И така, настъпи време за последната част от сагата за домашната бира. В последния епизод останахме с бидон напълно ферментирала течност с вкус на изветряла бира. Защо изветряла? Защото ги няма приятните мехурчета, които нежно галят езика и устната кухина, докато отпиваме от пенливата течност.
Има два начина да добавим тези мехурчета. Първият – този, който най-често се използва в промишленото производство – е просто да затворим бирата херметически и да напомпаме въглероден диоксид под налягане. Ако имаме техника за пълнене на кегове, можем да го направим – става бързо, лесно, и позволява почти веднага да пристъпим към пиенето. Ама ние нямаме такава техника, пък тя е скъпа.
Затова ще се наложи да ползваме бабешката схема, а именно – естествена газировка чрез допълнителна ферментация. Идеята е следната – затваряме бирата в бутилки и слагаме съвсем малко захар, която да активира маята за кратко. Отделеният въглероден диоксид този път няма къде да избяга и остава в бутилката под налягане. Постепенно се разтваря в течността и ето ни ги мехурчетата.
Как става това на практика? Лесно е, макар и да изисква малко свободно време и труд. Помните ли баба ви като затваряше буркани с туршии? Е, сега ние ще затваряме бутилки с бира. Първата стъпка е да се снабдим с необходимото количество празни бутилки.
Естествено, хубаво е бутилките да са предназначени за бира. Има различни начини за снабдяване с такива бутилки. Аз лично съм открил един, който ми стана любим, и мисля да го патентовам:
- Отивате до кварталното магазинче, бакалия, хипермаркет, клекшоп, мол или каквото там си имате.
- Снабдявате се с порядъчно количество индустриално произведена бира в двулитрови пластмасови бутилки. Защо двулитрови? Колкото по-големи са бутилките, толкова по-малко са. А колкото по-малко са бутилките, толкова по-лесно е пълненето. По желание може и по един литър, а ако сте мераклия – и стъклените вършат работа, но ще трябва да си купите капачки и машинка за окапачване.
- Каните верни другари, с които дружно изпивате съдържанието на бутилките.
- Изплаквате бутилките добре (ако по дъното остане бира, тя може да хване мухъл след време)
- Процедурата се повтаря до набавяне на необходимия брой празни бутилки.
След като сте натрупали първоначален капитал от бутилки за бира, естествено, можете да ги ползвате многократно за собственото си производство.
И така, имаме бидон ферментирала бира. Имаме и празни бутилки, в които да я сложим. Сега трябва отново да дезинфекцираме бутилките и всичкото оборудване с познатия ни разтвор от част първа, за да не ни скапят бирата гадните микроби.
След като всичко е чисто и хигиенично, приготвяме малко захар – по една чаена лъжичка на литър бира. Аз предпочитам отново да я кипна с вода в съотношение 1:1, така се получава сладък сироп, който по-лесно се разтваря в бирата. После разпределям сиропа пропорционално в бутилките. Накрая, с помощта на сифон, канелка или каквото там има подръка, бутилките се допълват с бира и се затварят плътно.
След две седмици бирата трябва да се е газирала, на дъното да е паднала утайка и да сме готови за пиене. Ако сме търпеливи обаче, ще я оставим да отлежи още малко – около месец за леките бири и два месеца за по-тежките – за да приключат всичките му биохимични реакции и вкусът да се изчисти съвсем.
Наздраве!