Ето доброто дело и за този понеделник – 24 май. С 50-те евро, които изкарах, ще помогна на това момченце, което малко след раждането губи зрението си. Ако Мехмед не беше роден в България, може би нямаше да се стигне дотам, но какво да правиш – късмет. Все пак днес, 9 години по-късно, има шанс да прогледне, макар и само с едното око и то слабо. Пожелавам му успех.
Категория: Животът
Оправяне на света, стъпка 1 от 52592074
Наскоро писах какво смятам да правя с понеделниците си и вече съм готов да започна експеримента. За работата, която съм свършил този понеделник (17 май), ще получа приблизително 45 евро. Тази скромна сума реших да завъртя в сайта Kiva, който раздава микрокредити на работливи хора в бедни страни. А тук е описано кратко и ясно как работи системата: http://blog.bogomil.info/1949.
За понеделниците и хората
За понеделниците и хората
Факт 1. Леле, съвсем го занемарих тоя блог.
Факт 2. Понеделник е гаден ден.
Според едно проучване най-много инфаркти ставали в понеделник. Според друго – най-много самоубийства. Вместо да си лежиш в леглото, трябва да ставаш рано и да започва поредната шибана седмица, и тя ще свърши чак в петък. Тъпо, а? Бачкаш и копаш за тоя дето духа.
За какво бачкаш, човече? За кутия прах за пране, който да отмие потта от всичкото бачкане. Няколко кафета, които да ти помогнат да не заспиш, докато бачкаш. По някоя мазна баничка, за да не припаднеш от глад, докато бачкаш. Малко миризлив бензин за трошката, с която отиваш на бачкане. И по някоя студена бира, с която да отпразнуваш края на работния ден. Бачкането се самоподхранва, другари и господа. И не само това: то е и като ламята от приказките – свършиш една работа, появяват се още две. По този повод си спомням една култова реплика на безделниците от покрива в „Кад порастем бичу кенгур“ (ако не си го гледал, марш да го гледаш) – „Тук съм най-рентабилен! Нямам приходи, нямам и разходи!“.
Как да е, отплеснах се. Всъщност бачкането не е чак толкова лошо, когато му се вижда краят. Нали знаете рецептата за щастие: да имаш цел пред себе си, да я виждаш, да е близо… ама в понеделник целта е далече. Почти никога нищо не свършва в понеделник. Обикновено е обратното – всичко тепърва започва. Затова понеделникът е гаден.
По тази причина реших по един ден от всяка седмица да вкарам малко смисъл в бачкането си. И най-добре този ден да е понеделник, защото от него друга полза няма. Как ще стане тая далавера със смисъла? Като не бачкам за кутия прах за пране, няколко кафета, мазна баница, миризлив бензин или студена бира. През останалите дни ще си работя за тези неща, които безспорно са нужни. А в понеделник ще давам всички пари, които изкарам, за нещо по-смислено!
Ето я процедурата: смятам колко часа съм бачкал, смятам колко ми плащат за час, и отделям тези пари за някой, който има повече нужда от тях. За някой гладен Бинго Бонго в Африка, за някое застрашено животинче в океана, за сираче в България или политически затворник в Далекостан. Няма да му се дам на този шибан ден и ще вкарам някакъв смисъл в него, някаква полза! Белким натрупам и малко положителна карма, ебати. И в Рая да ме чакат 40 девици… но и без девици, пак ще съм доволен. Пък кой знае – може и теб, хипотетични мой читателю, да те вдъхновя да направиш нещо добро с понеделниците си.
Та това е засега. В понеделник ще пиша как върви.
Какво искам от 2009
Какво искам от 2009
Това следващото е чисто личен и напълно егоистичен списък, така че може изобщо да не го четете, защото не ви засяга… много. Който му се чете, негова си работа.
А) Искам здраве… пожелавам си го на първо място, щото било най-важното. Еми не знам дали е баш най-важното, но се надявам да съм в отлично здраве през следващите 365 дни. Без ишиас, лумбаго, дископатия и най-вече без махмурлук. Същото искам и за моите приятели и близки!
Бъ) Искам да отида на майната си. От 16 януари ще имам уникалната възможност да кандидатствам да вървя на майната си за няколко месеца и да получа пари от ЕС за това. Какво по-хубаво? Ще им докажа, че не всички българи взимат европейски пари, без да вършат нищо полезно с тях. Напротив, аз ще им взема парите и наистина ще ида на майната си!
Въ) Искам да не се ядосвам за глупости. Няма да се ядосвам за глупости. Няма да се ядосвам за глупости. Няма да се ядосвам за глупости. Няма да се ядосвам за глупости. Няма да се ядосвам за глупости. Омммм… харе кришна, пийс брадърс, пийс и на тебе бабо, алелуя, всичко е страхотно, светът е прекрасен, ъъъ прощавайте тез хапченца отде ги взимате?
Гъ) Искам да имам достатъчно много пари за нещата, от които имам нужда. Искам и да имам достатъчно малко пари, че да не си купувам неща, от които нямам нужда. Искам стабилен курс долар/евро, за да не се чудя дали ще ми стигнат кинтите, които получавам от американските си клиенти, мамка му, да ви го таковам у финансовата криза! (Няма да се ядосвам за глупости, няма да се ядосвам за глупости…)
Дъ) Искам всички вие, идиоти, които четете това въпреки предупреждението в началото, да си отпразнувате отлично новата година и да се събудите чаааак на Ивановден (но без главоболие)! Искам много да се радвате на живота и да бъдете оптимисти, защото 2009 може би ще е по-тежка от 2008, но за сметка на това ще е по-лека от 2010! И не забравяйте: който чука на Нова Година, ще чука цяла година! (италианска народна поговорка).