Skip to main content

Възкресението като хакване на системата

3966792-neo[1] В света на компютрите често се случва софтуер, проектиран по един начин, да трябва да се адаптира в движение, защото нуждите на потребителя са се променили. Би било най-лесно да се започне разработката наново от нулата, но поради липса на време и пари за това, програмистите вместо да изградят чисто нова система, пускат един след друг пачове и поправки… нещо като да ремонтираш кола, докато двигателят работи.

Представете си тогава хипотетична операционна система, която периодично пуска някакво приложение, което трие старите файлове в папките на потребителите. Да кажем, че админът Пешо по една или друга причина иска да спре това приложение, но не може, защото процесът е част от операционната система и не може да се деактивира, без да се преинсталира всичко. А ако Пешо преинсталира всичко, ще загуби важни данни.

Затова Пешо влиза с админски права в някоя от потребителските папки и създава там файл, който файловата система маркира като негова собственост. Файлът има двойнствена природа – хем се намира в потребителска папка, хем е админски файл. Когато процесът се сблъска с този файл, той се обърква, блокира, и спира – съответно триенето се преустановява и всички останали файлове също остават невредими.

Това е, според християнската доктрина, същността на Възкресението Христово: гениален план, създаден от Бог, за да обезсили смъртта. Това е ясно обяснено, например, от Св. Атанасий в неговия труд в защита на триединството на Бог: смъртта е част от света, така, както Бог го е създал; човекът все повече и повече се обръщал към злото и покварата, които неминуемо щели да доведат до неговото самоунищожение, и това не трябвало да се допуска: защото „по-добре би било въобще да не се сътворяват, отколкото веднъж сътворени, да бъдат пренебрегнати и оставени да погинат, защото пренебрегването демонстрира слабост, а не благост у Бога“. От друга страна, Бог не би могъл просто да махне с ръка и да отмени закона за смъртта, защото никой, дори той, не може да се отметне от собствената си дума: „Бог трябва да остане верен на закона за смъртта, който е положил, защото било чудовищно Бог, Отецът на истината, да се покаже лъжец заради нашата полза и съхранение“.

Решението било в създаването на друг парадокс: Бог да опита да подложи сам себе си на смърт, чрез въплъщението си в Христос. И тъй като това – Създателят на всичко да остане завинаги в нищото – би било абсурдно и технически невъзможно, смъртта просто ще изгуби своята сила. Заобиколно и необичайно, но елегантно и „хакерско“ решение на Божествената дилема. Това е православното тълкуване на събитията от Евангелията, което изключва елемента на наказание, стоварено от Бог върху плещите на своя син, само защото някой трябва да бъде наказан и да задоволи Божието его. Последната представа е често тиражирана в популярната представа за християнските вярвания, но тя се поддържа основно от западните вероизповедания. Всъщност по-ранното тълкуване, поддържано и от нашата църква, е именно това на Атанасий: чрез Въплъщението и Възкресението Господ всъщност хаква системата, за да поправи бъга, без да трябва да форматира диска.

Дали целият този ескамотаж наистина се е случил или не, може би не е най-важният въпрос. По-интересно е да се замислим за философското измерение на нещата, за елегантната и подредена християнска теология и символика, която далеч не е просто сляпа вяра, а отива много отвъд механичното и буквално възприемане на обърканите библейски източници. А за разлика от повечето библейски събития, има нещо, което е очевидно за всеки по всяко време: ние хората определено имаме двойнствена природа – хем сме като всички останали зверове и зверчета на планетата, хем не сме баш като тях… хем трябва да ядем, за да живеем, хем трябва и да мислим. Затова – наслаждавайте се на празниците, но не ги прекарвайте само в ядене 🙂

Честито Възкресение Христово!

Facebook коментари:

коментара

One thought to “Възкресението като хакване на системата”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.