Skip to main content

Ембарго, ем санкции*

Може би една от първите мащабни размени на икономически санкции започва преди около 200 години. Тогава, както често се случва, Британия и Франция се млатят. Положението е такова, че франчулята имат фактическо влияние върху цяла Европа – всяка държава на континента или е окупирана от тях, или има тесни политически и икономически връзки с Франция. Единственото изключение може би е по нашите земи – в Османска Турция традиционно са аверчета с англичаните. Френските монети вървят навсякъде. В крайна сметка се получава нещо доста подобно на днешна Обединена Европа, макар и по различен начин – без Балканите е скучно, нямат си Гърция да шмекерува, или България и Румъния да са виновни за всичко.

И както се случва и в днешна Обединена Европа, Наполеон въвежда определени правила за всеки, който иска да се възползва от неговия „единен пазар“. Едно от тези правила е – никаква търговия с англичаните! В тази система, под известен натиск, се включват доброволно почти всички европейски държави, дори тези, които са неутрални във войната. Всички връзки между Континента и Острова са прекъснати, дори пощата.

Разривът се допълва от друго Бонапартово правило – всички трябвало да се движат от дясната страна на пътя.

continental_system

Междувременно британският флот, от своя страна, блокира всички доставки за Франция по море. Няколко американски кораба са конфискувани, а екипажът – пленен. Президентът Джеферсън, разбира се, веднага казва „OMG WTF dudes!!!“, но британците отговарят – à la guerre comme à la guerre. Гневни граждани на САЩ искат държавата им да се включи във войната, но надделяват по-умерените настроения за икономически натиск. И хоп, американците също прекъсват търговията с Европа и с Обединеното Кралство.

jefferson

В крайна сметка, британците са притиснати и изолирани от всички останали световни икономически сили, износът намалява наполовина. Въпреки това, резултатът от войната го знаем – окончателна победа над франчулята.

Оттогава до днес, ефектът от икономическите санкции продължава да бъде много съмнителен. „Рекордьор по ембарго“ е Северна Корея, но изолацията от половината свят не ги притеснява, защото си внасят всичко от Китай. Може би по-засегната е Куба, която вече половин век е изкуствено отделена от най-близкия континент. Затова кубинците карат американски автомобили от 50-те, преоборудвани със съветски двигатели – уникална техническа симбиоза и очарователна гледка за туристите – а пък американските граждани са принудени да ходят до Канада или Мексико за хубав ром и пури. И в крайна сметка Кастро пак си е на власт.

cigars

Никакво ембарго не успя да свали и Саддам Хюсеин, Муамар Кадафи, Слободан Милошевич – други неща се случиха, за да паднат от власт. Аятоласите в Иран също са си там и не мислят да си ходят. Династията Ким започна трето поколение.

Би ли могло да се каже обаче, че икономическите санкции, макар и да не решават окончателно проблема с някоя „непослушна“ държава, то поне предотвратяват ескалирането му? Все пак в една страна, държана в икономическа изолация и бедност, може би властта има по-малко технически средства за контрол над гражданите, освен това не може да си позволи да поддържа силна армия и военна техника, които по принцип струват скъпо?

Ами кажете го пак на Северна Корея, която има една от най-мощните армии в региона, включително ядрени оръжия – черешката на смъртоносната торта, венеца на военните технологии. Това, че народът буквално гладува, не пречи. Практиката показва, че няма невъзможни неща, всичко е въпрос на приоритети.

kim-jong-un

И какво да правим, ако икономическите санкции са доказано неефективни, а не искаме да минаваме към военни действия, защото тогава вече наистина всичко ще си ебе майката? Според мен битката трябва да е за сърцата на хората, а не за тяхната територия или портфейли. Пропаганда, която е приятелски настроена и аргументирана, а не враждебна и настъпателна, ще има по-голям успех. Ако те ти се озъбят, ти им се усмихни и протегни ръка.

И днес имаме проблем с „непослушна“ държава, която този път е и големичка, и силна, и богата на ресурси, и пак се подхлъзваме по пътя на икономическите санкции. А всъщност близките търговски отношения засилват и културното влияние. Една изкуствена икономическа изолация няма да помогне на руския народ да види, че моделът на Путин си е изпял песента и вече не е добър за тях – точно обратното, само ще продължи да му вдига рейтинга и да култивира омраза спрямо всичко на Запад. Напротив, Европа според мен трябва да задълбочи и преструктурира икономическите връзки с Русия, давайки приоритет на инвестиции и стоки, които могат да стигнат до обикновените хора, а не само до руски политици и олигарси. Същевременно трябва да демонстрира истинска (а не псевдо-националистическа) загриженост както за руснаците, останали извън границите на Русия, така и за тези, които са вътре. Руският народ не е толкова прост, колкото внушават някои крайни русофоби, и при такава стратегия, крехката опозиция в страната скоро би заякнала.

367508[1]

За съжаление обаче това моето е прекалено утопична препоръка. Ако пак се върнем към историята, ще видим, че е най-вероятно меренето на пишки отново да надделее, както често става в международната политика. Какво да се прави, живеем в интересни времена.

*надпис на стена в Белград от близкото минало

Как не се прави конспирация: грешките на соросоидите

Покрай обществените вълнения в последните кризисни години, набраха нова сила конспиративните теории за Джордж Сорос. Ако вярваме на някои очевидно добре запознати лица, Сорос е главен предводител едновременно на евреите, турците, нацистите и педерастите, както и на шайка родоотстъпници и превратаджии, известни под общото име „соросоиди“. Той ги финансира тайно с цел да обсеби властта и да подложи българския народ на GENOCID!!!! (който, за разлика от обикновените, всекидневни геноцидчета, се пише на латиница, с главни букви и много удивителни, защото е много по-страшен).

Billionaire investor Soros speaks at a forum during the annual IMF-World Bank meetings in Washington

Тъй като, както всеки нормален човек, искам и аз да завладея света, реших да наблюдавам отблизо действията на другаря Сорос, за да видя как се прави. Работата е, че по-скоро видях как не се прави!… И понеже съм потенциален диктатор с добро сърце, реших да споделя наблюденията си с всички колеги от Задкулисието, устремени към световна хегемония също като мен, за да не повтарят грешките на стария Джорджи.

Да видим за начало основната българска НПО на бай ви Сорос. На сайта на институт „Отворено общество“ пише:

„Институтът е учреден през 1990 година с дарение от г-н Джордж Сорос.“

Не, не и не!

Каква е тая прозрачност, какви са тия глупости! Що за пишман конспиратори!

Ако ще правите уеб страница, най-добре изобщо да липсва секция „кои сме ние“ и вместо това да се концентрирате върху подробни описания на вашите политически съперници и техните оцапани гащи. Ако все пак ви притискат много с въпроси отде сте се пръкнали и как се издържате, ето един по-добър пример, взет пак от Интернет:

„Източниците на средства за съюз СИЛА са разнообразни както от финансова, така и от материална гледна точка се осигуряват доброволно чрез дарения и снабдяване от членове и поддръжници.“

Да виждате името на Алексей Петров? Не! Човекът не е луд да им се обяснява кой дава парите. Достатъчни са 2-3 изречения общи приказки. Не правете грешката на дядо ви Сорос да заставате с личното си име и репутация зад инициативите си!

Вълшебният свят на финансите ви позволява толкова много начини да давате пари за своята конспиративна кауза, без името ви да се появява в списъците с учредители. Помните ли когато руски бизнесмени опитаха да купят най-големия пенсионен фонд в България? Толкова е лесно да регистрираш компания с капитал 50 лева и подставени лица, която да върти сделката.

broken-window-island-tropical-sand-ocean-blue-palm-trees-clouds-starfish[1]
Седалище на фирма-стратегически инвеститор

Има и други подобни схеми за обсебване на икономическия и политически живот в една държава.

Например когато управляващите от ГЕРБ опитаха да подарят на г-н Цеко Минев право на строеж на Витоша, от интервютата му разбрахме, че той изобщо не е собственик на „Витоша ски“ и „Юлен“, което всъщност е самата истина. Собствениците, по документи, са други, а фирмите се контролират от този родолюбив бизнесмен единствено защото имат дългове към банката, в която той е основен акционер. Чиста работа.

По същия начин Цветан Василев няма нищо общо с ТВ7, Делян Пеевски също няма нищо общо с ТВ7, както и двамата нямат нищо общо помежду си, а Николай Бареков съвсем няма нищо общо с тях. Дори да ви разкрият цялата схема, отричайте до дупка! Дори да са ви снимали с вашите съконспиратори на клипче как заедно пеете „градил Илия килия“, казвайте, че не се познавате. Правило номер едно на бъдещия световен хегемон: каквото и да излезе срещу вас, хората бързо ще забравят, ако има какво да ги разсее и продължавате да ги облъчвате с вашата версия. Не бъдете като тоя дурак Сорос, който открито обявява какво прави, на кого дава пари, и защо.

1387633535_6[1]
Тези хора не се познават.

Вместо това си избирайте подставени лица, особено за политическите ви проекти. Между другото, друга грешка на Сорос е да работи с фондации, които само седят отстрани и дават акъл. Трябва да се пипа с твърда ръка и да се влиза директно в политиката! Сформирайте си партийки за по един мандат, с лидери за еднократна употреба – леко тъпички, че да ви играят по свирката, пък и да не е голяма загуба, ако изгърмят като бушони. Напоследък колегите-конспиратори се ориентират към телевизионните водещи, защото са по много – с лопата да ги ринеш, гладни са, обичат светлината на прожекторите, пък и са познати лица и ще е по-лесно да накараме хората да гласуват за тях, па макар и веднъж.

Ясна ли ви стана картинката? Като цяло, изобщо не го гледайте тоя Сорос и неговите соросоиди! Като гледам как некадърно пипат, песента им е изпята!…

Индивидуалистът и комунистът: диалог

Four Hands Joined Together
Представям ви малко пропаганда, която си позволих да преведа и да пусна тук, защото макар и на повече от 100 години, тя още е актуална, особено за хората, които поставят знак за равенство между „демокрация“ и „шуробаджанашки капитализъм“ и затова си искат обратно при бай Тошо.

Индивидуалистът и комунистът: диалог
Роза Слободински и Волтерин дьо Клейр, 1891

Индивидуалистът: „Нашият домакин е зает и ме помоли да ви се представя… Моля за извинение, господине, но нямам ли удоволствието да срещна комунистическия оратор, който се изказа на митинга на улица Х. снощи? “

Комунистът: „И на мен вашето лице ми изглежда познато“

И. „Без съмнение може да сте ме видели там, или на някое подобно място. Радвам се на възможността да говоря с вас, защото по речта ви пролича, че сте до известна степен мислител. Може би…“

К. „А, наистина, сега си спомних. Вие сте проповедникът на капиталистическия анархизъм!“

И. „Капиталистически анархизъм? О, да, ако решите да го наричате така. Имената са ми безразлични, аз не се страхувам от етикети. Нека да е така, тогава, капиталистически анархизъм.“

К. „Е, аз ще ви чуя. Не мисля, че вашите аргументи ще имат голям ефект, обаче. С коя от частите на вашата Света Троица ще започнете? Свободната земя, свободните пари или свободната конкуренция?”

И. „Няма значение, каквото предпочитате.“

К. „Тогава свободната конкуренция. Защо искате това? Не е ли конкуренцията свободна и сега?“

И. „Не. Нито един от трите фактора на производство не е свободен. Работниците са свободни да се конкурират помежду си, а до известна степен и капиталистите. Но между работници и капиталисти няма никаква конкуренция, защото чрез привилегиите, които държавата дава на капитала, регулирайки паричните обеми и лихвените проценти, собствениците могат да държат работниците в зависимост и вечно подчинение на надницата. Един човек, или група хора, са в състояние да попречат на останалите да работят сами за себе си, защото те не могат да получат средства за производство или да капитализират своите продукти; тези „други“ не са свободни да се конкурират свободно с онези, които имат привилегии. Например, можете ли да видите някаква конкуренция между земеделския производител и неговия наемник? Не мислите ли, че той би предпочел да работи за себе си? Защо господарят го е наел? Не е ли, за да печели от труда му? И дали наемникът му позволява да печели просто от благосклонност? Не би ли предпочел той да задържи за себе си целия продукт на своя труд?“

К. „И какво от това? Какво доказва това?“

К. „Сега ще стигна дотам. Смятате ли, че тази връзка между земеделския стопанин и неговия работник по някакъв начин прилича на съдействие между равни, които са свободни да се конкурират, но предпочитат да работят заедно, за взаимна изгода? Знаете, че не е така. Не виждате ли, че след като работникът не дава доброволно огромния дял от изработеното на работодателя си (ще противоречи на човешката природа, ако кажем, че го прави доброволно), то трябва да има нещо, което го принуждава да го направи? Не виждате ли, че необходимостта от работодател е наложена от липсата на възможност човек да управлява сам средствата за производство? Той не може да работи за себе си, затова трябва да продава труда си срещу неизгодна цена на онзи, който управлява земята и капитала. Следователно той не е свободен да се конкурира с работодателя си повече, отколкото затворник е свободен да се конкурира с тъмничаря си за чист въздух.“

К. „Е, признавам това. Разбира се, работникът или служителят не може да се конкурира с работодателя си.“

И. „Тогава признавате, че няма свободна конкуренция в настоящето общество. С други думи, вие признавате, че работническата класа не е свободна да се конкурира с притежателите на капитал, защото тя няма и не може да получи средствата за производство. Сега, вие казахте „какво от това?“ От това следва, че ако тези хора имаха достъп до земя и възможност да капитализират продукта на труда си, те щяха да са самонаети, или ако бяха наети работници, тяхното възнаграждение щеше да нарасне до пълния продукт на труда им, тъй като никой не би работил за друг срещу по-малко, отколкото той би получил като самонает.“

К. „Но вашето възражение е еднакво с това на комунизма! Защо е нужно всичко това, за да ме убедите, че средствата за производство трябва да бъдат отнети от ръцете на малцинството и да бъдат дадени на всички? Комунистите вярват в това; точно за това се борим.“

И. „Вие ме разбирате погрешно, ако мислите, че желаем да взимаме или да даваме нещо на някого. Ние нямаме схема за регулиране на разпределението. Не заменяме нищо, не правим никакви планове. Доверяваме се на неизменния баланс на търсенето и предлагането. Ние казваме, че при равни възможности за производство, разпределението на произведеното самo ще се доближи до едно справедливо разпределение, но ние не искаме насила да „разпоредим“ това изравняване.“

К. „Но няма ли някои да бъдат силни и сръчни, други – слаби и неумели? Няма ли по-хитрият да спечели за сметка на другите?“

И. „Невъзможно! Не ви ли доказах току-що, че причината един човек да контролира живота на другия е в това, че той контролира средствата за производство? Той го прави чрез специалните привилегии, които държавата му дава. Ако тази привилегии се премахнат и всички станем свободни, дори един човек да е по-силен или хитър от другия, той все пак не може да се възползва от труда му, защото не може да му попречи да работи за себе си. Причината за подчинението се отстранява.“

К. „И вие наричате това равенство! Един човек може да има повече, отколкото други, просто защото е по-силен или по-умен? Системата ви не е по-добра от сегашната. Срещу какво се борим, ако не срещу неравенството на човешките притежания?“

И. „Но какво е равенство? Равенство означава ли, че аз трябва да се облагодетелствам от онова, което вие сте произвели? По никакъв начин. Равенството означава само свободата на всяка личност да развие целия си потенциал, без някой да му пречи, независимо дали е по-силен или по-слаб.“

К. „Какво! Вие искате слабите хора да страдат, само защото са слаби? Те може да имат същите нужди, дори по-големи, от силните, но ако не могат да ги задоволят със собствения си труд, къде отива равенството?“

И. „Нямам нищо против това вие да споделите своите блага с по-слабите, ако го желаете.“

К. „Значи искате те да разчитат на подаяния. Комунизмът не иска подаяния!“

И. „Често съм се чудил на двусмислеността на комунистическите сметки. Личната благотворителна дейност я наричате „подаяния“, а общата – не. Ако един човек постъпи благородно, вие го заклеймявате, а ако двама души заедно се нарекат „комуна“ и направят същото, вие ги възхвалявате. По някаква странна алхимия, отровата на подаянието се превръща в златото на справедливостта! Странни сметки! Не виждате ли, че отново се страхувате от измислени неща? Сменяте името, но характерът на действието не се променя от броя на хората, участващи в него.“

К. „Но то не е една и съща дейност. Ако ви помогна от съжаление, това е подаяние от по-богат към по-беден. Но да основеш обществото на принципа: „От всеки според възможностите, на всекиго според нуждите“ не е подаяние в нито един смисъл на думата.“

И. „Разликата между двете не може да намери потвърждение в логиката. Но да оставим за момента обсъждането на благотворителността, която е доста маловажна тема, както по-нататъшната ни дискусия ще покаже.“

К. „Но аз казвам, че това е много важно. Вижте! Ето ви два работника. Единият може да направи пет обувки на ден, другият – може би не повече от три. Според вас, по-бавният работник трябва да бъде лишен от удоволствията на живота, или при всички случаи няма да бъде в състояние да получи толкова, колкото другия, защото – не по своя вина – е физически неспособен да произвежда толкова, колкото неговия конкурент.“

И. „Вярно е, че при настоящите условия, има такива разлики в производствената сила. Но те до голяма степен ще бъдат унищожени от развитието на машините и възможността те да се използват без привилегии. Днес по-голямата част от занаятчиите работят в неподходящи за тях професии. Защо? Защото те нямат нито шанс да открият в кое са най-добри, нито възможността да се посветят на него. Те ще умрат от глад, докато търсят; или, ако го намерят, само ще понесат разочарование, защото ще открият, че в редиците на този занаят вече е пренаселено с хора, които не пускат кокала. Занаятите, по силата на обстоятелствата, са въпрос на наследственост. Аз съм шивач, защото баща ми е бил шивач, и за него е било по-лесно да ме запознае с този начин да си изкарвам прехраната, въпреки че аз нямам специален талант за него. Но ако имаме равни шансове и свободен достъп до капитал, тогава ако човек не може да прави обувки толкова добре, колкото своя колега, той бързо ще си намери по-подходящ занаят.“

К. „И той ще пътува от един занаят към друг като скитник, търсещ подслон!“

И. „О, не, подслонът му ще бъде осигурен! Когато признахте, че конкуренцията сега не е свободна, не ви ли казвах, че когато тя стане такава, трябва да се случи едно от двете неща: или работникът ще работи за себе си, или работодателят ще трябва да му изплати пълната стойност на труда. Резултатът ще бъде увеличено търсене на работна ръка. Когато може да работи за себе си, производителят ще получи в най-пълна степен стойността на произведеното, независимо дали работи самостоятелно, по договор, или в кооперация, тъй като конкуренцията на възможностите, ако ми позволите така да я нарека, ще унищожи възможността да се печели за чужда сметка. Когато възнаграждението на труда се повиши до пълния си размер, задължително ще последва по-висок стандарт на живот; хората ще искат повече в съответствие с интелектуалното си развитие; с удовлетворението на желанията идват нови желания, и всичко това гарантира постоянно търсене на труд. Ето защо, дори и вашия занаятчия-скитник ще бъде спокоен за живота си.
Но трябва да помислите още, че промяната на занаята вече не е толкова трудна, както беше по-рано. Преди години един занаятчия се очакваше да отслужи от 4 до 7 години чиракуване. Никой не можеше да стане добър работник, докато не опознае всички различни аспекти на своя занаят. Днес цялата система на производство е променена. Хората станаха специалисти. Един работник, произвеждащ обувки, например, прекарва дните си в зашиване на един точно определен шев. Резултатът е голяма скорост и професионализъм за сравнително кратък период от време. Не се иска голямо количество сила или умения; машината предоставя и двете. Сега, вие лесно ще видите, че дори ако един човек промени призванието си половин дузина пъти, няма да измине много време, преди да открие това, към което той е пригоден, и в което той може успешно да се конкурира с другите.“

К. „Но дори да призная това, не вярвате ли, че винаги ще има някои, които могат да произвеждат повече от братята си? Как ще им се попречи да получат предимства в сравнение с тези, които имат по-малко късмет?“

И. „Разбира се, че вярвам, че има такива разлики в способностите, но отричам, че те ще доведат до неравенството, от което се страхувате. Да предположим, че А наистина произвежда повече от Б. Вреди ли той по някакъв начин на последния, ако не пречи на Б да прилага собствения си труд – или чрез самостоятелна заетост, или по силата на договор с други хора?“

К. „И това ли наричате честно? Това ли ще доведе до братство между човешките същества? Когато видя, че вие се наслаждавате на това, което не мога да се надявам да получа, какви ще бъдат чувствата ми към вас? Няма ли да завиждам и да ви мразя, както бедните мразят богатите днес?“

И. „Защо? Вие мразите ли човек, който има по-хубави очи или по-добро здраве от вас? Искате ли да унищожите нечий ръкопис, защото той пише по-добре от вас? Бихте ли отрязали косата на Самсон, за да я разпределите по равно между хората с по-къси коси? Ще отнемете ли гения на поета, за да го сложите в склад, откъдето всеки да си вземе по малко? Ако се случи да има красива жена във вашия квартал, която посвещава своите усмивки на вашия брат, дали вие ще се ядосвате и ще настоявате те да бъдат „разпределени според нуждите“ на Комуната? В едно свободно общество разликите в естествените способности не са достатъчно големи, за да наранят някого или да нарушат социалното равновесие. Нито един човек не може да изработи повече от трима други; но дори да можеше, това никога няма да създаде толкова голяма пропаст, каквато има сега между Вандербилт и стрелочника на неговите релси.“

К. „Но налагайки справедливост, комунизмът би предотвратил дори възможността за несправедливост.“

И. „Справедливо ли е да вземеш от таланта, за да възнаградиш некомпетентността? Справедливо ли е да кажеш, че произведеното не принадлежи на производителя, а на другите? Честно ли е да отнемете всички стимули за труд? Справедливостта, която търсите, не е там. Напротив, несправедливо е материалното равенство да бъде постигнато за сметка на всеобща посредственост. Както свободата на договаряне се разширява, най-благородните чувства и симпатии неизменно се увеличават. При свободен на достъп до земя и капитал, никакво голямо неравенство в разпределението не може да дойде. Никой работник няма да се издигне далеч над средния дневен труд или да падне далеч под него. Единствено правото да поробваш хората, контролирайки тяхната възможност да използват работната сила, би могло да създаде такива големи разлики, на които ние сега сме свидетели.“

К. „Тогава твърдите, че вашата система на практика ще доведе до същото равенство, което комунизмът изисква. И все пак, дори да приемем, че е така, то ще отнеме сто години, или хиляда, може би, докато това се постигне. Междувременно хората гладуват. Комунизмът не предлага да чакаме. Той предлага да оправи нещата
тук и сега; да подреди въпросите по-справедливо, докато ние сме тук, за да го видим, а не да чакаме сладкия миг, който чак нашите пра-правнуци ще видят. Защо не се присъедините към нас и не ни помогнете да направим нещо?“

И. „Ние твърдим, че с планиране, налагане, насоки никога няма да се постигне желания резултат – свободно общество. Мислите, както всяко живо същество, растат. Не можете да прескочите от семето до съвършеното дърво за един миг. Не може днес да се образува обществена система, която да отговори на нуждите на бъдещето; но ако сме свободни, това ще се нагоди от само себе си. Това е разликата между комунизма и сътрудничеството. Едното поправя, регулира, организира нещата, и клони към закостенелост, с която се отличават черупките, останали от изчезнали общества; другото вярва в неизменното оцеляване на по-добрата идея и на увеличаването на солидарността между хората, когато им дадеш свобода; в това, че идеалното състояние на обществото по естествен начин привлича хората към постигането си. Сега, вие трябва: или да признаете, че при пълна свобода ще има различни строеве в различните общества, някои – комунистически, а други – точно обратното; и че между тях задължително ще се получи конкуренция, оставяйки на резултатите да определят кой е най-добрият; или да смажете конкуренцията, да наложите комунизма, да отречете свободата, и да вървите срещу напредъка. Това, от което светът се нуждае, приятелю, не е нов начин за налагане на нещата, а да се премахнат ограниченията и да се даде възможност на всеки.“

Алтернативѝ се, бе!

planb
Пак ще ви мъча с политическо мнение, защото ме гложди една мисъл, която никой досега не е споделил, а се надявам, че не съм единственият, който мисли така. Бих искал да коментирам темата, че покрай тия протести много нашумя въпросът с „алтернативите“. Например:

„Протестите не предлагат алтернатива, не казват какво ще дойде след това.“
(Мая Манолова критикува от ефира на „Капут ТВ“)

„Но без лидер и ясни цели / Протестите са неуспели.“
(щерката на Митко Цонев стихоплетства във Фейсбук)

„PAK LI ISKATE DA DOIDE BOKO TIKVATA“
(15648 Интернет трола хейтват по новинарските сайтове)

Всички тези хора вменяват неприсъщи задачи и отговорности на хората навън. Истината е, че Протестиращите не са длъжни да предлагат алтернативи. Напротив, точно те са онези, които имат право да искат алтернативи. А предлагането им е задача на политиците. Суверенът има морално право по всяко време (а не веднъж на 4 години) да приема или отхвърля онези, които имат мераци да управляват. Оттам идва простото и ясно искане – оставка. (Нямало ясни цели? Я си помислете пак!)

И накрая, за да не си остана със сухи високопарни думи, ето една проста аналогия. Представете си следния диалог:

Собственик на магазин към управителя:
– Уволнявам те за некадърност и кражби!
Управителят:
– Ааа, не може, докато не кажеш с кого искаш да ме смениш!