Здравейте, приятели. Днес е Рождество Христово. Бас държа, че не съм първият, който ви го казва. Тази новина със сигурност вече я знаете, дори и вече да ви е писнало от всичко, дори да сте се откъснали тотално от света и да сте хванали Балкана (макар че, щом четете това, едва ли сте стигнали дотам).
Ако ме познавате достатъчно добре, ще знаете, че аз също обичам да плюскам постни сармички и бобец, но това не ми е достатъчно. По такива празници обичам също да се замислям, за да оценя идеята и значението на това, което отбелязваме.
Та какво е значението на Коледата? Според мен, ако на Великден празнуваме победата над смъртта, то днес отбелязваме началото на дългия път, който в крайна сметка ще доведе до тази победа.
Първо на първо, защо празнуваме Рождеството точно днес? Всъщност в Евангелията няма никакви „улики“, които да ни насочат към точната дата на раждане на Исус Христос. Лука и Матей описват Рождеството, но не става ясно кой е сезонът. От една страна, малко е съмнително овцете да са изведени на паша през декември, както пише Лука. От друга страна – що пък не, климатът във Витлеем е мек.
При всички положения изборът на 25 декември е по-скоро произволен и е свързан не с някакви исторически или библейски сведения, а по-скоро с желанието да се „християнизират“ многобройните езически празненства, които са свързани със зимното слънцестоене.
В цялото Северно полукълбо, където са корените на нашата цивилизация, около 22 декември се пада най-дългата нощ, а по един или друг начин всички тези празненства се основават на вярата, че точно в тази най-дълга нощ се ражда новото начало.
Вярвам, че това има връзка и с деня на новата година. Познатият 1 януари далеч не е златен стандарт в историята. В немалко календарни системи – например китайския лунен календар – новата година започва напролет, когато дърветата се разлистват и животът започва да придобива по-активен ритъм.
Обаче при други древни народи (включително прабългарите, според някои хипотези) има сведения, че годината започва през зимата – именно около 22 декември. По подобен начин Римската империя и християнският свят също в крайна сметка възприемат тази идея. Народната мъдрост тук е ясна: да, напролет светът около нас се раззеленява; това обаче е просто първият видим резултат от процес, който започва да тече много по-рано, в най-студените и най-тъмни дни.
За да тръгнеш нагоре, първо стигаш до дъното. Новото начало идва в най-тежкия момент. Спасителят идва, когато изглежда, че спасение няма. Все банални мъдрости а ла Паулу Коелю, но повечето банални мъдрости са станали банални, защото са неоспорими истини, нали така?
Затова, приятели, честито Рождество. Честито Начало. Днес отпразнуваме християнското Начало, а скоро – и гражданската Нова Година, които са две страни на една и съща монета. Тези зимни празници са повод да си напомним, че с много труд винаги можем да стигнем от Началото до Края, и че с мъдър разум и оптимизъм можем в сухите зимни дървета да видим бъдещото зелено листо.
За край ще ви разкажа една история от този понеделник. Тя вече беше разпространена от световните агенции, но аз я научавам чак днес. Първо, защото напоследък избягвам да си тровя ума с „новини“, и второ, защото в масовите медии, до които имаме достъп, често случки като тази минават „между другото“ или направо биват пропуснати – а не би трябвало.
Действието се развива в североизточна Кения. Автобус пътува от столицата Найроби до градчето Мандера. Както у нас, много хора пътуват до родните си места за празниците, за да се видят със семействата си.
Минавайки по лош черен път, автобусът попада в засада, организирана от ал-Шабаб – печално известните сомалийски ислямски екстремисти, които неведнъж са проливали кръв в региона. Обичайна практика при техните атаки е да разделят мюсюлманите от християните, след което просто да застрелват последните.
Когато шофьорът вижда въоръжените мъже, на всички им е ясно какво ще стане. Затова мюсюлманите в автобуса за броени секунди раздават свои дрехи на пътниците християни. После, когато всички са заставени да слязат от автобуса, мюсюлманите наобикалят християните, за да останат неразличими в тълпата. На практика създават жив щит, което обърква плановете на терористите.
Спечеленото време се оказва решаващо. Скоро приближаващ камион отвлича вниманието на нападателите, което позволява на всички да се качат обратно в автобуса и да избягат.
В това мрачно време, когато около нас активно се насажда омраза, това е красива история, която ни дава надежда за бъдещето. Група мюсюлмани помага на група християни да останат живи и да празнуват Коледа!
Под пластовете мръсотия, невежество и зло, дреме неунищожимия зародиш на всичко чисто, разумно и добро, което пак ще разцъфне. Ето това празнуваме днес. Или както разправят в една друга митология – Силата се пробужда!
Трябва да признаем: Гугъл е много умна търсачка, но не е съвършен.
