Skip to main content

Обяснение на вот

Не съм инженер енергетик, но пък смея да твърдя, че разбирам от икономика (и диплома си имам), затова ще споделя малко общи мисли. Няма да намесвам политика, руснаци, червени, зелени и не знам си какво още. Само ще обясня чисто прагматично как и защо ще гласувам на предстоящия референдум, пък дано някой ми прочете общите мисли си направи изводи.

Една атомна централа е много скъпа за построяване, а техниката в нея остарява бързо. След няколко десетилетия трябва или да бъде затворена, или да се направи основен ремонт.

Какво значи това? Значи, че за да бъде икономически изгодна, централата трябва да работи нон-стоп. Когато един реактор работи на понижена мощност или е спрян, това означава, че няма приходи, но разходите си остават – часовникът на амортизацията тиктака.

За да работи реакторът на пълна мощност, това означава, че общото потребление на електрическа енергия в страната, плюс износа за други страни, трябва във всеки момент от денонощието да надвишава мощността на самия реактор. (Остатъкът ще се покрива от други видове електроцентрали – примерно ТЕЦ, ВЕЦ, МЕЦ, КЛЕЦ и СИНЧЕЦ.)

И колко точно е това потребление? Зависи колко е часът и какво е времето навън. Като цяло, никога не пада под 3000 MW – това, според мен, е вълшебното число, което трябва да се стремим, когато изграждаме ядрени мощности. На моменти е двойно повече (например в студената зима миналата година), но нас ни интересува минималната стойност.

Някои казват – потреблението ще расте в бъдеще! Да расте, да расте, колко да расте. Вярно, икономиката се развива, производството се увеличава, трябва ток – но същевременно населението намалява, индустрията става по-ефективна, санират се жилища, климатът се затопля. Не може да харчиш милиарди на базата на някакви мъгляви прогнози, които вероятно няма да се сбъднат, както не се сбъднаха вайканията, че при затварянето на Козлодуй 1 и 2, а после 3 и 4, щяло да има едва ли не режим на тока.

В момента имаме работещи 2000 MW. Това означава, че засега е смислено да пуснем още 1000. Проектът „Белене“ обаче е за двойно повече. Тоест – много рискова инвестиция.

Затова моето мнение е – ЗА ядрената енергия (в точно определени граници), ПРОТИВ проекта „АЕЦ Белене“ в сегашния му вид.

Човешки истории: (7) Недялко и псувната болест

AngryDriver1[1]

Недялко беше приятен човек с весел нрав. Затова всички го харесваха. Един ден той реши да си купи нов автомобил на старо и отиде в автокъща с отлична репутация. Там любезен служител му предложи бял „Фиат Пунто” и му каза:

– Двигателят е в съвършено състояние, всичко е направено, палиш и тръгва!

Недялко запали мотора, който наистина тръгна. Затова той закупи белия „Фиат Пунто”.

Недялко не знаеше, че автомобилът бе внесен от западна страна, в която се въдеше особен вид бактерия, причиняваща псувна болест.

Според една популярна енциклопедия „псувната болест се характеризира с непреодолимо желание за изказване на искрени чутовни слова, неблагоприятни за социалното интегриране на индивида”.

Предишният собственик бе оставил по волана спори от бактерията. Те веднага предизвикаха реакция в организма на Недялко. Тогава той изкрещя към водача на превозното средство пред него:
– Да ти бера лайката, Прендергаст! – или нещо подобно.

Повечето участници в пътното движение, както и Недялко, бяха жители на столицата. Умопомрачението обаче караше Недялко да смята, че те всъщност са жители на малки населени места, специализирани в земеделие и животновъдство. Той им обясняваше на висок глас това свое твърдение.

Така неусетно Недялко пристигна пред своя 10-етажен жилищен блок. Там видя съседа си Спиро. Той току-що бе отишъл до друга автокъща с отлична репутация. От нея Спиро бе закупил нов „Опел Корса” на старо и сега го паркираше пред блока.

Спорите вече съвсем бяха умопомрачили Недялко. Той реши, че Спиро паркира на място, което не му бе отредено. Последва диалог на религиозна тематика.

– Агродемоне, трижди проклет и анатемосан бъди!
– Покай се, содомите! – отговори му Спиро от новия си „Опел Корса” на старо.
– Благословен да бъде целият ти род до девето коляно!
– Да те порази бича на Божествената любов!
– Да те запрати Неговият гняв в геената огнена!

Накрая двамата паркираха леките коли пред блока, отвориха вратите, излязоха и вдишаха чист въздух. Кръвта им се пречисти от спорите на псувната болест.

– Ооо, Спиро, радвам се да те видя, комшу! Хайде да те черпя една бира в пивницата на ъгъла! – каза Недялко.

Така симптомите на псувната болест се уталожиха и преминаха.

Перспектива

Ех, колко стилно ти превръщаш ме в едно
парче безсилно и отпуснато месо.
Стоим безсънни пак, нощта ни няма край
и сред бездънен мрак измисляме си рай.
Така е, просто е. А пък след нас… какво?
Вода под моста и изсъхнало дърво,
тъга, дистанция и празния ми джоб.
Междинна станция по пътя ми на роб.
Дойде бездумие. Разбираш? Не, нали?
Езикът чужд ми е. La vie est faite ainsi!

София, 31.7.12

Човеколандия

Седеше сам и бира пиеше
с оклюмала, провесена глава.
Защо ли има, той си мислеше,
над сто страни по нашата земя?

Кому са нужни, щом навсякъде
животът е еднакво преебан?
Една държава е достатъчна
и всички можем да живеем там!

Така във парка стар пияница
мърмореше си дрезгаво в нощта:
„Добре дошли в Човеколандия –
най-скапаното място на света!“

София, 29.7.12