Заглавието „какво стана в Одеса“ ми напомня за един стар виц за Зайо Байо и куфара му, но за съжаление историята този път съвсем не е смешна. Ето един интересен репортаж от мястото на събитието, от блог на очевидец. (Това му е хубавото на Интернет – можеш да намериш сурова информация, непречупена през редакционни политики.) Препубликувам го тук без съкращения, защото мисля, че е важно.
Вчера Одеса попадна във всички новини. За съжаление причината за това не е никак радостна: около 40 загинали и няколкостотин ранени. Така се получи, че присъствах на тези събития от самото начало и на практика до самия край. Започнах да пиша за тях още вчера, но разбрах, че до сутринта просто няма да се справя, защото снимките бяха много, затова легнах да спя и на сутринта дописах всичко. Долу ще видите много текст и още повече снимки. Снимки на трупове няма да видите – който иска екстремни неща, може да посети който си иска новинарски сайт.
За начало, малко предистория за тези, които не живеят в Одеса и не са в течение на събитията, станали тук досега. В Одеса до вчера съществуваха два лагера, условно можем да ги наречем „проукраински“ и „проруски“. И двата лагера провеждаха митинги, събрания, шествия из града, които приключваха най-много с местни сблъсъци и малки сбивания. Никакви сериозни сблъсъци досега в Одеса не е имало, на 1 май проруските активисти проведоха в града шествие и никой не ги е закачал. Проруските активисти също създадоха постоянен лагер на един от градските площади, Куликово поле, който служеше за „плацдарм“ на техните митинги. Между другото, буквално за ден-два преди вчерашните събития, сред тях имаше „разкол“ и някои от хората в този лагер се преместиха в съвсем друга част на града. Сега има мнения, че този разкол е бил предизвикан именно от подготовката на активистите от Куликово поле за вчерашните събития.
Приключихме с предисторията и продължаваме към вчерашните събития. Вчера в Одеса трябваше да играят футболните клубове „Металист“ (Харков) и „Черноморец“ (Одеса). Феновете на двата футболни клуба обявиха шествие „за единството на Украйна“, което трябваше да мине през улиците на града и да завърши на стадион „Черноморец“. Шествието беше определено за три часа на площад Соборная („Соборка“). Тъй като винаги ми е интересно да снимам подобни събития, някъде към три и половина тръгнах към Соборка. Дотам не стигнах, защото на ъгъла на Жуковски и Александровски проспект се натъкнах на група въоръжени хора.
За да стане ясна географията на събитията, ето малко карти от Гугъл:
Почти всички, събрани на Александровски, носеха маски, каски и щитове. Оръжията бяха предимно пръчки, бухалки, няколко брадви. Някои от хората бяха строени върху пътното платно, други се намираха в парка. Опознавателните знаци на повечето бяха Георгиевски ленти, някои носеха червени ленти на ръкавите.
В един момент част от тълпата изтича през кръстовището на улица Жуковска, точно на 50 метра от мястото на събирането, където било намерено „скривалище на бандеровци с кола, пълна с автомати“, както крещяха в тълпата. Пред входа, където беше „скривалището“, няколко милиционера блокираха „обсадата“.
Познати после ми казаха, че там се намирал щабът на „самоотбраната на майдана“ или пък на „десния сектор“. При всички положения „пълната кола с автомати“ не заинтересува бойците, така че опити да се щурмува входа нямаше и командващите постоянно викаха хората обратно на Александровски. По пътя разбиха кола, в която висеше синьо-жълта лента.
По това време милицията вече започна да затяга редиците – както с екипировка, така и без. Не опитаха да задържат никого, въпреки че няколко минувачи доста емоционално им казаха, че на улицата има тълпа въоръжени хора.
Направиха кордон пред входа, въпреки че не е ясно защо – по това време всички бойци се бяха оттеглили обратно на Александровски проспект, след което тръгнаха по Александровски в посока Гръцкия площад. Милицията направи няколко вяли опита да им попречи, които се изчерпаха с това, че направиха редица на половината пътно платно и просто бяха заобиколени. Беше очевидно, че нямаха достатъчно хора и нямаха представа какво трябваше да правят в тази ситуация.
Аз минах по Жуковска улица и излязох на Соборка от другата страна. В момента, когато стигнах на Соборка, хората пееха химна и не видях нито ултраси, нито „самоотбраната на Майдана“, която обикновено охранява проукраинските събития. В момента, когато дойдох, всичко изглеждаше ето така.
Тъй като по вида на хората беше очевидно, че идват насам за „пердах“, потърсих някой от организаторите. Намерих мъж с каска и му казах да изведат хората, защото идват въоръжени проруски активисти и ще стане клане. Казаха ми, че вече били предупредени и се приготвяли за защита. По същото време от страната на улица Гръцка действително започна да се подрежда „самоотбраната на Майдана“.
Пред линията тичаше някой от началството на милицията и викаше бързо да започват шествието. Вече беше ясно, че никакво шествие няма да ходи наникъде, защото никой не можеше да защити колоната от хора, затова никой не помръдна.
До пет минути след това на Гръцка се появиха бойците. Милицията се опита да ги задържи – очевидно бяха пристигнали някакви подкрепления, но недостатъчно, за да преградят цялата Гръцка.
Виждайки противника, към тях се затича група ултраси, по това време все още малобройна. Всичко стана много бързо, но доколкото видях, „самоотбраната на Майдана“ остана на място, за да пази площада. Всички сбивания бяха концентрирани от дясната страна на улицата (гледано откъм Соборная), защото там нямаше милиция.
Улицата бързо се задими. По това време полицията успя да създаде някакво подобие на кордон и да създаде 50-метрова „неутрална зона“, а проукраинските активисти заеха част от Гръцка до кордона. Самоотбраната също се придвижи напред до кордона.
Настъпи кратка пауза, след която двете страни започнаха да се замерят с различни предмети. Започнаха да разбиват тротоарите.
По това време милицията едва започваше да се събира на мястото на събитието. Околните улици още не бяха покрити, по тях се опитваха да минат коли и трамваи.
Хората на Соборная очакваха развръзката на събитията.
Проруските активисти се възползват от почивката и строят барикади от контейнери за боклук и подръчни материали.
В един момент на Преображенска дойдоха доброволци на СЕМПО (мото-вело активисти, които нямат отношение към политиката) и преградиха пътя, така че да не влизат хора в Гръцка. По-нататък те оказваха първа помощ на пострадалите.
Повечето от магазините на съседните улици затвориха.
Всичко беше тихо и минах на Дерибасовская, за да видя какво става от страната на Жуков.
В този момент там имаше отделни малки схватки: украински активисти, предимно футболни фенове, избягаха в пряката и ги гонеха руски активисти. След това страните се размениха и бягаха проруските бойци. Вече имаше ранени, които бяха изнесени от мястото и предадени на лекарите от Бърза помощ. При това на Дерибасовская имаше куп народ.
В този момент, за пръв път на сцената излязоха хора с оръжие и коктейли „Молотов“.
Коктейл, хвърлен настрани към околните зяпачи.
След това беше вдигнат от милицията.
По-нататъшните действия на милицията на това място могат да бъдат описани единствено като „странни“. На практика тук милицията и проруските бойци действаха заедно. Милицията създаде жив щит, а бойците иззад него започнаха активни боеви действия. При нужда, ги пускаха „в атака“, а при „контраатаката“ им позволяваха да се връщат зад щитовете. На една от снимките се виждат и няколко активисти в една редица с милицията, покриващи фланговете. На няколко снимки до команващия милиционер се вижда, че постоянно стои човек в камуфлаж с покрито лице.
След обстрела – излизане иззад барикадите. Нови коктейли „Молотов“.
После – стрелба на другата страна.
След това бойците решиха да се насочат към градската градина, където хората снимаха или просто минаваха. Народът започна да се разбягва, но някои бяха хванати и бити.
Когато от страната на Соборная дотичаха ултраси, проруската страна отново се оттегли зад щитовете на милицията.
Милицията заедно с бойците отстъпва по уличката.
В един момент иззад щитовете излезе милиционер, който се опита да обясни нещо на младежите, хвърлящи камъни. Струва ми се, че това беше зам. началникът на нашата милиция. По това време иззад щитовете отново се показаха стрелци.
Всичките боеве се преместиха на Гръцкия площад, от страната на Соборная беше преградено от милиционери без никаква екипировка.
От този момент всички събития представляваха опити на проруските бойци да се изтеглят под прикритието на милицията. Те окупираха търговския център „Атина“ в центъра на площада и пространството зад него. В един момент бившето кино беше запалено, угасиха го. Пожарна кола беше завзета и използвана като подвижна барикада. Имаше много ранени, които бяха изнасяни бързо.
Част от милицията беше застанала на съседните пресечки.
След някакво време, мнозинството проруски бойци се провря от Гръцкия площад до страната на Соборная, после някои избягаха, а други се скриха в съседните магазини. Самоотбраната на майдана се опитваше някак да защити ранените бойци и да ги занесе до линейките, тъй като нивото на агресията по това време много се беше повишило, в тълпата имаше слухове за шестима убити, имаше хора с огнестрелни рани и никой не се церемонеше с бойците.
На Соборка се събираха хора, за да идат на Куликово поле, където се намира постоянният лагер на проруските активисти. Милицията се прегрупира.
На Соборка се опитват да спасят проруски активист. Има силно кръвотечение от врата, той опитва да избяга, явно не е на себе си. Държат го и тампонират раната му, чакайки линейка.
Някои от бойците са се скрили в магазин „Обжора“. Милицията удържа входа.
Наоколо работят медици, постоянно идват линейки, за да извозят пострадали. Работи както градската бърза помощ, така и частни клиники.
След известно време се събира колона и отива на площад „Куликово поле“, за да разруши противниковия лагер. Там има палатки и барикади от няколко месеца. Чуват се призиви да не се закача милицията.
По пътя има много рекламни панели, които рекламират „Партията на регионите“ и Михаил ДОбкин. Повечето от тези панели са разбити. Панелите, на които няма партийни реклами, не са докоснати.
Когато стигнах до Куликово поле, палатките още бяха издигнати, проруските активисти устроиха барикада пред входа и седнаха зад нея. Отново бяха хвърлени димки. На покрива на сградата седят активисти с приготвени коктейли „Молотов“, които после ще хвърлят долу. Защо „командирите“ на активистите решиха да се барикадират в сградата, а не да напуснат площада, не е ясно, след като решаващите събития вече бяха станали в центъра.
В палатките бяха намерени кутии, в които имаше много филтри за противогази.
Палатките, кутиите, и всичко намерено, бързо беше запалено. Сградата още е цяла.
Водят проруски активист, за да го предадат на милицията. На самия площад няма милиция; казват, че тя се е разположила някъде по кръга.
Горят палатки. Активен бой, доколкото виждам, няма. Страните се замерят с всичко възможно, постоянно се чуват гърмежи.
Проукраинските активисти се опитват да щурмуват сградата, от двете страни започват да летят коктейли „Молотов“. Скоро вестибюлът се запалва. Тъй като няма други пожари, а в сградата има няколко изхода, включително и отзад, повечето хора не смятат положението за критично.
Скоро се появяват още няколко пламъка на втория етаж. Към този момент всичките действия се пренасят на задната фасада и страничните крила.
Отзад има много милиция. По прозорците и на покрива хората бягат от дима. Няколко души опитаха да скочат и пострадаха. Опитват се да реанимират мъж, който е оцелял след скока докато пристигне линейката, после го предават на лекарите. Същевременно от покрива на сградата продължават да звучат лозунги за „фашисти“ и „бандерлоги“, които разпалват тълпата. Проукраинските активисти продължават да щурмуват сградата, някои проникват вътре.
Пожарникарите започват работа, самоотбраната им помага, извеждат се хора от сградата. Твърдения, че пожарникарите са се забавили, по мое мнение, са неоснователни – те не са длъжни да работят под обстрел от куршуми и коктейли „Молотов“, а милицията не успя да им осигури условия за безопасна работа. На площада хората сами изгасиха палатките. Качеството на снимките е лошо, защото вече беше тъмно.
Заловените при щурма бяха извеждани на улицата и събирани на купчини. Набити, но живи. Онези, които не се съпротивляваха, бяха просто „подритнати“, но един тип, който опита да избяга, беше псуван и бит сериозно от тълпата. Самоотбраната го изведе и занесе в линейката.
От нечий джоб изпаднаха някакви пиратки или фойерверки (на земята в предишната снимка), при което за малко не му се нахвърлиха отново, но хората успяха да се успокоят.
Изобщо, ако не бяха някои бойци от самоотбраната и обикновени граждани на Одеса, които се опитваха някак да опазят проруските активисти от тълпата, жертвите можеха да бъдат повече. Пред мен започнаха да бият човек, който предпазваше един от ранените, мислейки, че той е с тях.
Като резултат, който можеше да се придвижва нормално, беше натоварен в милиционерските камионетки, а останалите бяха предадени на лекарите от Бърза помощ.
В този момент сградата вече не гореше, пожарникарите продължаваха да работят вътре, в сградата имаше и сбивания. Ако не бъркам, беше около десет часа вечерта, тогава си тръгнахме.
Резултатът в новините: 40 загинали, няколкостотин души в болница. Не е ясно колко ранени има, защото далеч не всички са потърсили лечение.
Основните въпроси. Кой организира събирането на проруски бойци, които нападнаха проукраинския митинг? Защо милицията не спря това предварително? Защо никой не беше задържан? Защо милицията на моменти активно съдействаше на бойците, фактически на един фронт с тях? Кой подбуди активистите от Куликово поле да се барикадират в сградата и да устроят поредното противопоставяне, след като всичко в центъра на града беше приключило?
