Skip to main content

Безинтересните приключения на един пасажер

airplane[1]

Голям и хубав самолет.
Небе отзад, небе отпред.
Огрян от слънчеви лъчи
летя си аз. Летиш и ти.
Посоката е “к’во ти пука”,
бял облак казва ни “Наслука!”

Обръщам се да те погледна
и виждам нещо тъй нередно:
не си до мен! Съдба проклета!
Май пак обърках самолета!

Ех, скапан мръсен самолет.
Мъгла отзад, мъгла отпред.
Запитвам се къде си ти
и някой с теб дали лети?
В посока “махам се оттука”
хвърча, но на кого му пука?

София, 8.1.13

Човешки истории: (8) Професор Хмелински и подземната железница

Sofia_metropolitan_sign[1] Професор Хмелински завеждаше катедрата по пивознание в престижен столичен университет. В катедрата по пивознание кипеше активна научна дейност. Всеки ден професор Хмелински и неговите колеги осъществяваха редовен контрол върху качеството на най-популярните марки пиво в страната. Събраната информация се обнародваше в сутрешния блок на националната телевизия. Докладът за качеството на най-популярните марки пиво имаше изключително висок рейтинг. Нямаше друго предаване с толкова висок рейтинг, освен прогнозата за времето.

Една вечер в катедрата по пивознание се подготвяше докладът за следващата сутрин. Оказа се обаче, че запасите от една популярна марка пиво са свършили. Професор Хмелински беше дежурен и затова той трябваше да отиде до Най-близкия Денонощен Магазин за Пиво и да набави необходимото количество от съответната популярна марка.

На излизане от сградата на престижния университет, професор Хмелински срещна кмета на столицата, който беше негов стар познат.

Кметът на столицата каза:
– Здравейте, професор Хмелински! Накъде сте се запътил в този късен час?

Професорът отвърна:
– До Най-близкия Денонощен Магазин за Пиво. Нужно е да набавя необходимото количество от съответната популярна марка за целите на нашата катедра.

Кметът на столицата се зарадва:
– О, чудесно, чудесно! Знаете ли, аз пък съм тук за откриването на новата подземна железница!

Новата подземна железница на града бе току-що завършена. Една от спирките беше точно пред входа на престижния столичен университет.

– Професоре, бих ви препоръчал да опитате нашата нова подземна железница, вместо да ходите пеша до Най-близкия Денонощен Магазин за Пиво. Следващата спирка е точно пред магазина. Не бива да изпускате шанса да се възползвате от това удобство на цивилизацията!

Професорът се въодушеви.
– Извънредно любезно предложение, господин кмете! Цяла вечер съм прекарал в опитване на съответните популярни марки пиво и това някак убива желанието ми да ходя пеша.

– Чудесно, чудесно, професор Хмелински. Заповядайте, нека слезем.

Кметът на столицата и професор Хмелински слязоха в подлеза. Кметът на столицата отиде да отговаря на въпроси на журналисти. Професор Хмелински зачака да дойде влакът.

Минаха 15 минути. Кметът на столицата отговаряше на въпроси на журналисти. Професор Хмелински чакаше да дойде влакът.
Професорът любезно се обърна към кмета на столицата:
– Господин кмете, минаха вече 15 минути, не би ли трябвало влакът вече да дойде?
– Ще дойде всеки момент, професоре, не се тревожете! – отвърна му кметът на столицата.
– Добре, добре, ще почакам – съгласи се професор Хмелински.

Минаха 30 минути. Кметът на столицата отговаряше на въпроси на журналисти. Професор Хмелински чакаше да дойде влакът.
Професорът настоятелно се обърна към кмета на столицата:
– Господин кмете, минаха вече 30 минути, не би ли трябвало влакът вече да дойде?
– Ще дойде всеки момент, професоре, не се тревожете! – отвърна му кметът на столицата.
– Добре, добре, ще почакам – съгласи се професор Хмелински.

Мина 1 час. Кметът на столицата отговаряше на въпроси на журналисти. Професор Хмелински чакаше да дойде влакът.
Професорът нервно се обърна към кмета на столицата:
– Господин кмете, мина вече 1 час, тръгвам си вече и няма да го чакам този влак!
– Ще дойде всеки момент, професоре, не се тревожете! – отвърна му кметът на столицата.
– Бе я си ебете майката! – сбогува се професор Хмелински.

Професорът реши все пак да отиде пеша до Най-близкия Денонощен Магазин за Пиво. Той тръгна да излиза от подлеза. На изхода имаше още журналисти, скупчени около министър-председателя на Републиката, който обясняваше:
– …и както можете да видите, след полунощ новата подземна железница придобива и нова функция на изтрезвително учреждение. Тъй като е стратегически разположена, за да отвежда към Най-близкия Денонощен Магазин за Пиво, тя по естествен начин привлича всички пияници в столицата. Те очакват да достигнат дотам с подземната железница, за да се снабдят със съответните популярни марки пиво. Само че ние след полунощ спираме влаковете. Пияниците ще чакат напразно, докато не изтрезнеят достатъчно и не осъзнаят, че влакът няма да дойде. Така новата ни подземна железница се грижи за трезвеността на столичанина…

Една журналистка от голяма национална телевизия забеляза професор Хмелински и насочи микрофона си към него.
– Драги зрители, ето че и академичният елит на страната употребява новата подземна железница! Какво мислите за новата подземна железница, професор Хмелински?
Професор Хмелински погледна журналистката от голямата национална телевизия и отново заяви:
– Бе я си ебете майката!

Обяснение на вот

Не съм инженер енергетик, но пък смея да твърдя, че разбирам от икономика (и диплома си имам), затова ще споделя малко общи мисли. Няма да намесвам политика, руснаци, червени, зелени и не знам си какво още. Само ще обясня чисто прагматично как и защо ще гласувам на предстоящия референдум, пък дано някой ми прочете общите мисли си направи изводи.

Една атомна централа е много скъпа за построяване, а техниката в нея остарява бързо. След няколко десетилетия трябва или да бъде затворена, или да се направи основен ремонт.

Какво значи това? Значи, че за да бъде икономически изгодна, централата трябва да работи нон-стоп. Когато един реактор работи на понижена мощност или е спрян, това означава, че няма приходи, но разходите си остават – часовникът на амортизацията тиктака.

За да работи реакторът на пълна мощност, това означава, че общото потребление на електрическа енергия в страната, плюс износа за други страни, трябва във всеки момент от денонощието да надвишава мощността на самия реактор. (Остатъкът ще се покрива от други видове електроцентрали – примерно ТЕЦ, ВЕЦ, МЕЦ, КЛЕЦ и СИНЧЕЦ.)

И колко точно е това потребление? Зависи колко е часът и какво е времето навън. Като цяло, никога не пада под 3000 MW – това, според мен, е вълшебното число, което трябва да се стремим, когато изграждаме ядрени мощности. На моменти е двойно повече (например в студената зима миналата година), но нас ни интересува минималната стойност.

Някои казват – потреблението ще расте в бъдеще! Да расте, да расте, колко да расте. Вярно, икономиката се развива, производството се увеличава, трябва ток – но същевременно населението намалява, индустрията става по-ефективна, санират се жилища, климатът се затопля. Не може да харчиш милиарди на базата на някакви мъгляви прогнози, които вероятно няма да се сбъднат, както не се сбъднаха вайканията, че при затварянето на Козлодуй 1 и 2, а после 3 и 4, щяло да има едва ли не режим на тока.

В момента имаме работещи 2000 MW. Това означава, че засега е смислено да пуснем още 1000. Проектът „Белене“ обаче е за двойно повече. Тоест – много рискова инвестиция.

Затова моето мнение е – ЗА ядрената енергия (в точно определени граници), ПРОТИВ проекта „АЕЦ Белене“ в сегашния му вид.

Човешки истории: (7) Недялко и псувната болест

AngryDriver1[1]

Недялко беше приятен човек с весел нрав. Затова всички го харесваха. Един ден той реши да си купи нов автомобил на старо и отиде в автокъща с отлична репутация. Там любезен служител му предложи бял „Фиат Пунто” и му каза:

– Двигателят е в съвършено състояние, всичко е направено, палиш и тръгва!

Недялко запали мотора, който наистина тръгна. Затова той закупи белия „Фиат Пунто”.

Недялко не знаеше, че автомобилът бе внесен от западна страна, в която се въдеше особен вид бактерия, причиняваща псувна болест.

Според една популярна енциклопедия „псувната болест се характеризира с непреодолимо желание за изказване на искрени чутовни слова, неблагоприятни за социалното интегриране на индивида”.

Предишният собственик бе оставил по волана спори от бактерията. Те веднага предизвикаха реакция в организма на Недялко. Тогава той изкрещя към водача на превозното средство пред него:
– Да ти бера лайката, Прендергаст! – или нещо подобно.

Повечето участници в пътното движение, както и Недялко, бяха жители на столицата. Умопомрачението обаче караше Недялко да смята, че те всъщност са жители на малки населени места, специализирани в земеделие и животновъдство. Той им обясняваше на висок глас това свое твърдение.

Така неусетно Недялко пристигна пред своя 10-етажен жилищен блок. Там видя съседа си Спиро. Той току-що бе отишъл до друга автокъща с отлична репутация. От нея Спиро бе закупил нов „Опел Корса” на старо и сега го паркираше пред блока.

Спорите вече съвсем бяха умопомрачили Недялко. Той реши, че Спиро паркира на място, което не му бе отредено. Последва диалог на религиозна тематика.

– Агродемоне, трижди проклет и анатемосан бъди!
– Покай се, содомите! – отговори му Спиро от новия си „Опел Корса” на старо.
– Благословен да бъде целият ти род до девето коляно!
– Да те порази бича на Божествената любов!
– Да те запрати Неговият гняв в геената огнена!

Накрая двамата паркираха леките коли пред блока, отвориха вратите, излязоха и вдишаха чист въздух. Кръвта им се пречисти от спорите на псувната болест.

– Ооо, Спиро, радвам се да те видя, комшу! Хайде да те черпя една бира в пивницата на ъгъла! – каза Недялко.

Така симптомите на псувната болест се уталожиха и преминаха.