Труд и творчество – Page 3 of 16

Домашно пиво (1)

16.3.20133.4.2013 chernobyl 3 коментара

Понеже всеки, когото черпя с моята домашна биричка, автоматично почва да ме разпитва как точно я правя, реших да постна цялата история тук, под формата на разказ с картинки. Така вместо да обяснявам надълго и нашироко, просто мога да раздавам линкове =)

Всъщност тази бира не е 100% домашна, защото е от „полуфабрикати”. Започвам от готови консерви с малцов екстракт и добавен хмел. Някой ден искам да пробвам и пълната пивоварска процедура – да си набавя малко ечемик и да направя всичко сам. Но засега я карам по лесната процедура.

И така, въпросните консерви (както и допълнително оборудване) могат да се поръчат от вносител (http://www.birata.net/). Към тях има също пакетче мая и инструкции. Вътре съдържат кило и половина гъст сироп и изглеждат ето така:

Съдържанието на консервата е много гъсто и първо се стопля на водна баня, за да омекне.

Докато се топли, взимам си кофата за бироправене и я измивам добре. Може да се ползва всякакъв чист бидон, дамаджана и т.н., стига да може да се затвори плътно с аеротапа.

Освен да се почисти, всичкото оборудване трябва и да се дезинфекцира хубаво, защото всякакви външни микроорганизми могат да вкиснат бирата, ако попаднат в сместа. Има различни препарати за тази работа. Аз лично ползвам слаб разтвор на водороден пероксид (4 чаени лъжички кислородна вода в половин литър вода). С него трябва да се изплакне кофата и абсолютно всичко, което ще влезе в контакт с бъдещата бира (лъжички, шпатули и т.н.)

Следващата стъпка е да се свари вода, към която обикновено се добавя и захар (според рецептата). Тази смес се изсипва в кофата и се смесва със сиропа от консервата.

Отделно си приготвям още половин чашка вряла вода, която ще ми трябва за после.

След това в кофата се добавя и студена вода. Количеството пак зависи от рецептата. Повече вода – повече бира. По-малко вода – по-силна бира. Когато сипвам водата, я изливам отвисоко, за да се разбълника повече сместа. По този начин вътре се разтваря повече кислород, което помага на ферментацията.

Чакам чашката вряла вода да изстине. В нея ще разтворя маята. Водата трябва да е хладка, за да не убие дрождите. Опитвам температурата (отново задължително с дезинфекцирана лъжичка). Горната устна е най-чувствителна на горещо.

Когато водата вече не пари, сипвам вътре маята на прах, без да разбърквам, и чакам 15 минути. След това я пресипвам внимателно в кофата.

При ферментацията отново трябва сместа да се пази от външни микроби. Също така се отделя голямо количество въглероден диоксид. Затова е нужна аеротапа, която да позволява на газовете да излязат, но без нищо да влиза. В аеротапата се слага малко спирт или вода.

Това е първата стъпка от правенето на домашна бира. След това трябва да се следи ферментацията, бирата да се бутилира, малко да отлежи, а накрая идва най-приятното – пиенето. Подробности за всички тези етапи ще ви разкажа скоро.

Човешки истории: (9) Инж. Градев и туристите от съзвездието Кентавър

16.2.201316.2.2013 chernobyl Вашият коментар

saucer_41[1] Инж. Градев беше строителен инженер. Той много обичаше да строи. Затова имаше собствен строителен бизнес.

Един ден по новините обявиха, че народната космическа служба е открила евентуални признаци на живот в съзвездието Кентавър.

На следващия ден, пак по новините, говорителят на народното сдружение на туроператорите обяви:

– Ние от народното сдружение на туроператорите се радваме, че има живот в съзвездието Кентавър. Напоследък има криза. У нас идват все по-малко туристи от чужбина. Но сега вече знаем нещо ново. Има живот на чужди планети. Затова лятото очакваме сериозен наплив от туристи от съзвездието Кентавър. Те с удоволствие ще посетят нашия морски бряг. Тази година ще станем много богати.

Инж. Градев слушаше това и се радваше.

„Сега ще намеря най-райското кътче от нашия морски бряг”, мислеше си той. „Ще построя там голям хотел. Лятото той ще се напълни с туристи от съзвездието Кентавър.”

Инж. Градев започна да обикаля морския бряг и да търси най-райското кътче. Обикаляше месеци наред. Най-накрая го намери.

Около най-райското кътче нямаше жива душа. Чак до хоризонта се виждаха само море, пясък, дървета, птички и пчелички. Обаче върху самото райско кътче се мъдреше бяла спретната къщурка. В двора седеше мъж на средна възраст. Той кротко си пиеше пиво.

„Някой е намерил преди мен най-райското кътче от нашия морски бряг”, помисли си инж. Градев. „Сега трябва да го убедя да ми продаде земята. После ще построя голям хотел.”

– Здравей, селянино! – приветливо се обърна инж. Градев към мъжа.
– Ти на кого шъ викаш селянин! – приветливо отговори той.
– Здравей, гражданино! – поправи се инж. Градев. Вече беше привлякъл вниманието на мъжа. Затова инж. Градев продължи:
– Имам уникално предложение за теб. Искам да построя голям хотел върху този имот. В замяна ти предлагам ваучер за безплатен уикенд за двама в моя прекрасен голям хотел. След като го построя де.
– Гледай си работата. – каза кротко мъжът. Той беше възпитан. По тези земи обикновено отговаряха по-неучтиво.

Наскоро инж. Градев бе посетил една лекция в столицата. Лекторът беше световноизвестен маркетинг гуру. Той казваше, че ключът към успешната сделка е в последователността и упоритостта.
– Еее, хайде, моля те, нека построя голям хотел тук! – упорито повтори инж. Градев, следвайки съветите на световноизвестния маркетинг гуру.
– Не може.
– Искам да построя голям хотел!
– Не.
– Дай да го построя де!
– Няма!
– Добре тогава! – тросна се инж. Градев. – Значи не даваш да построя голям хотел върху твоя имот. Тогава аз ще те прецакам. Ще построя четири големи хотела от четирите страни на твоята бяла спретната къщурка. Така ще ти закрия гледката и ще ти е гадно!

Собственикът на бялата спретната къщурка сви рамене. След това продължи да си пие пивото.

Скоро инж. Градев изпълни заканата си. Първо построи голям хотел от източната страна на къщурката. После още един на Юг, после на Север и накрая – на Запад.

– Баси, ти наистина построи четири големи хотела и ми закри гледката – констатира собственикът на бялата спретната къщурка. – Ужас. Махам се оттук и отивам на планина! – след което се качи на личния си автомобил и отпътува.

Инж. Градев остана да се любува на четирите си големи хотела. В този момент на плажа кацна малка космата летяща чиния. Оттам излязоха четири малки космати създания с малки космати раници и малки космати фотоапарати.

– Здравейте – каза едното създание. – Ние сме туристи от съзвездието Кентавър. Казаха ни, че някъде тук е най-райското кътче по вашия морски бряг. Бихте ли ни упътили към него?
– Точно тук е! – гордо каза инж. Градев. – Между тези четири прекрасни големи хотела!
Малкото космато създание се хвана за главата.
– Олеле. Олеле. И тук ли! – завайка се то и извади малка космата радиостанция.
– Говори туристическа бригада 86. Местните са превърнали най-райското кътче по морския бряг в грозилище. Моля започнете процедура по прикриване на грозилището!

Четирите малки космати създания се качиха в летящата чиния и излетяха. След малко от небето започна да се спуска огромен черен похлупак. Той захлупи инж. Градев и четирите му хотела.

– Помощ! Помощ! – викаше инж. Градев, но похлупакът не пропускаше нито светлина, нито звук.

Днес огромният черен похлупак се вижда от Космоса и се смята за туристическа забележителност.