В последните дни рекламна кампания на бира предизвика лека полемика.
Принципно рекламните кампании не е лошо да са противоречиви, защото така се разпространяват безплатно. Създателите им обичат този ефект и често го търсят, но обикновено опитът да се предизвика скандал е много по-очевиден, а тук не съм сигурен дали не се е получило случайно. (То и скандал няма. Както казах – лека полемика.)
Кратък урок по маркетинг*
Кампанията е класическа, като по учебник. Знае се, че съществуват различни възрастови сегменти, а няколко от тях включват потребителите, които карат втора (или трета, или четвърта) младост. Тя е малко като „втората преснота“ на Булгаков, но да не се отклоняваме от релсите на маркетинга и да видим кое е интересното. Първо, тези хора по правило започват да стават по-платежоспособни и не е лоша идея да опитаме да им продадем нещичко. Второ, тези хора започват да имат минало, и в това минало неизменно има красиви спомени, към които да се обърнем с една хубава рекламка.
Билбордите на „Загорка Ретро“ следват тази класическа схема и правят нещо, което милиони други билборди по света правят – използват носталгията по личното минало. Защо тогава някои се възмутиха и освен бира на билбордите видяха и възхвала на режима на БКП? Ами има защо. Защото в България, както обикновено, нещата са малко по-различни.
Кратък урок по политология
Проблемът с тоталитаризма е очевиден от самата дума: при такъв режим властта се разпорежда за всичко, дори и за най-простите всекидневни неща. Така сапунът, пастата за зъби и тоалетната хартия придобиват политически заряд. И днес, десетилетия по-късно, докоснеш ли с голи ръце капака на жигулата, в тялото ти пак прескача искра марксизъм-ленинизъм и те жегва в сърцето. Питайте някой американец демократи или републиканци са били на власт в САЩ, когато е излязъл култовият компютър „Apple ][“. Вероятно няма да знае. Обаче тук в България сме създали негово чудесно копие – „Правец 82“ – и за него всичко е ясно.
Кратък урок по „и ся ко ша праим“
Логичният въпрос е – има ли как да се освободим от този политически заряд и да се наслаждаваме на розовите спомени от миналото с чиста съвест, като европейци? Е, на мен ми се струва, че вече е измислен начин, а ние пак откриваме топлата вода и се караме колко градуса да е точно. Просто с едно хубаво заземяване политическият заряд трябва да бъде насочен от всекидневните предмети, където не му е мястото, към учебниците по история, където му е мястото.
Във „Фолксваген“ също са чели учебници по маркетинг и през 1997 се обърнаха към носталгията на потребителя, като „преиздадоха“ своя класически „бръмбар“. Никой не си и помисли да повдигне въпроса за корените на автомобила в нацистка Германия. И правилно, защото този въпрос е без значение. Мнението за Хитлер като цяло е единодушно, страницата е затворена. Да, ама у нас това не става и не става. А би била достатъчна една непротиворечива, чистосърдечна и всеобща оценка на режима, за да спрем да търсим в бирата скрити политически послания.
* marketing (англ.) – пазарлък