Skip to main content

Човешки истории: (12) Денят на Иван Иванов

ivan-ivanov Иван Иванов стана от леглото и нахлузи гащи и панталони от полимеризиран задушлив газ, за да не се вижда как му виси атрибута. След това – риза и сако от същия материал. Накрая си върза атрибут за врата, за да се вижда как му виси.

Отиде в кухнята, отряза си филия накълцани зародиши, изпечени в пещ, сложи отгоре мазен екстракт от кравешки секрет и субстанция, отделяна от растителни полови органи, полусмляна и повърната от жилещи насекоми. Наля си чаша с най-често използвания промишлен разтворител, хапна и отпи с удоволствие.

След това влезе в специална ламаринена клетка, завъртя ключа и енергията от контейнер със сярна киселина възпламени изкопаните втечнени трупове на древни организми, благодарение на което ламаринената клетка забръмча и започна да отделя отровни газове.

Така Иван Иванов стигна до място, където се правеха храни и напитки. Хората, които ги правеха, обаче не ги искаха, а веднага се отърваваха от тях и ги даваха на други хора срещу парчета хартия.

Иван Иванов не произвеждаше храни и напитки, а измисляше картинки и песнички, с които да убеждава повече хора да взимат храни и напитки и да дават парчета хартия. В замяна, при всяко пълнолуние и на него му даваха парчета хартия, а той пък разменяше част от тях срещу храни и напитки.

Иван Иванов цял ден измисляше картинки и песнички, след което отново влезе в своята ламаринена клетка и отиде на друго място. Там много хора заедно консумираха мухлясало сирене и стар, развален гроздов сок, и обсъждаха колко много парчета хартия са нужни напоследък, за да се сдобиеш с екстракт от изкопани втечнени трупове на древни организми.

Иван Иванов остана изключително доволен от деня си.

Review: Алкохол

Алкохол
Алкохол by Калин Терзийски
Моята оценка: добър (4)

Книгата представлява сборник с пиянски мисли – къде свързани, къде не – и точно с това е интересна. Интересно е да надникнеш в главата на алкохолика и да видиш какво се случва там, но обикновено е невъзможна работа, именно защото къркането изкривява възможностите за смислено общуване. Затова е нужно пияницата да се вгледа в себе си, да изтрезнее, и да напише книга за емоционалното измерение на пиенето. А колко пияници са способни на това?

Калин Терзийски умее да си служи добре с българския език. Това не би трябвало да е плюс, а най-основно условие, преди човек да си помисли да издаде книга, списание, вестник или брошурка, но в България знаете, че всякакви хора пишат ли, пишат, като чукчата от известния виц. Както и да е, харесва ми начинът, по който използва думите – предава богат диапазон от данни, картини и емоции, но без оригиналничене и изнасилен стил.

Както и при поезията му, на моменти лично на мен ми идва в повече безцелното мрънкане и самосъжаление – и точно тогава, когато ми иде да му тегля една майна, изведнъж отнякъде се появява вдъхновяващ порив на воля за живот и всичко си идва на мястото.

Като цяло книгата ми хареса, макар че на моменти зацикля и започва да се повтаря (а може би точно това е целта).

Другите ми прочетени книги

Review: Не пипай тази книга!

Не пипай тази книга!
Не пипай тази книга! от Jan van Helsing
Моята оценка: слаб (2)

Имах доброто желание да изчета книгата от началото до края, но не ми стигнаха нервите! Това е една манджа с грозде, където авторът безразборно цитира непроверени или /непроверяеми/ „факти“ разказани на самия него от хора с богата фантазия. Самият той казва „помислете си, помислете си наистина сериозно“ – но не се вслушва в собствения си съвет. Сетих се какво казват шотландците, живеещи около Лох Нес – чудовището обикновено се показва след петото уиски…

Най-смисленото нещо в тази книга е отпечатано на предната корица.

Другите ми прочетени книги

Review: Пътеводител на забравена София

Пътеводител на забравена София
Пътеводител на забравена София от Юмико Хаясака
Моята оценка: много добър (5)

Много приятна книжка, чете се на един дъх и накратко описва атмосферата в град София през няколко различни периода. Авторката е от една много далечна страна и не е усетила тази атмосфера на живо, а само от книги, карти, снимки, картини и други спомени от миналото, но е успяла да я предаде по много въздействащ начин.

Другите ми прочетени книги