.
6. При всички положения, подкрепата за такова правителство е доста разклатена, и очаквам то да се задържи не повече от година-две, след което Борисов да се върне на бял кон и пак да ни „спасява“. Подобна беше ситуацията в Италия с кабинета на Романо Проди (2006-2008), който за кратко успя да замести Силвио Берлускони. Всъщност Борисов като явление в политиката много прилича на Берлускони (мачовски имидж, скандали, връзки с организираната престъпност, псевдо-дясна политика и редовни, парадоксално високи резултати на избори). Пак по аналогия със Силвио, сигурно сега срещу Бойко ще бъде заведено някое и друго дело, което да се точи дълги години без резултат и да осигурява занимание за кифлите-журналистки.
Накратко, очаквам: изолация и люспене на ГЕРБ; Коалиция БСП-ДПС; много крякане, но тайна подкрепа за правителството от Атака; падане на кабинета след 1-2 години и нов възход на бате Бойко под някаква форма.
Още по-накратко: майката сме си…
![boyko_borisov-razkopki-dikanya[1]](https://petko.bossakov.eu/wp-content/uploads/2012/02/boyko_borisov-razkopki-dikanya1-300x259.jpg)
Настоящото предварително статистическо проучване е проведено през април 2013 на базата на списък от заглавия във вестници и новинарски сайтове от 2008 година до днес, получен с помощта на портала за Интернет търсене Google. Изходните данни са приложени по-долу. Поради спорадичната природа на честотата на заканите на г-н Борисов, се оказва трудно да се установи тенденция и прогноза, но използвайки подвижни средноаритметични стойности, можем отчасти да изчистим данните от казуалност и да анализираме и коментираме евентуални тенденции и корелации. До избирането на г-н Борисов за премиер наблюдаваме сравнително ниско, но постоянно ниво на закани. Едва в средата на 2010, приблизително когато изтича първата година от неговия мандат, се забелязва рязък, но временен пик в заканите. След това има относително дълго затишие, което се нарушава едва през пролет/лято 2011. После отново имаме временен спад, но в последните месеци навлизаме в период на нарастваща честота на заканите. Поради липсата на данни от минали години е трудно да направим общо заключение, но интерес предизвиква наблюдавания факт, че температурата на въздуха в България сякаш корелира с началото на всяка нова партида закани. Ако тази хипотеза е вярна, през 2013 и в бъдещите години е възможно да се наблюдава нарастване на заканителната активност на Бойко Борисов във връзка със затоплянето на времето в пролетните месеци.
![Sejarah_Musik_Blues[1]](https://petko.bossakov.eu/wp-content/uploads/2013/04/Sejarah_Musik_Blues1-300x178.jpg)
![flash1[1]](https://petko.bossakov.eu/wp-content/uploads/2013/04/flash11.png)