Skip to main content

А защо София се казва София?

Както всички знаем (Нали? Нали? Кажете ми, че знаете!), основа на християнската вяра е представата за Словото като едно от лицата на Бог – втората личност на Светата Троица, за кратко присъствала в човешки вид на земята под името Исус Христос. Евангелието на Йоан започва така:

„В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.“

По-слабо известно е обаче, че както в Стария Завет, така и в Новия, Словото е наричано още и Премъдрост (Ἁγία Σοφία). Тази Света Премъдрост дава гръцкото си име на немалко православни храмове. Величествената църква-после-джамия-а-сега-музей „Света София“ в Истанбул вероятно е най-известният от тях.

Нашият храм е по-малък, но за времето си също е особено значителен. През 14. век катедралната църква „Света София“, разположена на възвишение извън източната порта на стените на нашия град, е най-видимата сграда в градския пейзаж и постепенно хората започват да наричат с името „София“ областта и града.

В чест на Божията Премъдрост е кръстена и св. мъченица София, живяла и загинала за християнската вяра в Рим през II век. Тя безспорно е почитана от нашата Църква, но съвпадението в името не бива да причинява объркване. Когато гърчулята и другите православни християни са се бъхтили да строят внушителни катедрални храмове с името „Света София“, те всъщност са почитали Божията Премъдрост, едно от лицата на Господ.

Старинната църква „Св. София“ в продължение на векове не е действаща – първо е превърната в джамия, после на няколко пъти през вековете е сериозно увредена от земетресения и изоставена. (Тук някой би казал, че Бог май не се кефи да му правят църквите на джамии, но това си е отделен въпрос, който не е тема на тази статийка.) Е, преди стотина години развалината е възстановена и църквата – осветена, а днес патронната икона в църквата изобразява Исус като дете, когато според Евангелията е впечатлявал народа с мъдростта си на толкова млада възраст.

И така, всъщност столицата на България носи едно от имената на Исус. Затова и истинският Ден на София не би следвало да бъде 17 септември, а някой от големите празници, свързани с Бог – например Благовещение, моментът на въплъщението на Словото. Всичко друго би представлявало обратното на мъдрост – демек невежество. За съжаление днес временно сме свидетели как невежеството е масово дори и сред първенците на нашето общество, а ръководителите на столичната община очевидно не са изключение от това тъжно явление.

Ето защо сандвичите на Макдоналдс не мухлясват

Всичко започва през 2008 г., когато Карън Ханрахан споделя в своя блог „Best of Mother Earth“ снимка на хамбургер, купен през 1996 от Макдоналдс. 12-годишният бургер изглежда почти като чисто нов. Авторката обяснява, че причината, поради която бургерът не е изгнил, е, че той няма „абсолютно никаква хранителна стойност“ и е „химическа храна“.

Оттогава експериментът е повтарян многократно, като снимките редовно се публикуват онлайн. Всеки път хората споделят тези снимки като луди и това ни помага да подбираме по-добре храната си.

Или пък не?

Със сигурност „истинският“ хамбургер трябва да мухляса, да го изядат буболечки, или по друг начин да се разпадне, нали?

По-полека. Науката изисква добре планирани експерименти, с множество данни и контролирани променливи, за да се докаже истината за това, което наистина става. Когато за пръв път плъзват тези публикации около 2010, не съществуват такива контролирани експерименти, затова известният готвач и гастрожурналист Кенджи (чиито материали съм ползвал и преди в този блог) решава да запълни липсата, като в продължение на няколко месеца подлага апартамента си (и съпругата си) на хамбургери в различни етапи на гниене (или не-гниене), за да получи някои отговори. Можете да прочетете подробностите за това как са направени експериментите и какви са резултатите.

Накратко: Бургерите на Макдоналдс не мухлясват, защото изсъхват, това е всичко. Ако смятате, че бургер на Макдоналдс, който не изгнива, е изкуствен и гаден, трябва да включите в списъка с изкуствени и гадни неща солените бисквитки, сушеното месо, чироза, крутоните, стафидите и почти всяка хранителна, здравословна храна в килера. Причината, поради която бургерът на Макдоналдс не изгнива, няма нищо общо с химикали, липса на хранителни вещества или нещо друго, от което трябва да се страхувате. Всичко се свежда до водата.

Работата е там, хамбургерът на Макдоналдс е малък и тънък, което го прави с много високо съотношение между площ и обем. Той се препича на много горещ котлон. Тези фактори допринасят за бързата загуба на влага и в резултат имаме бургер, който изсъхва дълго преди да започне да гние. Освен това бургерите се приготвят в чиста среда на много висока температура, която убива всякакви бактерии и по този начин в тях почти липсват организми, причиняващи гниене.

Експериментите включват домашно приготвени бургери със същата форма и размер, които показват, че това явление не е уникално за хамбургерите на Макдоналдс. Всеки бургер с такъв размер и форма изсъхва и не мухлясва точно по същия начин.

По-големите бургери от „Макдоналдс“, например Роял чизбургер, мухлясват, преди да изсъхнат напълно. По същия начин, ако съхранявате бургера на Макдоналдс в среда, която запазва влагата (като например в торбичка с цип), той също ще мухляса, както и домашния хамбургер.

След този домашен експеримент, учени повтарят теста в истинска лаборатория за храна с лабораторно оборудване и контрол. Резултатите са съвсем същите.

Сега, тук не сме защитници на „Макдоналдс“ и има много причини да не се храним редовно там, но нямаме проблем с тяхната кайма. Имаме проблем с псевдонауката.

Така че следващия път, когато видите някоя от тези снимки на немухлясващи бургери, замислете се къде се храните, но се замислете и дали да натиснете бутона „споделяне“.

Кога дъмпингът става социален?

От новините разбрахме, че лятната разходка на бай ви Еманюел Макрон в Източна Европа има една-едничка цел – да си пробута идеите в подкрепа за нови мерки против „социалния дъмпинг“. Дотук добре, но никой обаче не ни обяснява какво точно е това „социален дъмпинг“? Говори се, че едни хора били командировани на едни места, плащали им прекалено малко (според някой си), и това било много лошо. Сега ще се опитам аз да запълня този вакуум и много накратко да разкажа какво е дъмпинг и кога той става социален.

„Дъмпинг“ е лесно да ви разкажа какво е, защото терминът е точно определен в правилата на Световната търговска организация. Най-просто казано, дъмпинг има, когато на чуждестранен пазар дадена стока се продава под пазарната цена в страната-износител. Примерно, ако в България продавам брашно от смърчови иглички за левче килото, а в Гърция го изнасям за по 10 евроцента, това е дъмпинг.

Словосъчетанието „социален дъмпинг“ обаче не е така ясно определено и може да означава всичко – според това кой го употребява и как му е изгодно. Фразата се използва от медии, профсъюзи, НПО-та и политици в Западна Европа. За „социален дъмпинг“ се говори, когато работодатели предпочитат да наемат работници със същата квалификация, но на по-ниска заплата. Навремето на това му викахме просто „пазар на труда“, но какво да правиш, Новговор.

Хайде обаче да опитаме да го определим това животно, социалния дъмпинг. За да има някакъв смисъл употребата на думата „дъмпинг“, трябва да направим някаква аналогия с дъмпинга на стоки. По тази логика, за „социален дъмпинг“ ще може да се говори, ако държавата по някакъв начин субсидира „износа“ на работници в чужбина при по-ниски разходи от тези „у дома“.

Например преди години в българското законодателство дневните пари за командировки не влизаха в осигурителния доход – тоест, фирмите можеха да пращат служители в чужбина и да не начисляват осигуровки върху всичко, което им плащат. Какво се получава – у нас плащаш, в командировка не плащаш. Ето това съвсем основателно може да се тълкува като дъмпинг и съвсем основателно тази практика беше спряна през 2012.

Когато обаче работници от Източна Европа биват временно изпращани например във Франция, с по-висока заплата от тази, която биха получили в родната си страна, с редовни здравни и пенсионни осигуровки вкъщи (т.е. без по никакъв начин да тежат на френската социална система), няма логика да се ползва думата „дъмпинг“ само защото някой така е решил. Истинският дъмпинг представлява агресивно ценообразуване, при което често износителят продава на загуба – или за да се освободи от излишни количества, или да завземе пазарен дял и да пребори местната конкуренция. При т.нар. „социален дъмпинг“ такива загуби няма. Печели работникът, печели и работодателят му.

Ето защо в практиката за командироване на служители в други страни от ЕС далеч няма такава драма, каквато се изкарва. Затова най-добрият отговор, който можем да дадем на ходатайстването на бай ви Еманюел Макрон би бил същият, който той ни дава за Шенген – „Добра идея, много готино, браво. Може би един ден ще стане, кой знае… Беше ни приятно и ви желаем успех!“.

Черно море, хапнахме добре

На фона на всички хотелиерско-ресторантьорски драми, които доминират новините от август 2017, сякаш си нямаме по-важни неща за обсъждане, бих искал да вкарам оптимистична нотка и да опиша един добър пример за гостоприемство в наш морски курорт. Това не е реклама, а израз на личните ми убеждения – аз съм един от онези „пазарни фундаменталисти“, които смятат, че свободната конкуренция може да разреши почти всичките ни проблеми. За да работи тази конкуренция обаче е важно и „от уста на уста“ да се разпространява информация за добрите и лошите услуги, иначе ни остават само платени реклами, фалшиви мнения по форуми и социални мрежи, и всякакви други измислици и манипулации на маркетинг „специалисти“.

На природа си е най-добре!

Като цяло, въпреки че плюенето по българското Черноморие вече стана национален спорт, аз и тази година съм си изключително доволен от почивката. Бяхме на палатки на подходящо наречения къмпинг „Якото място“ между Китен и Лозенец, приспиваха ни щурци и морски вълни, плажовете в района са чисти и поддържани, а чадърите и бирата – на народни цени. Кеф!

Но и на курорт понякога не е зле…

Та решихме един ден да видим как е в цивилизацията, и се пуснахме по селския път до Лозенец (около два километра през гората) че да хапнем, пийнем и разгледаме. Избрахме си място за ядене на съвсем случаен принцип, просто защото вече трябваше спешно да сложим по нещо в стомасите си. Мернахме свободни маси в ресторантче с простичкото име „Бистрото“. Бях психически подготвен за най-лошото, защото по курорти съм скептичен на макс. Не е рядкост или да те прекарат с храната, или да ти отрежат главата със сметката, или и двете.

Е, бях особено приятно изненадан!

Обслужването – супер бързо и супер любезно. По принцип работата на сервитьорите е тежка и често зле платена, затова изобщо не държа хората, които я вършат, да са винаги нахилени и с песен на уста. Обаче момичето, което се грижеше за нашата маса, беше един от най-усмихнатите хора, които съм виждал! Храната беше вкусна, очевидно приготвена с качествени и пресни продукти, а порциите – достатъчно щедри. Цените – приемливи, съпоставими с ресторант средна класа в София. Изобщо – два палеца нагоре. Не знам кой го движи това място, но му желая да продължава все така!

Във влога на Мирела, където е надлежно документирано цялото море 2017, има малко кадри оттам, както и много други интересни неща: