Skip to main content

Човешки истории: (10) Свети Севдалин и Сирена Синеморска

love-man-woman-silhouette-sun-sunset-sea-lake-beachother1 Севдалин беше симпатичен и интелигентен младеж. Той живееше в голямо село. Селото се намираше в китна и приветлива котловина. С него живееха също майка му и баща му. Те имаха малка уютна къща и млекодайна крава.

Един ден майката на Севдалин реши, че той трябва да се образова. Затова отиде на пазара в областния град. Там тя продаде млекодайната крава.

Майката на Севдалин се върна в малката уютна къща и каза:

– Севдалине, аз реших, че ти трябва да се образоваш. Затова продадох млекодайната крава. Вземи тези пари. С тях трябва да идеш в столицата. Там ще се запишеш във висше учебно заведение.

Севдалин уважаваше родителите си. Затова той послуша майка си. Взе парите и отиде в столицата. Там се записа във висше учебно заведение.

След няколко години Севдалин завърши висшето учебно заведение с отличен успех.

„Завърших висшето учебно заведение с отличен успех!“, помисли си Севдалин. „Затова заслужавам почивка край морския бряг!“

Севдалин отиде край морския бряг на почивка. Там той срещна хубаво момиче. Тя се казваше Сирена. Запознаха се и тя му каза:

– Севдалине, ти си симпатичен и интелигентен младеж. Радвам се, че дойде на почивка край морския бряг точно сега. Запознах се с теб. Сега искам да бъдем заедно.

– Добре – каза Севдалин.

Той я заведе в квартирата си в столицата. Беше им хубаво заедно. Мина месец. Сирена каза:

– Севдалине, не съм доволна. Ти дружиш с много приятели. Те обаче не са особено забавни. Трябва да ги зарежеш.

Севдалин каза на всичките си приятели:

– Момчета, съжалявам. За мен съществува само Сирена. Не мога да потъпкам тази велика любов. Чао!

Минаха още два месеца. Сирена каза:

– Севдалине, не съм доволна. Ти живееш на квартира. Трябва да имаме собствен дом!

Севдалин отиде в Злобанк. Там се срещна с банкери. Те му дадоха 120-годишен кредит срещу 40% лихва. Така Севдалин се сдоби със собствено панелно жилище в квартал Пичковци.

След три месеца Сирена каза:

– Севдалине, не съм доволна. Ти правиш всичко, което ти кажа. Никога не ми противоречиш. Що за мъж си ти! Влюбих се в един друг. Той не е идиот като теб. Съжалявам. Трябва да си отида. Ще живея с него.

Севдалин се натъжи. Остави на Сирена панелното жилище в квартал Пичковци. След това напусна столицата. Отиде отново край морския бряг. Там се качи на първия срещнат кораб. Намери капитана и му каза:

– Нужно е да избягам от любовта. Тя ми носи само беди. Искам да стана моряк!

– Супер. Ела! – каза капитанът.

Минаха четири месеца. Корабът акостира в малко градче в чужда държава. Там трябваше да докара строителни материали. В чуждата държава много обичаха да строят.

По случайност на пристанището се намираше папа Пий XIII. Той беше модерен папа. Искаше да поддържа близка връзка с хората. Затова реши да заговори първия срещнат моряк. Това беше Севдалин.

– Как си, моряче? – запита го папата.

– Добре съм – отговори Севдалин. – Избягах от любовта. Имах жена. Тя ме накара да изоставя приятелите си. После ме накара да купя жилище. Накрая се влюби в друг. Затова станах моряк.

Папата го погледна с ококорени очи:

– Приятелю, ти си светец!

Оттогава всяка година на този ден почитаме свети Севдалин.

Facebook коментари:

коментара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.