Skip to main content

4 държави, 10 дни и 7 изрода. Ден 3: велика киша

Здравият сън приключи с първите лъчи на августовското слънце, защото както знае всеки къмпингар, появи ли се пряка слънчева светлина, палатката се превръща в парник и нормалните хора не могат да спят в нея. Тъй като не съм нормален човек обаче, аз имам навика да се излежавам невъзмутимо вътре до към 10 сутринта, като междувременно се мариновам в собствена пот. Какво пък, има душове.

В това отношение къмпингът на EXIT беше оборудван. Душове – бол, и то с топла вода. След сутрешния тоалет открих, че и в други отношения инфраструктурата е на световно равнище – до поляната имаше голям супермаркет, а през една пряка – цял търговски център (или мол, за феновете на английските чуждици).

Супермаркетът, разбира се, за тези четири дни реализира невиждан оборот от пълчищата фестивални туристи в непосредствена близост. За щастие явно бяха организирали добре и доставките, защото бирата не свърши, както и другите консумативи от първа необходимост – хляб, консерви и тъй нататък. Така, типично по палаткаджийски, закусихме филии със сръбски айвар (вкусен!) и сръбски пастет (вкусен!) и се запътихме към търговския център (или мол, за феновете на английските чуждици), за да решим и проблема с комуникациите.

Съвет за хора, пътуващи в Сърбия с компания: в един момент ще ви писне да се мотаете навсякъде заедно, затова си вземете местни SIM карти, че да държите връзка, като се пръснете по различни посоки. За роуминг извън ЕС нашите оператори режат глави (цените са от порядъка на „левче за SMS“). Абсолютно всички сръбски оператори пък имат приятна промоция за нови клиенти с предплатени карти: първата седмица имате неограничени обаждания, SMS и интернет. Добре де, не съвсем неограничени, но всички оферти са от рода на 1000 минути и 1000 MB, т.е. повече, отколкото ще ви трябват. Само че обикновено промоцията трябва да се активира специално с някакъв SMS или обаждане в центъра за клиенти, така че питайте, като си купувате картата. Цената за самата карта се равнява на около 5 лв.

От разходката из центъра на Нови Сад също останах с добри впечатления. Много хубав и приятен град, с чиста и оживена пешеходна зона в центъра. Голямо впечатление (поне на мен) прави религиозната архитектура – в малкия градски център на много близко растояние видяхме две православни църкви и католическа катедрала, а една сграда, която отдалече помислихме за поредната църква, се оказа голяма и хубава синагога (разположена, разбира се, на улица „Еврейска“).

След дълга и хубава разходка огладняхме и по пътя си харесахме някакво ресторантче – всъщност главната причина да си го харесаме беше, че няколко интернет-маниаци в абстиненция видяха надписа „free wifi“. И тъкмо се бяхме приготвили за поредната сръбска кръчма с всичките му плескавици, но за всеобща изненада това нещо се оказа китайски ресторант, макар че по нищо не му личеше – нямаше нито дракони, нито китайски фенери, нито йероглифи, нито изобщо някакви китайци:

2518_Kineski%20zmaj9[1]

Чак като ни донесоха менюто, осъзнахме, че ресторантът се казва „кинески змай“ и повечето ястия бяха някакви китайски неща. За съжаление, за разлика от нашите китайски ресторанти, порциите бяха малки, а цените – солени. Хапнахме малко китайска супа и ориз и се запътихме към къмпинга да си осигурим десерт от хляб и лютеница.

Тъкмо навреме, защото небето се смрачаваше и се канеше, както казват метеоролозите, да „превали и прегърми“. Затова се пльоснах в палатката с идеята да дремна за половин час, докато си превали. Къде ти! Ситният дъжд не спря да капе с часове, като от време на време ни дразнеше, като отслабваше и аха-аха да спре, но после се завръщаше с нова сила. Цял следобед и цяла вечер нямаше как да мръднем наникъде, ако не искаме да се измокрим до кости, затова вместо да посетим фестивала от рано-рано, се сгушихме в най-голямата палатка да играем Dixit, докато спре дъжда. (Ако не знаете какво е Dixit, питайте чичо Гугъл – много е добро!)

Въпреки дъжда оцеляхме, но не успяхме да чуем как Глория Гейнър пее „I will survive“, защото от всичкото киснене и чакане отново стигнахме до крепостта чак след полунощ (заедно с повечето други хора от къмпинга). Първо опитахме да стигнем с автобус, но се оказа безмислено начинание, защото всичките бяха препълнени с весела пияна младеж от цяла Европа. После си хванахме такси, което също се оказа безмислено начинание, защото мостът беше задръстен от коли и предпочетохме да слезем по-рано и да минем половината път пеша.

Все пак се добрахме до фестивала и използвахме случая да си направим голяма разходка из цялата крепост, за да видим (и чуем) всички сцени. Само дето цялата крепост беше покрита с онази мека речна почва, която при по-солидно напояване става на толкова хлъзгава кал, че се чувстваш все едно ходиш с гуменки по сняг. Някои по-стръмни пътеки бяха на практика невъзможни за изкачване, особено когато се движиш заедно с тълпата, защото рискуваш или да се хлъзнеш и да се пльоснеш в калта, или човекът пред теб, зад теб или до теб да се хлъзне и да те повлече пак там. Сърбите обаче му бяха хванали цаката: стюардите подаваха ръка на всеки и просто го издърпваха. Макар че по мое скромно мнение щеше да е по-просто да нахвърлят няколко тона чакъл.

60953-exit-festival-2014-petak-076[1]

Ушите ни доловиха част от сета на Rudimental и руските металяги Arkona, минахме през облак от конопен дим, където трябваше да е реге сцената, и накрая се установихме на така наречената фюжън сцена, защото Asian Dub Foundation най-много ни харесаха от всичко. За съжаление по средата на концерта се появи някакъв проблем с техниката и се наложи да прекъснат по-рано, но и това, което чухме, си заслужаваше.

910x630_Asian_Dub[1]

Обиколката продължи и в крайна сметка сред бири, музика, сладки приказки и зяпане на интересни хора пак откарахме до към 2-3 през нощта, след което с помощта на раздрънкания и препълнен, но весел автобус на градския транспорт, който вървеше цяла нощ, се отправихме на заслужен сън.

Facebook коментари:

коментара

Едно мнение за “4 държави, 10 дни и 7 изрода. Ден 3: велика киша

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.