Skip to main content

Християнство под карантина

Автор: Стивън Христофору, екип за младежко служение към Гръцката православна архиепископия в Америка

Помощ, затворен съм.

Това, че си стоим вкъщи от няколко седмици, опъва нервите на много хора. Може би ти липсват приятелите, които не си виждал лично, а също така ти идват в повече членовете на семейството, с които си наблъскан под един покрив и се виждате всеки ден. И на всичкото отгоре много хора се справят трудно с това, че не могат да посещават църковни служби.

Видях хората да изразяват много емоции през последните няколко седмици – от тъга и копнеж по богослуженията, до гняв спрямо църковните водачи заради това, че искат от нас да си останем вкъщи. Мисля, че много от тези чувства ще стават все по-силни с всеки изминал ден, защото изглежда, че тази година ще бъдем в тази ситуация и по време на Страстната седмица и Пасха.

Великият пост е време, когато богослуженията са по-чести и много хора са разочаровани от това, че изминаха седмици, през които не сме стъпвали в църква; седмици, през които не получаваме Светото причастие; и е много вероятно тази година да отпразнуваме Великден от дома си, гледайки литургията на живо пред екрана.

Църквата изоставила ли ни е? Църковните водачи страхливци ли са? Не е ли някак небогоугодно да позволим на някакъв си вирус напълно да спре нашите служби през Великия пост и да ни попречи да отпразнуваме възкресението на Господа?

Ще бъда честен: през последните няколко седмици се борих с много от тези мисли, но преди няколко дни разговарях с мой познат монах, който ми разкри наистина важна гледна точка за възможния отговор на тежката задача да бъдем християни под карантина. Ще разгледаме по-отблизо две неща: една молитва, която четем, докато се подготвяме за Свето Причастие, и една притча, която четем в църквата всяка година.

Първо – молитвата. Църквата ни предлага няколко красиви молитви преди причастие, и в моментите буквално преди да приемем плътта и кръвта на нашия Господ, Църквата ни води да кажем:

„Вярвам, Господи, и изповядвам, че Ти си наистина Христос, Син на живия Бог, Който дойде в света да спасиш грешните, от които първият съм аз.“

Ако четеш тези молитви преди литургията, може да се изкушиш да пренебрегнеш това важно изречение и да пропуснеш това, което Църквата ни кани да кажем. Църквата ни подканва да признаем на глас, че сме най-големите грешници в целия широк свят! Църквата приканва всеки от нас да насочи пръст не към ближния си, дори и не към някакъв суперзлодей от световна класа, а към себе си; да поеме отговорност за греховете си и да признае със смирение, че няма никого, когото да посочи с гордост и да каже „поне не съм толкова лош, колкото този човек!“

Признавам, че няма друг освен мен, който толкова отчаяно да се нуждае от спасението, което само Исус Христос предлага, и ако наистина се молех за това преди литургия, ако наистина го мислех, тогава смятам, че бих приемал литургията много по-сериозно, отколкото обикновено го правя. Мисля, че далеч по-трудно бих приел Светото Причастие за даденост, отколкото го правя по принцип. Защото ако наистина съм пръв сред грешниците, тогава не заслужавам Божествената литургия. Нямам право да получавам Божието тяло и кръв на всяка литургия като дар.

Всеки шанс да видим Божията благодат е подарък и може би като някой, който е дълбоко недостоен за този дар, мога да използвам този момент от карантината като възможност да разсъждавам върху този дар и да си задам някои трудни въпроси; защото когато църквата беше отворена за вечерня или за молитви през седмицата, често си измислях извинения и не ходех. Дори в някои неделни сутрини се успивах и се оправдавах с това, че съм имал дълга седмица и се нуждая от почивка.

Получавам плътта и кръвта на моя Господ и Спасител недостойно през целия си живот, но вместо да се изправя лице в лице с това недостойнство, прекарах целия си живот в оправдания – всеки път, когато съм пропускал богослужение, или съм се отнасял зле с хората, или съм изповядвал един и същ грях отново и отново, без да полагам никакви истински усилия да се покая; и сега, когато не мога да присъствам на Божествената литургия, отново соча с пръст някой друг и обвинявам някой друг за моите духовни тегоби, вместо да поема отговорност заради факта, че да, аз съм пръв сред грешниците и често приемам за даденост спасението, което Господ ми предлага.

Но това не означава ли, че сега трябва да посещавам църковни служби повече от всякога? Не трябва ли всички да се събираме за Литургията и да отправяме молитви за света, който се бори с коронавируса? Е, нека да разгледаме второто нещо, което исках да споделя: притчата.

Всяка година в осмата неделя от Великия Пост четем притчата за добрия самарянин. Спомняте си историята: човек е пребит от разбойници и оставен да умре, а самарянин го намира и се грижи за него. Но в момента искам да се съсредоточа върху двамата, които подминали човека преди това: двамата, които пренебрегнали пребития човек, оставен да умре. Тези двама души били религиозни фигури – единият бил свещеник, а другият – левит.

Свещениците били тези, които принасяли жертви, а левитите също имали свои религиозни задължения в храма. Когато свещеникът и левитът видели пребития мъж, не спрели да му помогнат. Те просто преминали от другата страна на улицата и продължили по пътя си. Интересно е, че и двамата били религиозни дейци – хора с религиозни задачи в храма.

Може би са били на път към храма за служба; може би не са искали да имат контакт с мръсен, окървавен човек, който би ги направил ритуално нечисти и следователно би им попречил да изпълнят задълженията си в храма. Каквото и да са мислели, ясно е, че тези две религиозни фигури всъщност не са разбирали истинския смисъл на Закона: обичай Бога с цялото си сърце, душа и разум; и обичай ближния си като себе си.

Те имали някакъв друг приоритет, който ги накарал не просто да подминат този жестоко пребит човек, а буквално да преминат от другата страна на пътя, за да бъдат максимално далеч от него.

Като християни, ние сме призвани да бъдем смели в лицето на опасността, защото един ден от нас може да бъде поискано да пожертваме много, дори живота си, в името на Господа. Но ако отида на църковна служба насред това вирусно огнище, това няма да бъде израз на смелост; няма да изложа своя живот на риск в името на Евангелието. Aз ще изложа на риск живота на ближния си заради моите религиозни ритуали. Аз ще съм този, който пресича улицата, така както направили свещеникът и левитът, за да не гледам страданията на моя ближен, докато се отправям към храма.

Вижте, никой от нас не е очаквал такъв Велик пост. Вероятно и Великден няма да е това тържество, на което се надяваме. Сигурно обаче мога да приема гнева, безсилието и нетърпението си, и да ги заменя с две други нагласи: смирение и копнеж. Може би тази карантина е възможност смирено да осъзная, че аз наистина съм пръв сред грешниците и че наистина трябва да пристъпвам към чашата не по право, а с благоговение; и може би мога да използвам тази карантина, за да развия по-дълбок копнеж за молитва, по-дълбок копнеж за поклонение.

Не съм сигурен кога ще успеем да се съберем отново като Господно тяло. Не съм сигурен кога ще успеем да приемем отново плътта и кръвта на Господа, но се надявам, че когато дойде този ден, ще имам чисто и смирено сърце, което да покажа на Бога. Надявам се, че ще стоя сред моите братя и сестри в Христа с радостта, която трябва да съпътства всяка литургия. Надявам се, че този ден ще бъде ден, в който ще мога да стоя като християнин, рамо до рамо с моите братя християни и да вкуся Господното Царство. Затова нека останем вкъщи заради любовта и да живеем в Православието.

Ето защо сандвичите на Макдоналдс не мухлясват

Всичко започва през 2008 г., когато Карън Ханрахан споделя в своя блог „Best of Mother Earth“ снимка на хамбургер, купен през 1996 от Макдоналдс. 12-годишният бургер изглежда почти като чисто нов. Авторката обяснява, че причината, поради която бургерът не е изгнил, е, че той няма „абсолютно никаква хранителна стойност“ и е „химическа храна“.

Оттогава експериментът е повтарян многократно, като снимките редовно се публикуват онлайн. Всеки път хората споделят тези снимки като луди и това ни помага да подбираме по-добре храната си.

Или пък не?

Със сигурност „истинският“ хамбургер трябва да мухляса, да го изядат буболечки, или по друг начин да се разпадне, нали?

По-полека. Науката изисква добре планирани експерименти, с множество данни и контролирани променливи, за да се докаже истината за това, което наистина става. Когато за пръв път плъзват тези публикации около 2010, не съществуват такива контролирани експерименти, затова известният готвач и гастрожурналист Кенджи (чиито материали съм ползвал и преди в този блог) решава да запълни липсата, като в продължение на няколко месеца подлага апартамента си (и съпругата си) на хамбургери в различни етапи на гниене (или не-гниене), за да получи някои отговори. Можете да прочетете подробностите за това как са направени експериментите и какви са резултатите.

Накратко: Бургерите на Макдоналдс не мухлясват, защото изсъхват, това е всичко. Ако смятате, че бургер на Макдоналдс, който не изгнива, е изкуствен и гаден, трябва да включите в списъка с изкуствени и гадни неща солените бисквитки, сушеното месо, чироза, крутоните, стафидите и почти всяка хранителна, здравословна храна в килера. Причината, поради която бургерът на Макдоналдс не изгнива, няма нищо общо с химикали, липса на хранителни вещества или нещо друго, от което трябва да се страхувате. Всичко се свежда до водата.

Работата е там, хамбургерът на Макдоналдс е малък и тънък, което го прави с много високо съотношение между площ и обем. Той се препича на много горещ котлон. Тези фактори допринасят за бързата загуба на влага и в резултат имаме бургер, който изсъхва дълго преди да започне да гние. Освен това бургерите се приготвят в чиста среда на много висока температура, която убива всякакви бактерии и по този начин в тях почти липсват организми, причиняващи гниене.

Експериментите включват домашно приготвени бургери със същата форма и размер, които показват, че това явление не е уникално за хамбургерите на Макдоналдс. Всеки бургер с такъв размер и форма изсъхва и не мухлясва точно по същия начин.

По-големите бургери от „Макдоналдс“, например Роял чизбургер, мухлясват, преди да изсъхнат напълно. По същия начин, ако съхранявате бургера на Макдоналдс в среда, която запазва влагата (като например в торбичка с цип), той също ще мухляса, както и домашния хамбургер.

След този домашен експеримент, учени повтарят теста в истинска лаборатория за храна с лабораторно оборудване и контрол. Резултатите са съвсем същите.

Сега, тук не сме защитници на „Макдоналдс“ и има много причини да не се храним редовно там, но нямаме проблем с тяхната кайма. Имаме проблем с псевдонауката.

Така че следващия път, когато видите някоя от тези снимки на немухлясващи бургери, замислете се къде се храните, но се замислете и дали да натиснете бутона „споделяне“.

Review: Повелителят на осите

Повелителят на осите
Повелителят на осите by Михаил Вешим
Моята оценка: среден (3)

Лек, приятно веселяшки хумор, но лично мен изобщо не успя да ме грабне, защото се върти около теми, далечни за моята възраст – жената, децата, службата, кръвното, холестерола и простатата.

Другите ми прочетени книги

Още мъдрости от стените на Белград

ljubav
Години след успеха на първата публикация, ето втора компилация…

  • Въздухът ни има едно предимство – виждаме какво дишаме!
  • Пролет в Белград – сутрин се чува как птичките кашлят.
  • Не се интересувам от пари и слава. Само от пари!
  • Днес имах ужасен ден: откраднаха ми колата, обраха ми апартамента. Единственото позитивно нещо беше HIV теста.
  • Не ми пречи, че сънувам на английски, ама ме нервират немските субтитри.
  • За полюшваща се походка и блясък в очите, ползвайте козметиката на Heineken!
  • Някой ни е сложил дрога в хероина!
  • Какво е да живееш в илюзия? След 25 години брак да разбереш, че жена ти не е страстна, а астматичка.
  • Карам като светкавица! Всеки ден удрям дърво!
  • Африка явно не е далече. Във фирмата имаме един негър, дето идва на работа с колело.
  • Ако не можете да живеете един без друг, оженете се и вече ще можете.
  • Девиз на армията на Югославия: важно е участието!
  • Всеки път като ходя на срещи на класа, съучениците ми толкова са затлъстели и оплешивели, че едвам успяват да ме познаят.
  • Има жени, които твърдят, че всички мъже са еднакви. Това не е ли прекалено много опит?
  • Всяко „защо“ има своето „ба ли го“.
  • Никога няма да те забравя, само си тръгни.
  • Кислородът е открит през 1874. Не е известно как са дишали хората преди това.
  • Ако гледаш два часа в огледалото, ще видиш кретен, щото трябва наистина да си кретен, за да зяпаш два часа в огледалото.
  • Не купувайте касетките на японската група TDK. Нищо не се чува.
  • Събуждайте се с усмивка на лицето – спете със закачалка в устата.
  • Ако бръкнете с ръка в чаша сярна киселина, ще откриете, че чашата няма дъно.
  • Заменям буркан лютеница срещу къща на Хаваите.
  • Изгубих вяра в себе си, вяра в любовта, вяра в света, единствената надежда намерих в иглата … и сега си плета и ми е кеф!
  • Кучето е най-добрият приятел на човека. Жената заема почетно второ място.
  • Истинският мъж не може да бъде видян да глади и пере – той приключва, преди жена му да се събуди.
  • Никога не спори с фризьор за политика.
  • Касетофонът ми умря в най-тежки мъки: някой идиот пусна турбофолк.
  • Ако можете да пишете страшно бързо, ще може да опишете какво е усещането да те гази валяк.
  • Скъпи гости, допълнителни одеяла има в гардероба на стаята. Ако още ви е студено, повикайте прислужницата. От управата на хотела.
  • Какво има четири крака и една ръка? Щастлив питбул.
  • Обичам те, ама на твоя отговорност.
  • Лесно е в родилното да познаете своето бебе: то се е наакало, а другите са се насрали.
  • Набрали сте грешен номер, ние изобщо нямаме телефон.
  • Хранете децата си с чесън, по-лесно ще ги намирате в тъмното.
  • По-лесно е да влезеш в историята, отколкото в автобус на градския транспорт.
  • Куките са като проститутките. Застанал на ъгъла и срами семейството.
  • (В книга на Агата Кристи от библиотеката) „Внимание!!! Attention!!! На следващата страница някой идиот е подчертал името на убиеца!“
  • Не си бършете носа в покривката. За какво са ви ръкавите?
  • Съкр. е съкр. от съкр.
  • Не разбрах, че жена ми се дави. Тя така си вика.
  • Разликата между красотата и кризата е, че красотата е преходна.
  • Ако нямате пари за телевизор, купете си плакат. По-евтино е, само по-слабо се чува.
  • Ако губите от жена си на тенис, сменете спорта. Ако губите от жена си на бокс, сменете жената.