Skip to main content

Човешки истории: (10) Свети Севдалин и Сирена Синеморска

love-man-woman-silhouette-sun-sunset-sea-lake-beachother1 Севдалин беше симпатичен и интелигентен младеж. Той живееше в голямо село. Селото се намираше в китна и приветлива котловина. С него живееха също майка му и баща му. Те имаха малка уютна къща и млекодайна крава.

Един ден майката на Севдалин реши, че той трябва да се образова. Затова отиде на пазара в областния град. Там тя продаде млекодайната крава.

Майката на Севдалин се върна в малката уютна къща и каза:

– Севдалине, аз реших, че ти трябва да се образоваш. Затова продадох млекодайната крава. Вземи тези пари. С тях трябва да идеш в столицата. Там ще се запишеш във висше учебно заведение.

Севдалин уважаваше родителите си. Затова той послуша майка си. Взе парите и отиде в столицата. Там се записа във висше учебно заведение.

След няколко години Севдалин завърши висшето учебно заведение с отличен успех.

„Завърших висшето учебно заведение с отличен успех!“, помисли си Севдалин. „Затова заслужавам почивка край морския бряг!“

Севдалин отиде край морския бряг на почивка. Там той срещна хубаво момиче. Тя се казваше Сирена. Запознаха се и тя му каза:

– Севдалине, ти си симпатичен и интелигентен младеж. Радвам се, че дойде на почивка край морския бряг точно сега. Запознах се с теб. Сега искам да бъдем заедно.

– Добре – каза Севдалин.

Той я заведе в квартирата си в столицата. Беше им хубаво заедно. Мина месец. Сирена каза:

– Севдалине, не съм доволна. Ти дружиш с много приятели. Те обаче не са особено забавни. Трябва да ги зарежеш.

Севдалин каза на всичките си приятели:

– Момчета, съжалявам. За мен съществува само Сирена. Не мога да потъпкам тази велика любов. Чао!

Минаха още два месеца. Сирена каза:

– Севдалине, не съм доволна. Ти живееш на квартира. Трябва да имаме собствен дом!

Севдалин отиде в Злобанк. Там се срещна с банкери. Те му дадоха 120-годишен кредит срещу 40% лихва. Така Севдалин се сдоби със собствено панелно жилище в квартал Пичковци.

След три месеца Сирена каза:

– Севдалине, не съм доволна. Ти правиш всичко, което ти кажа. Никога не ми противоречиш. Що за мъж си ти! Влюбих се в един друг. Той не е идиот като теб. Съжалявам. Трябва да си отида. Ще живея с него.

Севдалин се натъжи. Остави на Сирена панелното жилище в квартал Пичковци. След това напусна столицата. Отиде отново край морския бряг. Там се качи на първия срещнат кораб. Намери капитана и му каза:

– Нужно е да избягам от любовта. Тя ми носи само беди. Искам да стана моряк!

– Супер. Ела! – каза капитанът.

Минаха четири месеца. Корабът акостира в малко градче в чужда държава. Там трябваше да докара строителни материали. В чуждата държава много обичаха да строят.

По случайност на пристанището се намираше папа Пий XIII. Той беше модерен папа. Искаше да поддържа близка връзка с хората. Затова реши да заговори първия срещнат моряк. Това беше Севдалин.

– Как си, моряче? – запита го папата.

– Добре съм – отговори Севдалин. – Избягах от любовта. Имах жена. Тя ме накара да изоставя приятелите си. После ме накара да купя жилище. Накрая се влюби в друг. Затова станах моряк.

Папата го погледна с ококорени очи:

– Приятелю, ти си светец!

Оттогава всяка година на този ден почитаме свети Севдалин.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.