Skip to main content

Кога столицата става провинция?

Снимка: Никола Груев

Както всички добре знаем, в България обичаме да се делим на два типа хора: Софиянци и НеСофиянци.

Теоретично Софиянци могат най-лесно да бъдат намерени в град София, а НеСофиянци – във всички останали населени места, които по примера на древните римляни наричаме „провинция“. Римската империя е имала много провинции, ние като по-малка страна явно си имаме само една, и затова обикновено я членуваме – „провинцията“.

През 1887 населението на София е към 30 000. Днес толкова хора живеят в най-малкия областен град в България – Смолян.

Предвид естествения прираст в България през годините, потомството на тогавашните Софиянци възлиза на около 70 000 души. Днес толкова хора живеят в една по-стара столица – Велико Търново.

В София обаче сега живеят 1,2 милиона души. Горе-долу колкото в една друга европейска столица – Брюксел. Всички те, освен горните 70 000, явно по един или друг начин се оказват НеСофиянци.

Извод: мнозинството от жителите на гр. София са по същество НеСофиянци, обаче много от тях (включително долуподписаният) се барат за Софиянци.

Има два интересни момента, свързани с житието на Исус Христос, когато така създалото се динамично равновесие София-Софиянци-НеСофиянци временно се променя. Става въпрос, разбира се, за Коледа и Великден.

Както добре знаем, в тези два момента голям процент НеСофиянци отива да празнува по родните си места, а в София остават тези, които се барат за Софиянци (включително долуподписаният).

Някои от оставащите твърдят, че именно в тези моменти градът се изчиства от всичко „селско“ и „провинциално“ и за кратко се превръща в истински, цивилизован, ама баш ‘убав град на европейско и световно равнище. Ще си позволя да не се съглася. Защо?

Ами да видим някои отличителни черти на архетипа на провинциалното градче в Европа:

  • Провинциалното градче е тихо и спокойно
  • Провинциалното градче е спретнато и чисто
  • В провинциалното градче има малко хора, всички се познават и поздравяват по улиците
  • В провинциалното градче всички са си родени там, пришълците са по-скоро изключение
  • В провинциалното градче няма блъсканици и задръствания
  • В провинциалното градче няма проблем с паркирането

Какво се оказва? Парадоксално, ако от София се изнесат всички НеСофиянци и останат само 70 000 кореняци, тя ще заприлича на провинциален град по всички параграфи! Задръствания, глъчка, мръсотия, претъпкано метро и всякакви пропадняци има в Лондон, Париж, Берлин, Рим, Ню Йорк и Токио. Тези неща ги няма в Клисура, Кастелморон-д’Албре, Брусарци, Чичестър и Шиншиноцу.

Те т’ва исках, всъщност, да кажа. Ако искаш градът ти да е спокоен и в него да няма другоселци, значи именно ти си човекът с провинциално мислене. В това няма нищо лошо, всеки си има предпочитания за заобикалящата среда. Но ако не искаш шум, пришълци и синя зона, то най-подходящото решение е да си стегнеш куфарите и да се изселиш, за да пребориш когнитивния дисонанс, като си станеш провинциалист не само по душа, но и по местоживеене. А междувременно София си остава столица с всички последствия от това, и в последните години дори с бавна, но стабилна стъпка се превръща в космополитен град и поне малко се приближава по дух и начин на живот до горните световноизвестни мегаполиси.