Пътеводител на забравена София от Юмико Хаясака
Моята оценка: много добър (5)
Много приятна книжка, чете се на един дъх и накратко описва атмосферата в град София през няколко различни периода. Авторката е от една много далечна страна и не е усетила тази атмосфера на живо, а само от книги, карти, снимки, картини и други спомени от миналото, но е успяла да я предаде по много въздействащ начин.
Аскетът в мола от Калин Терзийски
Моята оценка: добър (4)
Хубав сборник с интересни мисли за съвременния живот, в разказите има обща нишка, но и много излишен пълнеж. В момента пиша дисертация и знам какво е да нахвърляш три-четири смислени неща, а между тях да трябва да запълваш страници с локуми, така че разбирам Бай Калин и му съчувствам. И все пак си струва да се прочете и бих я препоръчал. В мола намерих само луксозното издание, после се разходих из други книжарници и си купих „аскетичната“ версия за 10 лева 🙂
01 – неприличен роман от Ивайло Борисов
Моята оценка: мн. добър (5)
Героят е гадно копеленце и ми е малко трудно да се идентифицирам с него и безразборния му хейт. Но е интересен, много много интересен! Харесва ми динамиката в историята, харесва ми и как книгата мачка клишета като валяк. Краят е малко идиотски, ама да видим следващата, може да се навържат =)
Както всички добре знаем, в България обичаме да се делим на два типа хора: Софиянци и НеСофиянци.
Теоретично Софиянци могат най-лесно да бъдат намерени в град София, а НеСофиянци – във всички останали населени места, които по примера на древните римляни наричаме „провинция“. Римската империя е имала много провинции, ние като по-малка страна явно си имаме само една, и затова обикновено я членуваме – „провинцията“.
През 1887 населението на София е към 30 000. Днес толкова хора живеят в най-малкия областен град в България – Смолян.
Предвид естествения прираст в България през годините, потомството на тогавашните Софиянци възлиза на около 70 000 души. Днес толкова хора живеят в една по-стара столица – Велико Търново.
В София обаче сега живеят 1,2 милиона души. Горе-долу колкото в една друга европейска столица – Брюксел. Всички те, освен горните 70 000, явно по един или друг начин се оказват НеСофиянци.
Извод: мнозинството от жителите на гр. София са по същество НеСофиянци, обаче много от тях (включително долуподписаният) се барат за Софиянци.
Има два интересни момента, свързани с житието на Исус Христос, когато така създалото се динамично равновесие София-Софиянци-НеСофиянци временно се променя. Става въпрос, разбира се, за Коледа и Великден.
Както добре знаем, в тези два момента голям процент НеСофиянци отива да празнува по родните си места, а в София остават тези, които се барат за Софиянци (включително долуподписаният).
Някои от оставащите твърдят, че именно в тези моменти градът се изчиства от всичко „селско“ и „провинциално“ и за кратко се превръща в истински, цивилизован, ама баш ‘убав град на европейско и световно равнище. Ще си позволя да не се съглася. Защо?
Ами да видим някои отличителни черти на архетипа на провинциалното градче в Европа:
Какво се оказва? Парадоксално, ако от София се изнесат всички НеСофиянци и останат само 70 000 кореняци, тя ще заприлича на провинциален град по всички параграфи! Задръствания, глъчка, мръсотия, претъпкано метро и всякакви пропадняци има в Лондон, Париж, Берлин, Рим, Ню Йорк и Токио. Тези неща ги няма в Клисура, Кастелморон-д’Албре, Брусарци, Чичестър и Шиншиноцу.
Те т’ва исках, всъщност, да кажа. Ако искаш градът ти да е спокоен и в него да няма другоселци, значи именно ти си човекът с провинциално мислене. В това няма нищо лошо, всеки си има предпочитания за заобикалящата среда. Но ако не искаш шум, пришълци и синя зона, то най-подходящото решение е да си стегнеш куфарите и да се изселиш, за да пребориш когнитивния дисонанс, като си станеш провинциалист не само по душа, но и по местоживеене. А междувременно София си остава столица с всички последствия от това, и в последните години дори с бавна, но стабилна стъпка се превръща в космополитен град и поне малко се приближава по дух и начин на живот до горните световноизвестни мегаполиси.