Milano Rock City

Неловко мълчание. Нямаме време.
Опитах да купя, но ти не продаваш.
Добре. Ще си тръгвам. Успях да заснема
поне миг безвремие в мойте представи.

Тук някъде чакат ме влак, самолет
и вятъра, също на Запад насочен.
Уж зная къде съм и имам билет,
оставам обаче все тъй без посока.

А ти закъде си? Искаш ли карта?
Погледай я само. И без да се плашиш,
подай си ръката… Хвани този маркер,
огради с кръгче място и то ще е наше.

Ще бъде зелено! Знам, че обичаш.
Ще бъде красиво. Ще стигнем пеша.
Стъпка по стъпка. Няма нужда да тичаш.
Не бързам. Ще чакам. Започвам сега.

И всичко е просто, тъй както изглежда.
Очите ти цел са, а моите – мерник.
Секунда… пред погледа блясва надежда,
но след това… идват Обеля и Перник.