Skip to main content

Пряк ефект от членството в ЕС

”Евтините полети ще затрият 90% от автобусните линии”

Нека им! До последния момент българските власти с всички усилия пречеха на европейски авиокомпании да извършват превози до България. Присъединяването към ЕС обаче ни принуди да отворим пазара и цените веднага започнаха да падат. Едно съвсем нагледно доказателство за ползите от свободния пазар.

Прибрах се в София за Великден и си купих билет само 4 дни предварително: излезе ми само с 1 евро (или еуро?) по-скъпо, отколкото ако бях пътувал с автобус. При това със съвсем ”нормална” авиокомпания, а не с ”нискотарифна”.

Автобусните превозвачи твърдят, че ако свалят цените, ще работят на загуба. Добре де, как някои авиокомпании поддържат същите цени, без да са на загуба? Отговорът е в гъвкавата стратегия по продажбите (много рядко два билета за един и същи полет са на една и съща цена) и в максималното свиване на разходите (например с продажбата на билети по Интернет се спестяват разходи за агенции). Автобусните компании не могат ли да приложат същия модел? Ако отговорът е ”не”, значи този начин на превоз е нерентабилен за такива разстояния и трябва да бъде изоставен – така, както някога сме слезли от конете и сме се качили на автомобили…

Как ще ги стигнем

lev

В интернет попаднах на едно списъче – „21 причини да не искам да влизаме в Европейския Съюз“ – което ме накара да се замисля…

Преди около 15 години борбения дух на социалистическото съревнование у българина се изразяваше в спортния хъс „да ги стигнем американците“.

След време нещата се попромениха, обичта към Страната на Неограничените Възможности като че ли позатихна, особено след като без да искат бомбардираха София. Така де, уцелиха къща в Горна Баня. Нещо, което никога не бяха правили, докато бяха „врагът-империалист“.

Почнахме да се обръщаме към европейците. Тях да ги стигаме. Хем са ни по-близо, хем са по-културни някак си (не хвърлят бомби насам-натам, това си е жив признак на култура).

Станахме и едни от тях. От радост почнахме да виждаме жълти звездички на син фон. След Нова Година обаче като поизтрезняхме, видяхме, че още не сме ги стигнали.

Почнаха разни мозъци по формулата за сложна лихва да смятат как ще ги стигнем. „Цели 220 години ще ни отнеме„, викат. „А пък ЕС ще се разпадне след само 2-3, максимум 5“ – пригласят други. И добавят, че всичко е конспирация на евреите…

Аз също хванах калкулатора да смятам. Макар че съм още прост второкурсник и по макроикономика ми писаха само 5.73. Какво ми разбира главата? И все пак, понеже имам доверие само на себе си, смея да твърдя, че само за 20-30 години стандартът ни ще надмине средния за Европа, стига да не настане някоя световна икономическа криза междувременно.

Мозъците обаче прибавят втори глас към своята песен: „ама по цени България вече се изравни с ЕС! Надминахме ги даже! Скъсахме им гащите! Абе в България е по-скъпо от Люксембург напра’о!

Е, другари, понеже стана модерно да се говори как цените ни се били изравнили с европейските, и всички го заучиха наизуст – както казват даскалите „насън да ги бутнеш – ще ти го издекламират“; и понеже не съм много фен на работите, които стават прекалено модерни – ще предизвикам мозъците да ми посочат западноевропейска столица със следните цени:

  • Кило хляб: 30 цента
  • Билет за градски транспорт: 35 цента
  • Бира в заведение: под 1 EUR
  • Сандвич: под 1 EUR
  • Вход за дискотека: 1-2 EUR
  • „Гражданска отговорност“ за лек автомобил: под 100 EUR на година
  • Тристаен апартамент в централна зона: под 1000 EUR/кв.м.

Съмнявам се, че ще намерят такава. Та, кайш, в България скъпо било?
Ай стига неоправдан песимизъм. Даже кучето на Павлов не реагира толкова първосигнално…