Big leeks

Чета Тормозов,
руския писател.
Мрачен и циничен,
дебел като министър,
зъл, нехристиянски
и песимистичен.
Мразя го Тормозов.
Но мацките ги кефи.

София, 22.10.2011

Когато денонощните магазини
за нон-стоп цигари алкохол
се окажат затворени,
тогава пий от Живота,
разрошвай косите му
с превишена скорост,
а марковото уиски
го сипи в боб яхнията
за чилийските миньори.
И ако случайно
дупките по чуждите пътища
се влюбят в дупките по твоя път
и започнат да им викат
“буенос диас, Буенос Айрес!”,
просто не отговаряй на писмата им.
Ще поплачат, ще се потръшкат,
пък ще отидат на обществен плаж
или на частен такъв – ако имат,
ще четат древноримски поеми
и ще се успокояват,
че така е открай време.

София, 13.10.2011

Слънце, огън, водопад,
ден, природа, красота,
лъч, вълна, светулка, цвят,
смисъл, ангел, доброта,
лудост, блян, любов, дете,
изгрев, свобода, мечти,
свят, живот, море, криле,
смях, целувка, обич…
Ти.

София, 28.5.2011

“Ех, твърде съм красив, за да работя”
пред огледалото си казвах аз.
Из къщи само се мотах по потник
и тъй си мързелувах час след час.

Пристигна висша сила, няк’во шефче,
на цялата Вселена господар
и каза: “Как тъй ти си караш кефа,
а други мъкнат плочки, тухли, вар!”

“Коват, копаят, чистят и сглобяват,
строят, орат, плевят, берат памук.
Ориз, пшеница, ечемик засяват,
извозват цели планини боклук!”

Тъй тази висша сила гневно рече
и хоп – на работа ме назначи.
Сега работя сутрин, обед, вечер
и нямам никакви почивни дни.

Работя още като се събудя,
да, цялата година, ден след ден.
Дори понякога насън се трудя,
не знам как не се чувствам уморен.

Заплата, отпуска – не съществуват,
но аз усърдно върша своя труд.
И свикнах все наоколо да чувам
“Брей, този само бачка като луд!”

А работата е да те обичам,
навсякъде да виждам твоя лик,
в съня си името ти да изричам…
Превърнах се във работохолик!

София, 26.5.2011

Хора и улици, град като град,
сребърни ята над нас кръжат,
пристанищата са пустинно тихи.
Къде останахте, чудни вечери
на двайсет километра от Бургас?
Живеем спокойно, разумно и просто,
остаряваме бавно, неусетно почти
и не мога да видя най-добрите очи,
но морето в мен остава
и една тишина…
Налей ми чаша старо вино,
момче, не ме гледай така…

Всички се стремим към съвършенство, но по пътя има много препятствия. Ще успееш ли да откриеш правилния път?

Започна напълно невинно,
о, сладка, красива любов.
Но след това, ламьо безчинна,
докара ме ти в “Пирогов”.

Търчейки по твоята фуста
се спънах и блъсна ме рейс.
Директно в паветата пусти
се пльоснах направо по фейс.

Сега си лежа начумерен,
отгоре до долу гипсиран.
Добре, че система модерна
венозно зарежда ме с бира…

София, януари 2011