Статията е адаптирана от лекция на икономиста Джоузеф Салерно.
През април бе съобщено, че Гърция налага такса за всички тегления от банкови сметки, за да предотврати масово теглене на пари от банките. Така сега гърците ще трябва да платят 1 € на всеки 1000 €, които теглят, което е една десета от процента. Това не изглежда много, но принципът, който се прилага, е изключително сериозен, защото по този начин те на практика отменят равенството между стойността на парите в банките и парите извън банките.
Защо им е да го правят? Защо биха поискали да го направят? Е, това е една от многото политики срещу парите в брой, които водещите икономисти енергично насърчават.
Да проправим път за отрицателните лихви
За да улесним изчисленията и да обясним ефекта, нека си представим, че гръцката „такса“ беше 10 € за всеки изтеглени 100 €. Така, вместо да можете когато си поискате да превърнете едно евро от вашата банкова сметка в едно евро кеш, вие ще можете да купите едно евро в брой, като похарчите 1,10 € от сметката си. Това, в известен смисъл, е отрицателна 10-процентова лихва. Тоест, можете да си вземете едно евро от банката, само ако сте съгласни да платите 1,10 €. Така че вие реално ще получите само 90 цента за всяко евро, което искате да изтеглите и това е много важно, защото означава, че ще ви излезе по-скъпо да си купите нещо с пари в брой, отколкото да го платите по банков път.
В същото време е ясно, че гръцкото правителство няма да ви даде 1,10 € в „банкови пари“ за всяко евро, което внесете в брой.
Така че системата вече е подредена така, че да заключи парите в банките. Тогава какво биха могли да направят те? Ако губите 10% всеки път, когато изтеглите едно евро в брой, те могат да намалят лихвения процент, който получавате по банкови депозити до минус 5%, или минус 6%. Вие не бихте си изтеглили парите от банките, дори ако лихвеният процент стане отрицателен.
Свидетели сме на война срещу парите в брой, в която правителствата правят използването на кеш незаконно, неизгодно или неудобно. Това, от своя страна, позволява на правителствата да шпионират и да регулират финансовите транзакции по-отблизо, а също така им дава повече свобода на действие да манипулират паричното предлагане.
Произходът на войната срещу кеша
Всичко започва със Закона за банковата тайна от 1970 г., приет в САЩ, който изисква финансовите институции в Съединените щати да съдействат на държавните агенции да разкриват и предотвратяват прането на пари. Това е логиката. По-конкретно, законът изисква от финансовите институции да водят отчет за паричните плащания и да докладват за всяка покупка на пари в брой или прехвърляеми инструменти на стойност над $10 000 дневно. Разбира се, всичко това ни го пробутват като средство за проследяване на престъпници.
Правителството на САЩ използва и други средства, за да води войната срещу кеша. До 1945 г. има 500 доларови банкноти, 1000 доларови банкноти, както и 10 000 доларови банкноти в обращение. През 30-те има дори банкнота от 100 000 долара, която банките използват за клиринг помежду си. Правителството на САЩ спира издаването на тези банкноти през 1945 г. и до 1969 вади всички тях от обращение. Така под предлога за борба с организираната престъпност и прането на пари, всъщност те правят парите в брой много неудобни за използване. Днес най-голямата американска банкнота ($100) има покупателна способност, която се равнява на $15,50 през 1969, когато последните големи банкноти са премахнати.
Проблемът е международен
Швеция вероятно е страната, където войната срещу парите в брой е стигнала най-далеч; скандинавските правителства като цяло се отличават с противопоставянето си на парите в брой. В шведските градове билетите за обществен транспорт вече не могат да бъдат закупени с пари; те трябва да бъдат платени предварително чрез SMS – с други думи, по банков път.
Подуправителят на Шведската централна банка, преди да се пенсионира преди няколко години, злорадстваше, че „като крокодила“ парите в брой ще оцелеят, но ще бъдат принудени да гледат как тяхното местообитание постепенно намалява.
Аналогията е подходяща, като се има предвид, че три от четирите основни шведски банки в над 2/3 от своите клонове вече не приемат и не изплащат пари в брой. Тези три банки искат постепенно, но бързо да преустановят ръчната обработка на пари в брой в клоновете си, и го правят от 2012 година насам.
Във Франция противниците на парите в брой се опитаха през 2012 г. да прокарат закон, който да намали законовото ограничение за използване на пари в брой от максимум 3000 € на сделка до 1000 €. Тогава законът не мина, но след нападението срещу Шарли Ебдо, държавата незабавно използва това като повод да си прокара максималната граница от 1000 €. Те получиха своята нова максимална граница. Защо? Ами, привържениците на идеята твърдят, че нападението отчасти е финансирано с пари в брой.
Терористите са използвали пари в брой, за да закупят някои от нещата, които са им трябвали. Няма съмнение, че тези убийци също така са носели обувки и дрехи и са използвали мобилни телефони и коли по време на планирането и изпълнението на тази касапница. Защо не забраним всички тези неща? Гол и бос терорист без телефон със сигурност ще има по-малко успех от напълно облечен и оборудван такъв.
И накрая Швейцария, бившият велик бастион на икономическата свобода и финансовата самостоятелност, поддаде на грубата тактика на правителството на САЩ. Швейцарското правителство забрани всички плащания в брой над 100 000 франка, включително сделки, свързани с часовници, недвижими имоти, благородни метали и автомобили. Това бе направено под заплахата от включване в черния списък на Организацията на икономическо развитие, без съмнение със задкулисни подбуди от САЩ. Сделките над 100 000 франка сега ще трябва да минават през банковата система. Причината, разбира се, е да се предотврати прането на пари, това универсално престъпление.
Чейс банк също наскоро се присъедини към войната срещу парите в брой. Това е най-голямата банка в САЩ, дъщерно дружество на Джей Пи Морган Чейс и Ко., а според Форбс – третата по големина публично търгувана компания в света. Тя получи 25 милиарда долара в спасителни заеми от Министерството на финансите на САЩ. Към март, Чейс започва да ограничава използването на пари в брой на някои пазари. Новата политика ограничава правото на кредитополучателите да използват пари в брой, за да погасяват заеми по кредитни карти, ипотеки, капиталови линии и автомобилни кредити.
Чейс дори стига дотам, че забранява съхраняването на пари в брой в своите трезори. В писмо до своите клиенти с дата 1 април 2015, относно тяхното „актуализирано споразумение за наемане на трезор“, една от промените в общите условия гласи: „Вие се съгласявате да не съхранявате пари в брой или монети, освен тези, за които е установено, че имат колекционерска стойност“. Не е уточнено дали това се отнася до златни и сребърни монети без колекционерска стойност, но явно е така. Както един наблюдател предупреди: „Тази политика е нещо необичайно, но тъй като Чейс е най-голямата банка в страната, не бих се изненадал, ако започнем да виждаме такива неща все по-често в тази епоха на чувствителност спрямо финансирането на терористични и други незаконни каузи“. Така че трябва да извадите от тези трезори своите пари, валута, и вероятно златото и среброто.
Разрешено е само да харчиш (под надзор).
Грегъри Манкю, виден макроикономист, през 2009 г. изобрети следната схема: Федералният резерв да обяви, че една година след датата на прокламацията възнамерява да бръкне в шапка и да изтегли цифра от 0 до 9. Всички банкноти със сериен номер, завършващ на тази цифра, моментално биха загубили статута си на законно платежно средство, което ще понижи очакваната възвращаемост на парите в брой до -10%. Това би позволило на Фед да свали лихвените проценти под нулата в продължение на година или дори повече, защото хората с удоволствие ще дават пари назаем срещу, да речем, -2% или -4%, защото това би ги спасило да не загубят 10%.
Причината, посочена от нашите управници, за ограничаването на парите в брой, е да се предпази обществото от терористи; от лица, укриващи данъци; от перачи на пари, наркокартели и други реални или въображаеми злодеи. Действителната цел на пороя от закони, ограничаващи или дори забраняващи използването на пари в брой е да принуди обществото да извършва всички плащания през банковата система. Това позволява на правителствата все по-отблизо да шпионират и да следят личните финансови сделки на своите граждани, за да издоят всяка стотинка от данъците, които според тях дължим.
Други причини за ограничаването на парите в брой са: (1) да се подкрепи нестабилната банкова система с частичен резерв, която е в състояние на колапс навсякъде по света; и (2) да получават централните банки правомощия да налагат отрицателни номинални лихвени проценти. Тоест, ако държите пари в банковата си сметка и не ги харчите, да ви накарат все пак да ги „похарчите“, като си взимат по малко от тях всеки ден.