Skip to main content

Малко полезна информация за българите, които искат да гласуват в чужбина

Малко полезна информация за българите, които искат да гласуват в чужбина

Понеже тази информация не ми се стори особено лесна за намиране, ще пробвам да обясня кратко и ясно какво трябва да направим, за да гласуваме извън България.

1. Избори за европейски парламент (7 юни 2009)

Ако имаш постоянно местожителство в друга държава от ЕС (с всичките му документи) можеш на избраната от местните власти дата да гласуваш за местните кандидати. Разбира се, така губиш правото да гласуваш за българските кандидати.

Ако предпочиташ да гласуваш за нашите си политици, можеш да го направиш в някои от българските посолства или консулства (за съжаление не във всички – ако твоята държава я няма в списъка, сори). Срокът за предварително записване мина, но това не е проблем – ако на изборния ден отидеш в секцията и не си в списъка, просто ще те добавят. Трябват ти:

  • паспорт или лична карта
  • декларация, че през последните три месеца си живял в България или в друга страна от Европейския Съюз.

2. Избори за народни представители (5 юли 2009)

Можеш да гласуваш с паспорт или с лична карта. Няма го изискването през последните три месеца да си живял в ЕС. По закон избирателна секция задължително ще има във всеки град, където има българско посолство/консулство. А ако искаш да отворят секция на друго място, почвай да зарибяваш приятели и познати – трябва до 14 юни поне 100 граждани да подпишат и подадат заявления по образец (лично, по поща, факс или email) до българското посолство в съответната държава. Иначе подаването на такова заявление не е задължително условие за гласуване – може да поискаш да те добавят в списъка на самия ден на изборите.

Това е то – дано съм бил полезен. Информацията е сигурна, взел съм я от Държавен Вестник и от сайта на Външно.

Брех таз държавна администрация

zx500_387675.jpg

Computerworld.bg: Н. Василев призова за отворени проекти

Да се проведе социологическо проучване сред населението по въпроса какъв софтуер да се използва в държавната администрация бе второто предложение на Николай Василев. Според него, хората трябва да споделят какво мислят за това. „Ако повечето хора мислят като мен, тогава защо ме дадохте на прокурор?“ – реторично попита министърът.

Социологическо проучване на тема „искате ли държавата да плати за софтуер 120 милиона лева от вашите пари, или да ползва безплатен?“… аз мисля, че е по-добре министърът да си спести парите за провеждане на такова проучване, мога веднага да му кажа резултатите.

Той подчерта още, че ако мнозинството хора подкрепят идеята за използване на свободен софтуер, трябва да бъдат попитани защо не го ползват щом го подкрепят.

Защото им е по-лесно да ползват нелегални копия на продуктите на Microsoft. Това не значи, че и държавата трябва да прави като тях 🙂 Все си мисля, че ако хората наистина бяха принудени да си плащат, положението щеше да е по-различно.

Марш за трева

На 5 май България ще се включи за трети пореден път в Международния ден на марихуаната. Събитието е повече известно като Million Marijuana March или Global Marijuana March (http://www.globalmarijuanamarch.org/). В света той се провежда за девети път и е част от петото поредно шествие на Движение „Промена“ под надслов „Марш за трева“.

София ще бъде един от 215-те града включили си в световния протест срещу несправедливото законодателно преследване на потребителите на марихуана.

Сборът ще бъде на 5 Май 2007 (Събота) от 15:30 часа в София на „Пилоните“ на НДК.

Очакваме всички, които подкрепят борбата срещу несправедливото преследване на пълнолетните потребители на марихуана. Моля не носете трева и алкохол. Нека покажем, че не сме престъпници и желаем да живеем в свободно общество.

За повече информация моля следете нашия форум: http://promena.org/forum/viewforum.php?f=28

Движение Промена съществува, за да способства за изграждането на ефективна, справедлива и хуманна политика за регулация и контрол върху дрогите на национално и международно ниво.

За постигане на целите си Движение Промена се стреми да осигурява информиран, разумен и независим глас в обществения и медийния дебат във България относно наркополитиката, като по този начин да съдейства за създаването на алтернативна и научнообоснована политика от парламентарните и правителствените агенции занимаващи се с тези проблеми.

Движение Промена се обявява против досега провежданата политика и настоява за въвеждане в българското законодателство на съвременните европейски практики и тенденции по отношение на дрогите.

Партито след шествието ще бъде до Панчарево във вилната зона на кв. Герман. Виж картата долу или отвори подробна карта тук: http://bgmaps.com/services/maps/redir.asp?redir=2&key=a54f5dbaf3c968cfb5790c83e0855ea5

За повече детайли – вижте http://promena.org/forum/viewforum.php?f=28

Партито ще съчетае различни стилове raggae & dub, dnb, goa, trance…
Вход: доброволен в помощ на семейството на Георги Василев (осъден на 6 години затвор за притежание на марихуана).

Ваши съмишленици: Движение Промена (www.promena.org)

ппс. Изпратете това съобщение на 10 приятели и непознат ще ви напуши. Ако го изпратите на повече от 10 човека, ще намерите бучка хеш :)))

Как се управлява държава

КАК СЕ УПРАВЛЯВА ДЪРЖАВА
(ПРАКТИЧЕСКИ НАРЪЧНИК)

Марин Божков
(в. „Седем“)


Масово разпространена заблуда е, че държава се управлява трудно. На тази заблуда се крепят много научни и политически кариери. Изписани са хиляди книги, дадени са милиони интервюта и все с една, едничка цел – да убедят трудещите се маси, колко трудно се управлява държавата. Защото, ако тази заблуда не съществува, изхранващите се от нея ще бъдат принудени да работят. А на тях не им се работи. Ама никак! Ако им се работеше щяха да си изкарват хляба по честен начин, а не да се занимават с държавно управление.

По-долу, без лукаво мъдруване, за първи път са дадени в съкратен вид основните принципи на управление, прилагани у нас. Всяко едно от десетте правила е научно доказано и многократно проверено в практиката. След прочитането им, всеки който желае може да се занимава компетентно с управление на държавата. Ще трябва само да пререди, измами, изблъска, изрита или просто да изяде останалите кандидати.

Първо: Държава се управлява лесно. По-лесно от автомобил. За автомобила се посещават курсове, кара се учебна кола, полага се изпит и се взема специален документ, за съответната категория. При държавата няма никакви формалности. Никой от управляващите не е посещавал курсове, не е управлявал учебна държава и няма документ за правоспособност. Поради липса на специален документ, държава може да се управлява:

– с любителска книжка;
– с комсомолска книжка;
– със жълта книжка;
– с криминална книжка;
– съвсем без книжка.

Освен това, никой няма да те глоби, че си караш държавата в насрещното движение или, че задръстваш развитието на другите държави. За превишена скорост, пък да не говорим. Тя нашата държава и без това едва крета…

Второ: Държавата си има държавен глава, но по Конституция той не управлява. Това показва, че у нас, по силата на Конституцията държавните работи не се управляват откъм главата. Този извод е особено важен. От него следва, че всеки, който се опита да управлява държавата с главата си, нарушава Конституцията.

Трето: Този, който управлява държавата никога, ама никога не е виновен. Виновни са:
– опозицията;
– предишните управляващи;
– тоталитарният режим и Държавна сигурност;
– сушата;
– кишата;
– международното положение;
– неназовани тъмни сили;
– тя, държавата така си беше.

Четвърто: Управляващият, отговаря за съхранението на държавното имущество. Доколкото в българските условия основно място за съхранение е мазето, той трябва да се постарае, за периода на управлението си да пренесе колкото се може по-голяма част от горепосоченото имущество в личното си мазе. (Наличието на дворец и многобройно семейство помага – виж по-долу).

Пето: Основна клетка на обществото е семейството. (Сещам се за министри, които с треперещи крака влизат в клетката при жена си.) Държавата трябва активно да полага грижи за семействата на управниците, защото, ако те сами се погрижат за себе си, последствията ще бъдат по-тежки от тези на ограничен термоядрен конфликт.

Шесто: За да изглежда умен и работлив, държавникът трябва да се заобиколи с хора, на чиито фон да изпъква. Най-сполучлива се оказва формулата “крадец, глупак и смешник”. Така, винаги ще се намери виновен за съответното неблагополучие, а министърът ще прави впечатление на честен, умен и сериозен.

Седмо: Трябва да се полагат грижи за паметниците. Винаги, когато го хванат с откраднатото в ръка, управникът трябва да има по един подходящ паметник за взривяване. Така гърмежът ще отклони вниманието на обществото и краденото ще бъде предадено нататък по стария джебчийски принцип, а разговорите ще протичат приблизително по следния сценарий:

– Що крадеш, бе?
– Ние, тоест АЗ, реших да взривя Мавзолея.
– Не те питам за Мавзолея, а защо крадеш?
– Защото е паметник на тоталитаризма и свободолюбивата ми душа не може да го изтърпи.
– Как не те е срам да крадеш от народа?
– Така ще спася българския народ от остатъците на Комунистическия режим и ще му създам условия за щастлив живот.
– Това, в ръката ти, сега е крадено!
– Благодаря, че питахте за ръката ми. С тази ръка ще натисна бутон, който ще задейства десет заряда под Мавзолея и така ще го разруша веднъж завинаги.
– С коя ръка, като крадеш и с двете…
– Е, ако не стане от първия път ще опитаме пак.
– Само за себе си ли крадеш или и за друг?
– Ние сме демократи …
– И занапред ще продължаваш ли да крадеш?
– Това е мой патриотичен дълг!

След такъв разговор, питащият заминава да си лекува нервите, а държавникът продължава „изпълнението на програмата си“.

Осмо: Винаги трябва да се очаква нещо отвън, което само конкретният управник може да уреди. Ако го махнат, лелеяното щастие ще се провали и българският народ го очакват само беди, мъка, катаклизми, глад, шок и ужас. Историческият опит показва, че няма голямо значение какво се очаква. По важно е да се очаква с трепетно нетърпение. Сред най-силно очакваните в последните години неща са:

– „разграждането на системата“ (ние уж я разгараждаме, ама ТЕ пак си я заградиха);
– Робърт Максуел;
– разкритията на Кочо Тренчев;
– американската царевица на Любен Беров;
– пътят към Европа да мине през Босфора;
– контрадезинформациите на Филип Димитров;
– инвестиционният рай на Румен Гечев;
– ланският сняг;
– падането на визите;
– влизането в НАТО;
– приемането ни в Европейския съюз.

Девето: Дори и по улиците да се води перманентна война с използването на тежко оръжие, социалният мир трабва да не е застрашен от резки смени на правителствата. Под “социален мир” се разбира:

– пенсионерите да си мрат на воля и да не тормозят Здравната каса;
– децата да си висат по дискотеките, да си пушат тревата и да не предявяват претенции;
– синдикатите да си ползват привилегиите и да не забравят кой им ги е дал;
– полицаите да се занимават само с любимите си радари и да не мърдат извън отбивките, че туку виж в тях се блъснал някой айдук;
– работническата класа и трудовото селячество да се отучват от вредните навици за работа;
– даскалите и писарите да си знаят мястото;
– битият бит, останалите, да не мъркат.

Ако тези изисквания се струват на някого прекалени, лесно може да се намери подходящ приятел от чужбина, който да се разходи дотук и да ги изложи ултимативно. Така де, на чужд гръб и сто социални мира са малко.

Десето: Дори и да нарушите всички правила дотук (или да не сте в състояние да ги запомните или да ги прочетете), никога не си признавайте. Помнете, че за управлението на държава не се изисква никаква квалификация и дори грамотност. Ако имате и говорни проблеми, позаучете някоя и друга фраза като:

– Не му е времето;
– Гледайте позитивно (туй, дето да го туриш, все уйдисва);
– Вервайте (Аман!);
– Ама мола ви се! (със строг, но бащински тон);

а пък ако нещата тръгнат съвсем на терсене:
– Че има „Падни! Стани!“;
– Че станеме на кълбета.

Така, вече сте въоръжени с всичко, което трябва за един държавник.
Горе главата и успех на новото поприще.