Автор: chernobyl

Пейо беше запален колекционер. Още от 7-годишен той колекционираше тамагочита. Скоро след като му подариха първото тамагочи, последва още едно, и още едно, и още едно. Тамагочитата ставаха все повече и повече. Пейо започна да събира всякакви разнообразни модели. Скоро натрупа завидна колекция.

В началото ги държеше в стаята си, но свърши мястото. Тогава Пейо ги премести в килера.

Килерът се пълнеше с тамагочита. В един момент и той се оказа недостатъчен за всички. Тогава Пейо ги премести в мазето.

Когато Пейо беше на 18, баща му продаде стария „Москвич”. Гаражът се освободи. Мазето беше започнало да става тясно за всичките тамагочита. Тогава Пейо ги премести в гаража.

Мина време. Пейо се записа в университет. Завърши бакалавърска степен, записа магистърска. През цялото време продължаваше да събира тамагочита. Всички тамагочита в гаража бяха в изправност и включени. Пейо се грижеше добре за тях.

Веднъж даже го поканиха в популярното телевизионно предаване „Баница с боза”. Помолиха го да обясни някои неща за тамагочитата и да разкаже за колекцията си. Много от зрителите на „Баница с боза” не бяха от тамагочи-поколението. Те научиха нови и любопитни неща. Пейо обясняваше:

– Тамагочито е джобен виртуален домашен любимец, създаден в Япония. С натискане на определени бутони можеш да му даваш да яде, да пие, да си играеш или да чистиш след него. Когато тамагочито не получава нужните грижи, то издава звуци, които в зависимост от модела могат да са „Писук”, „Уааа”, „Мръън”, „Оооох” и други.

Един ден едно тамагочи даде на късо и придоби спонтанно зародил се изкуствен интелект. Когато Пейо влезе в гаража да се погрижи за тамагочитата, интелигентното тамагочи каза:

– Здрасти!

Но тамагочитата околко него казваха „Писук”, „Уааа”, „Мръън”, „Оооох” и други, затова Пейо не му обърна внимание и даде на другите тамагочита да ядат, да пият, да си играят и да спят. Според нуждите.

Тамагочитата изискваха редовни грижи и скоро Пейо пак влезе в гаража.

– Здравей, ти май последния път не ме чу. Аз съм тамагочи със спонтанно зароден изкуствен интелект. Тук ми е скучно. Бих искал да си поприказвам някой път с интелигентна форма на живот като теб.

Пейо отново не му обърна внимание. Той беше свикнал да обръща внимание на тамагочи, само ако то казва „Писук”, „Уааа”, „Мръън”, „Оооох” и други. Затова пак даде на другите тамагочита да ядат, да пият, да си играят и да спят (според нуждите). След това излезе от гаража.

Следващият път тамагочито каза:

– Извинявай, не бих искал да те притеснявам твърде много, защото съм интелигентна и възпитана електронна форма на живот, но дали не би могъл да ми обърнеш малко внимание все пак?

За пореден път, Пейо сякаш не чу нищо.

Както е известно, ако няколко дни никой не натиска бутоните за храна, вода, игра, спане и почистване, тамагочито умира. Така умря и тамагочито със спонтанно зароден изкуствен интелект.

Скоро след това Пейо сподели в един Интернет форум за любители на тамагочита: „Това ми се случва за пръв път. Така и не разбрах защо умря това тамагочи. То изобщо не даваше признак, че има нужда от нещо. Нито веднъж не каза „Писук”, „Уааа”, „Мръън” или „Оооох”. Явно е било развалено.”