Skip to main content

44 причини да отида в чужбина (особено като студент!)

Взето оттук: http://visitdaniela.com/blog/?p=14

1. Харесва ми да ме третират като полу-човек.

2. Харесва ми да живея в държава, където няма дискриминация, но постоянно ми напомнят, че съм чужденец.

3. Обожавам продавачки в супермаркета, които ми се тросват, защото говоря с акцент.

4. Кефи ме, че майката на приятелката ми не ме харесва, защото говоря с акцент.

5. Кефи ме, че колеги от университета си планират ски екскурзия, докато аз си планирам работата на черно.

6. Още по-кеф ми е, че работя на черно, защото на бяло ми е забранено.

7. Обожавам да ставам в 6 сутринта, да ходя на работа, в университета, пак на работа… а понякога и да спя.

8. Обожавам да ходя по магазините заедно с приятели чужденци и да съм единственият, който си купува дрехи само ако са на разпродажба.

9. …а когато ходя навън, да пия само бира, защото нормалният алкохол е отвратително скъп.

10. Обожавам да живея в квартира с размера на килер и да плащам за нея като за вила в Симеоново.

11. Страшно ме кефи да си мия зъбите на мивка с два чучура – един за студената и един (отделен!) за топлата вода.

12. Гот ми е да деля кухня с още 20 човека и да се чудя, откъде индиеца е взел подправката, от чиято миризма редовно припадам.

13. Обичам всяка година да чакам за удължаване на разрешителното ми за престой.

14. …а най-обичам да го правя по цяло лято и междувременно да нямам право да напускам страната.

15. Обожавам да гледам, как други българи спират да комуникират с мен, щом разберат, че съм българин.

16. Кефи ме другите българи, които си търсят работа на черно, да ме издават на миграционните служби, че аз работя на черно.

17. Обичам да се събирам в българска компания и цяла вечер да слушам колко е противно в чужбина, какви темерути са местните жители и колко са глупави, че си плащат данъците.

18. Харесва ми сънародниците ми да гледат приятелката ми чужденка и да ми обясняват, какъв тарикат съм и колко ще изкяря, като се оженя за нея, защото тя има западноевропейски паспорт.

19. Обожавам съграждани да ми обясняват какъв бунак съм, ако излизам с българка в чужбина, защото на нея паспорта и е български.

20. Харесва ми да ми казват – “Ти не си типичен българин – те българите са мургави и говорят заваляно”

21. Обичам хората в чужбина да ме питат имаме ли телевизия, там от където идвам.

22. Обичам и да ме питат, какъв език се говори в България.

23. Най-обичам да ми обясняват, че скоро сме се обединили с Унгария.

24. Обожавам да ми разказват, как са посетили прекрасната ни столица Букурещ (или Истанбул).

25. Обичам да водя спор на границата, дали мога да вляза или не, при положение, че не ми трябва виза за първите 3 месеца, а и от горе на всичко си имам виза за 1 година напред.

26. Най-обичам сръбските митничари. Те са ми най-любими след българските.

27. Обичам да прекосявам цяла Европа без проблеми, а на нашата граница да ме третират като терорист.

28. Обичам да гледам, как приятелите ми в България ме гледат като надут идиот, само защото съм споменал, че съм ходил до Париж (който може би е на 200 км от там, където живея).

29. Обожавам като се прибера, всички да ми обясняват, колко е зле в родината и какъв тарикат съм, че съм заминал за рая (разбирай “всяка държава на запад от Сърбия”).

30. Обожавам, като отида на море да се мазнят на приятелката ми, защото е чужденка, а мен да ме питат “К’во искаш?”

31. Обичам да виждам приятелите си два пъти в годината.

32. Също така и роднините.

33. Обичам да се сприятелявам с други българи от носталгия, макар че в България дори не бих ги погледнал.

34. Обичам там, където живея, да ме наричат гаден емигрант и в същото време да не ми разрешават да емигрирам.

35. Обичам да не признават образованието ми от България.

36. …и да уча същите предмети и да държа същите изпити още 3 години.

37. Обичам държавата, където живея, да ми плаща 5 години обучението и след това, да ми каже, че нямам право да работя в нея.

38. Обичам да ходя на кратки интервюта за работа: “От къде сте? – От България”, “Женен ли сте за някого от Евросъюза? – Не.”, “Довиждане!”

39. …или още по-добре: “Добър ден, как се казвате? -Георги Петров”, “Аха, довиждане!”.

40. Кефя се на всички емигранти от Африка и Близкия изток, защото те вече са със западноевропейски паспорт, а аз не.

41. Обожавам да плащам 1500 евро за нови курсове за шофьорска книжка и още толкова за изпит. Нищо, че вече си имам книжка от България от 10 години.

42. Обичам да чистя тоалетни, за да изкарвам пари, за да преживявам, докато уча в най-престижния университет в страната.

43. Обожавам българските посолства в чужбина. Там работят само богоизбрани и те не търпят отношение различно от към богоизбрани.

44. Най-обичам портиера в нашето посолството. Той играе ролята на бодигард, фейс-контрол, първа инстанция, втора инстанция… и винаги се има за по-велик от посланика.

О, хора на маркетинга!

Така се обръщаше с патос към нас професорката по маркетинг по време на лекции. Наскоро точно това възклицание ми дойде на ума, когато случайно попаднах на сайта на Epica – годишни европейски награди за реклами. Висях си там с часове да разглеждам творенията на победителите и смея да твърдя, че за тая работа си трябва или доста акъл, или доста шантавост, а може би и двете. Както и да е – направо ще ви метна един линк към телевизионната реклама, взела първа награда:

noitulovE

Gerpok

Преди около година си бях сложил Gerpok, един плъгин за Winamp, дето праща на някъв централен сървър песничката, която слушаш, като така можеш да показваш на света какво си си пуснал в момента (виж най-горе на тази страница), да генерираш името на песента като картинка за подписи по форуми, да сравняваш музикалните си вкусове с други хора и т.н.

Та от много време бях забравил, че този плъгин изобщо съществува на моя комп, а той през това време си е пращал редовно информация към сървъра. Днес си погледнах статистиката, която е доста интересна. Оказва се, че любима група ми е Madness (не отричам – 401 пъти съм ги слушал), а любима песен – All My Best Friends Are Metalheads на Less Than Jake (65 пъти). Интересно… баси колко яка музика слушам, чак си се кефя :laugh:

Home Sweet Home

Най-после вкъщи! Тая сутрин минах през имиграционните власти, да си узаконя пребиваването, което докато съм се мотал, взело че станал незаконно. Който мисли, че ерата на фашизма е отминала – да ми пише на мейла – ще го поканя да ми дойде на гости и да го запозная с полицията в Милано! А после можем да седнем на чашка ром да си поговорим за живота. 😛