Милано, сутрин. Двуетажна къщичка на края на града. Пощальон на мотопедче спира и пъха нещо в кутията.
Горе на прозореца се показва баба:
– ОТ КОГО ЕЕЕ?
– ТЕЛЕКОМ, ГОСПОЖО!
– КОЙ??
– СМЕТКАТА ЗА ТЕЛЕФОНА!
– АА, ДОБРЕЕЕ!
***
Милано, вечер. Метрото спира на станцията, хората се качват, вратите се затварят… почти.
Вратите се отварят.
Вратите се затварят… почти.
Вратите се отварят.
Вратите се затварят… почти.
Включва се интеркомът: динг-донг!
„ЩЕ МЕ ОСТАВИТЕ ЛИ ДА ПОТЕГЛЯ БЕ, МАМА МУ СТАРА!”
Вратите се затварят… съвсем.
Влакът тръгва.
След десет секунди пак се включва интеркомът: динг-донг!
„Напомняме на уважаемите пътници, че е забранено да възпрепятстват затварянето на вратите!”