Skip to main content

4 държави, 10 дни и 7 изрода. Ден първи: Белград

exit-2014-avantura Така се получи, че през скучната зима няколко приятели бяхме едновременно осенени от идеята, че ще е много добра идея да посетим най-после фестивала EXIT в Нови Сад.

На тази идея ни наведоха имената в програмите от миналите години (фестивалът се провежда за 14-ти път и вече е доста стабилно име в Европа), впечатленията на познати, които са ходили (най-общо казано: „ебаси якотооо”), и най-вече специалните билети от тип „рано пиле рано пие”, които бяха пуснати през зимата: два фестивала под шапката на EXIT (вторият – на Адриатическо Море в Черна Гора), плюс къмпинг в Нови Сад, и всичко това – само за 100 лева. (Организаторите предвидливо пускат в България, Сърбия и околността по-евтини билети в сравнение с тези, които продават в по-богатия Запад.)

2014-01-09-961

И тъй, издеянихме някак си до лятото, взехме си отпуски, опаковахме палатките, стегнахме две 20-годишни коли, накачулихме се на тях и дим да ни няма, дет’ се вика.

В тази пращулка (и в следващите) ще опиша впечатления, емоции, истории, съвети и картини, защото едно приключение е по-хубаво, когато е споделено, нали?

Започвам с Белград – първата ни спирка по пътя, където решихме да пренощуваме и да разгледаме. По принцип не е проблем разстоянието до Нови Сад да се вземе за един ден, но тъй като вече съм бил няколко пъти в сръбската столица, знам, че тя категорично не е за изпускане.

Belgrade_iz_balona

Белград е малко по-беден град от София, но същевременно някак по-чист и подреден. От София се стига бързо и лесно с автомобил, и ще стане още по-бързо и лесно, когато някой ден сърбите довършат магистралата от Ниш до границата. Грандиозната юго-соц инфраструктура е захабена, но се поддържа, доколкото е възможно. Например колите са стари и раздрънкани, но са паркирани на означените места, а не хаотично разхвърляни по тротоара. Хората също правят добро впечатление – всички сърби, които срещнахме, бяха възпитани, работливи и гостоприемни, противно на представата, която някои наши сънародници имат за комшиите.

Както почти навсякъде в Източна Европа, в Белград се спи сравнително евтино и удобно. Ние си намерихме хостел в центъра на града; цената за това удоволствие върви към 10-15 евро на вечер в зависимост от сезона. Тъй като бяхме там точно в деня преди фестивала, хостелът беше пълен с пияна британска младеж. Иначе пичът, който работи там, каза, че това е само няколко дни в годината, а през останалото време цари спокойствие. След което сподели, че е ходил редовно на EXIT в продължение на 10 години и ни предупреди да не се разбиваме тотално още първата вечер, защото енергията на фестивала е огромна и рискуваш да се изхабиш в самото начало и след това да си като парцал.

За разлика от едно време, в Сърбия вече почти никъде не може да плащаш директно в евро (а в дойче марки – хич). Вместо това трябва да ползваш техните пари, като изтеглиш на банкомат или минеш през „менячница“. Курсът е около 60 динара за 1 лев. (Давам го само за справка – реално никъде не можеш да обмениш левове, или поне ние не намерихме. Ако ходите по сръбско, вземете си предварително евро, динари или дебитна карта.)

Веднага след посещението на менячницата се състоя разходка из града с любезното съдействие на няколко кена студена бира от първия срещнат магазин. Най-комерсиалната сръбска марка е „Йелен”, доста приятна биричка, която оприличихме на нашата „Ариана”.

Despotova_kula5

Белградската крепост и парка в нея (Калемегдан) са сред най-красивите места в града. Крепостта е обитавана (и достроявана) от келти, римляни, византийци, унгарци, сърби и турци, и като резултат е станала доста големичка. На това място Сава се влива в Дунав и гледката към реките е прекрасна. Малък съвет: питайте Гугъл в колко часа залязва слънцето и гледайте да сте на крепостната стена по това време…

2014-07-09-1136

И така, слънцето залезе и се отправихме в търсене на кръчма със сръбска скара, народни цени и телевизор за мача Аржентина-Холандия. В хостела ни бяха дали карта, на която една от улиците беше означена просто като „Belgrade’s main bar street”. Всъщност истинското й име е „Страхинич бан”, и веднага щом излязохме на ъгъла, ето тази табела привлече погледите ни:

valter

Решихме, че това е нашето място – и тъкмо навреме, защото малкото изнесени маси на улицата тъкмо бяха започнали да се пълнят и беше останало място точно като за нашата компания. Разбира се, почти всичко в менюто беше от месо, и както се разбра по-късно – от истинско месо. Толкова хубава и чиста кайма у нас рядко се намира. Пробвахме и по една „шопска салата”, ей тъй за експеримент – да видим как я правят комшиите. Е, същата си беше, макар и на по-малки порции и по-скромна откъм пиперки.

И така, след два-три часа, леко приспани от скучния мач, но подкрепени с хапване и пийване, пожелахме да продължим разходката си, отново с няколко бири за из път, но в първия супермаркет ни очакваше неприятна изненада: след 10 вечерта било забранено да се продават всякакви алкохолни напитки (дори бира). За последно бях в Белград преди повече от пет години и тогава нямаше такива истории, но междувременно общинският съвет е въвел нови правила въпреки протестите на някои граждани.

60144_521434487884337_1376027107_n

Безбирената разходка бързо изморява, затова след малко въртене из нощния град се запътихме към леглата си, където да отморим преди тежкия първи фестивален ден.

Следва продължение

One thought to “4 държави, 10 дни и 7 изрода. Ден първи: Белград”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.