4G за всички?

28.6.201428.6.2014 chernobyl Вашият коментар

От няколко дни съм в авангарда на новите технологии – ползвам LTE за основна Интернет връзка вкъщи.

Докарах го дотам, тъй като в Милано живея в студентско общежитие, където нямам възможност да опъвам кабели. Има обща кабелна мрежа, но когато няколко хиляди студенти я ползват едновременно… този Интернет не става за нищо. Може да си чакаш 10 минути, за да отвориш един сайт.

И тъй като по принцип съм скромен консуматор – нито тегля филми, нито нищо – реших да ида при оператора с най-добро покритие и да видя какво ще ми предложи. „Най-мощната“ оферта беше план с 10 GB на месец и прецених, че ще ми свърши работа. Речено – сторено, и засега съм супер доволен.

Реалната скорост достига към 10 Mbit/s, което за Италия е чудесно постижение – по-бързо от повечето ADSL услуги, които ползват нормалните хора, и то почти на същата цена. Само дето го има това досадно ограничение на трафика…

Това ме наведе на дълбоки мисли – дали скоро ще можем да очакваме наистина неограничен, бърз мобилен Интернет, който да направи ненужни кабелите до дома?

Може би да, може би не. Сегашният капацитет на мрежата е крайно недостатъчен, за да се ползва масово. Радвам се на такава скорост единствено защото засега много малко хора ползват LTE и мрежата е сравнително свободна. Затова е и ограничението на трафика – ако се премахне, ще седнем много маймуни на клона и мрежата няма да издържи.

Но след години? Японците, които са създали този стандарт, са успели експериментално да постигнат скорост от 5 Gbit/s. Това е теоретичният максимум, до който след 3-4 години може би ще се доближим, стига да бъдат заделени и лицензирани достатъчно честоти (това беше целта на спирането на аналоговата телевизия – да се освободят честоти за други цели).

В София има около 900 базови станции и около 460 000 жилища. Ако всяка от тях при добри условия поддържа тези 5 Gbit/s, или поне половината, по груби сметки за всеки дом теоретично може да се осигури интернет със скорост, напълно достатъчна за домашна употреба и съизмерима с реалната (не рекламираната) скорост, предлагана от много кабелни доставчици. Останалото е въпрос на конкуренция – веднъж да се покрият инвестициите за добра мрежа и у хората да бъде събуден интерес към услугата, и цените ще паднат.

Това може да доведе и до революция в цените за разговори. Ако мобилната мрежа достигне капацитет, съизмерим с кабелната, може да се очаква и пазарът да се приспособи и да станем свидетели на неща, немислими днес – например безплатни мобилни разговори с цяла Европа без ограничение на минутите…

Прекален оптимист ли съм? Не знам. Ще видим някъде към 2025…

Минутки за наука

14.6.201414.6.2014 chernobyl Вашият коментар

shower-image Наскоро, докато борех жегите посредством студен душ, в главата ми се оформи въпрос:

Защо, аджеба, от студеното на човек изведнъж му се допикава?

С малко ровене намерих отговора. Оказва се, че той е сравнително прост и е част от гениалния дизайн на природата.

При студ капилярите по кожата се свиват и намаляват оросяването. По този начин кръвта се изтегля към вътрешните органи, за да пази топлината там.

Обаче когато кръвта тече в по-малко пространство, съвсем логично кръвното налягане се повишава и трябва да се вземат мерки. Затова бъбреците отделят вода от кръвта и я пращат за изхвърляне. Излишната течност се изпуска, налягането пада. Гениално! 🙂

Безплатна и непоискана реклама на микрофон в блог :)

10.6.201410.6.2014 chernobyl Вашият коментар

Според експертите по маркетинг, стандартната схема за продажби е следната – потребителят се информира за продукта, прави избор, изгражда си емоционално и рационално отношение към различните марки и накрая купува.

Същите експерти казват обаче, че често се случва и обратното – първо купуваш, после търсиш информация за това, което си купил.

Това се случи и с мен наскоро. Тръгнах с идеята да си купя кабели за китара, но накрая взех и микрофон, просто защото видях че е на смешна цена и си помислих, че не е лошо да имам някакво микрофонче под ръка. На всичкото отгоре го взех онлайн по снимка, без да пипна и да видя какъв е материалът и изработката. Видях само, че е динамичен кардиоиден микрофон със XLR извод, което значи, че няма нужда от допълнително захранване, лови звук само от една посока, и може да му се сменят кабелите, т.е. точно това, което искам.

Марката е Superlux и се оказа, че има сравнително добра репутация, но тогава не знаех това. Прозвуча ми малко като китайско-кучешко име. Оказах се близо до истината – разработен и произведен е в „малкия Китай“, остров Тайван.

eco88sd[1]

Противно на очакванията ми, конструкцията е от метал, а не от пластмаса. А качеството на звука е напълно приемливо – хваща всички честоти, които колоните ми могат да произведат и ушите ми могат да чуят. Като качество е предполагам не напълно еквивалентно, но близко до евтин модел микрофон на Shure (като под „евтин“ се има предвид, че струва 5 пъти повече от Superlux-а).

Абе, доволен съм.