„Довиждане“ е думичка красива.
Изпълнена е, някак си, с мерак.
Тя казва: „чини ми се, теб те бива
и се надявам да се видим пак“.
Да кажеш „сбогом“ също е приятно,
би рекъл някой си езиковед.
То значи „Тръгвай смело по Земята
и няма да се плашиш, Бог е с теб!“
А „чао“ е лаф изискан и чутовен,
на чист венециански диалект.
На български превежда се дословно
ей тъй: „оставам верен роб на теб“.
Пък аз се чудех как да я изпратя,
когато ме заряза изведнъж.
Замислих се. Посочих ѝ вратата
и с равен тон ѝ казах просто: „Къш.“
София, 3.2.13