4 държави, 10 дни и 7 изрода. Ден 6: пак на пътя

14 юли накратко: път, път, и пак път. От Нови Сад до Будва разстоянието е почти 600 км, а пътят се вие из планините Златибор и Дурмитор, минава покрай печално известната у нас река Лим, и чак на морския бряг се спуска стръмно надолу, за да слезе от планината към залива.

Разбира се, знаех, че Черна Гора е планинска страна. Виждал съм картата на Балканите, учил съм география в училище. Но е някак различно да видиш на живо държава, в която няма нищо друго – ама нищо друго – освен планини. Местните се шегуват, че ако се разгъне, територията им ще е колкото на Щатите. За щастие пътищата се поддържат – добре асфалтирани, с маркировка, мантинели, знаци и разумни ограничения на скоростта – така че шофирането из всички тези планини е по-скоро изморително, отколкото опасно.

А нощем, разбира се, всичко става черно. Нашият колоритен кордон, воден от мацка на мотор, която единствена е минавала по този път и го знае, и следван от два автомобила набор 95, по организационни и други причини се забави и потеглихме чак по обяд, като съответно значителна част от пътя минахме по тъмно. Така успяхме да видим нощен панорамен изглед към Будва от планината – много красива гледка. Чувството от тази гледка на фона на умората от пътя, смесено с вълнението от първото виждане на морето за 2014 (нали сме невидели софиянци), е уникално.

Като изключим непосредствената близост до стръмната планина, курортът не се отличава много от нашите по Черно море – красив стар град, в спокоен залив, обграден от набързо построени хотели и блокове. Личи си, че атмосферата е била по-лежерна и айляшка, но в последните години са попрекалили с бетона.

Сред туристите преобладават сърби и руснаци. Последните често си купуват и жилища – нашата хазяйка също беше рускиня и съм й много благодарен, че беше така любезна да ни посрещне в такъв нечовешки късен час (ако помня добре, беше между 2 и 3 през нощта). Бяхме разквартирувани в малък, но удобен апартамент в една от тези новоизникнали бетонени кутийки. успяхме да се сместим, въпреки че апартаментът май не беше предвиден за 7 души и трябваше да се прескачаме. Но след 4 дни на палатки, всяка квартира с баня и пералня е достатъчна, за да предизвика бурни, нестихващи аплодисменти, прерастващи в овации и завършващи с дружното хъркане на уморените герои.