Хора и улици, град като град,
сребърни ята над нас кръжат,
пристанищата са пустинно тихи.
Къде останахте, чудни вечери
на двайсет километра от Бургас?
Живеем спокойно, разумно и просто,
остаряваме бавно, неусетно почти
и не мога да видя най-добрите очи,
но морето в мен остава
и една тишина…
Налей ми чаша старо вино,
момче, не ме гледай така…
Започна напълно невинно,
о, сладка, красива любов.
Но след това, ламьо безчинна,
докара ме ти в „Пирогов“.
Търчейки по твоята фуста
се спънах и блъсна ме рейс.
Директно в паветата пусти
се пльоснах направо по фейс.
Сега си лежа начумерен,
отгоре до долу гипсиран.
Добре, че система модерна
венозно зарежда ме с бира…
София, януари 2011
Тихо се сипе белият сняг.
Работници ходят на работа пак.
Сега сме във криза. После – възход.
После – рецесия. Накрая к’во? Гроб.
Робство, война, свобода, диктатура,
строеж, петилетка, инфраструкту̀ра.
Пиянство и трезвеност, глупост и мисъл,
и всичко това е лишено от смисъл.
Всеки се смята за много отворен,
но Господ днес стана с гъза си нагоре,
излезе на своя панелен балкон,
събу своя стар опетнен панталон
и жълто потече над всички глави,
а те си помислиха просто: „Уви.“
Решиха: „Тук има някаква цел,
конспирация, заговор, даже картел,
някакъв план на вселенско ниво,
епична борба между зло и добро.“
Но аз зная – всичко това бе случайно,
лишено от ритъм, лишено от тайни.
И мислех, че няма друг толкова дзен,
живота разбрал точно колкото мен.
Не щеш ли… яви се такъв индивид.
Извадих късмет, тъй нали, един вид.
Логично – завчас в индивида се влюбих.
Логично – завчас индивида изгубих.
„Какво от това?“ – блесна в мен бодра мисъл.
„Така и така няма никакъв смисъл.“
Братислава, 19.1.2010
Попитах небето къде си,
там нежно премигна звезда
и мигом ми каза адреса:
„Там долу – планета Земя.“
„Какво съвпадение!“ – креснах.
„И аз съм на тази планета!“
Не вярвах, че толкова лесно
при мене ще дойде късметът.
И тръгнах под Млечния път
със песен и с бодро сърце
да търся прекрасния кът,
където е твойто лице.
Не щеш ли, сърцето ми спря:
застреля ме някакъв чичко.
И малко преди да умра,
накратко разказа ми всичко.
Преминал съм бил нещо там,
„граница“ май го нарече.
Какво е това – аз не знам,
но явно на някого пречех.
Така граничарят ме гръмна
и всичко приключи дотук.
Без теб. Без любов. Стана тъмно.
Издадох безрадостен звук…
Около Синеморец, около 19.8.2009