Skip to main content

Бой по отрицателните мисли!

big[1] Тази статийка не е за политика и международни отношения, но все пак ще започна с това, че наскоро си говорехме на по чашка с приятел за скъпата наша родина и държава. Появиха се, разбира се, обичайните аргументи за това колко изхабен, употребен и безнадежден е българският народ. Стана дума и за това, че нещата всъщност се решават от големите риби на световната сцена. Аз пък веднага пробутах моята малка оптимистична теория за българите. Действително картите ги раздава друг, но поне имаме избор как да ги изиграем. В този регион на Европа стана така, че всички получиха еднакви карти. Така можеше да си останем притурка на Русия като Украйна, или диктатура като Беларус. Можехме да се избиваме взаимно като в Югославия. Вместо това бавно и полека поехме към цивилизованите, демократични, богати страни в Европа, макар и след 7-8 години колебание. Чия заслуга е това? Съжалявам, но няма да позволя на никой политик да обере лаврите. Заслугата си е наша, на народа. От това мога да стигна до умерено положителен извод за нашето бъдеще.

В отговор ми казаха „ти си ебати оптимиста„. Замислих се. Това са ми го казвали много пъти. Винаги мисля положително, но без да губя връзка с реалността. Просто гледам да съм наясно с мислите и с поведението си, и да развивам добрите страни в тях, а лошите да ги скривам под килима и да ги оставям без храна.

Често хората си казват, че трябва да се борят с негативните мисли, и се напъват да мислят само позитивно. Четат дебели книги, които ги учат как става това. Ходят по психолози, включват се в секти, гълтат странни хапчета, молят се на Господ, ходят на врачки да им баят, само и само да изкоренят източника на негативно мислене. Ето ви един съвет: откажете се.

Повече от половината мисли, които ни минават през акъла в един обикновен ден, имат поне малко отрицателно съдържание – някаква нотка на раздразнение, безпокойство, досада или тъга. Това е част от нашето еволюционно наследство. Очите и ушите ни постоянно са нащрек, а мозъкът не спира да търси наоколо проблеми за решаване. Тази негова полезна дейност понякога води до появата на негативни мисли, а в някои крайни случаи – до неврози и фобии. Ами ако стане това? Ами ако стане онова? Дори на най-позитивните хора им минават подобни неща през акъла, но те имат вродена способност да ги обезвреждат бързо. Затова е важно да се опитваме да мислим логично и да поставяме всичките си мрънкания и страхове под съмнение. Всяка негативна мисъл трябва да мине през цедката на тези въпроси:

  1. Тази мисъл вярна ли е?
  2. Тази мисъл важна ли е?
  3. Тази мисъл помага ли за нещо?

Ето няколко тактики, които според мен помагат:

Назовете мислите с истинските им имена. Мисълта не е факт. Ако се уловите да си казвате наум „ще ме скъсат на изпита“, веднага се поправете – „мисля си, че ще ме скъсат на изпита“. Разликата може да е много малка, но ви помага да видите нещата в перспектива – мислите са едно, светът е друго.

Благодарете на развинтената си фантазия. Ако ви преминават тревожни мисли (примерно – „дано самолетът не падне.. дано пилотът си разбира от работата…“), кажете си: „Благодаря ти, о, мозъко мой. Благодаря ти, че се грижиш за моята сигурност. Мерси, ама няма нужда. Всичко е под контрол, ще се справя и без твоята помощ.“

Изпейте си мисълта. Ако някоя досадна, кофти мисъл ви тревожи и няма кой да ви чуе, просто я изпейте на глас с някоя мелодия, която ви се струва забавна. Може да ползвате тоновете на „Зайченцето бяло“, може и на „Seek and destroy“. Мисълта ви ще прозвучи супер абсурдно – което е основната идея. Можете също да си кажете мисълта със смешен глас. Примерно да имитирате някой анимационен герой.

Да не ви пука. Дори да не успеете да „обезвредите“ мисълта по някой от тези начини, това не бива да ви дава наклон в живота. Не се борете с мисълта, оставете я, let it be. Осъзнайте разликата между мисли и действия и се дръжте все едно всичко е наред, или поне все едно ще бъде наред, защото със самосъжаляване никой не е стигнал далеч. Прави каквото трябва, да става каквото ще!

Facebook коментари:

коментара

2 thoughts to “Бой по отрицателните мисли!”

  1. Мога да добавя няколко идеи за „борба“ с негативизма:

    * Когато си центриран в настоящето, точно в момента, нямаш време да чувстваш друго освен присъствието. Своето присъствие. Такакво остава за някакви си дни или години напред?!
    * Съсредоточаването в негативното му дава сила, необръщането на внимание му я отнема.
    * Аз обичам пиано. Пианото е нещо вълшебно. То вълнува и успокоява. Любимата музика е начин да се отпуснеш и да се залюлееш на една приятна, вътрешна вълна. Пианото помага, изпитала съм го 🙂

    Черната котка

  2. Благодаря за коментара, черна котко, напълно съм съгласен 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.