Skip to main content

Мудрословейши дзен проблясъци (3)

В началото бе създадена Вселената. Този факт разгневи силно много хора и сега се шири мнението, че това е била погрешна стъпка.
– Дъглас Адамс

Усетих как от последната ми пращулка едно нещо хич не стана ясно. Ако заживеем в настоящия момент, ако му се отдадем напълно, трябва ли тотално да пренебрегнем онова, което не ни харесва в него? Трябва ли да забравим за недостатъците на света и да се откажем от мечтите и идеалите си?

Не, разбира се! Трябва само да се откажем от страданието, което съпътства тези недостатъци и тези мечти!

Всяко човешко същество понякога си мисли „ех, само ако…“ Само ако това или онова условие бъде изпълнено, всичко ще бъде супер. „Липсва ми само [една сгодна женица/един милион лева/по-голям пенис/по-малък задник], за да бъда щастлив/щастлива.“ Или при тези, които са по-духовно настроени: „Веднъж да стигна до Просветлението, всичко ще се оправи“. Помисли си пак!

Един стар китайски Дзен учител някога е казал: „От раждането до смъртта е все така!“

Където и да отидеш в света на човешките същества, положението е едно и също. Само някои дребни детайли се различават. Толкова мои приятели отидоха да живеят в други страни, или пък се завърнаха от тях, с надеждата да намерят нещо различно. И откриха, че все пак нещото не е чак толкова различно.

Винаги искаме да вярваме, че съвършенството е някъде там и нещо ни пречи да го постигнем. Но това не е цялата истина.

Винаги си представяме, че някъде другаде е по-добре. Това е Великото Някъде Другаде, което носим в главите си. Ние вярваме, че Великото Някъде Другаде ни чака и ние само трябва да го намерим. Само че Великото Някъде Другаде, по дефиниция, никога не е тук.

Разбира се, че твоята съдба би могла да се подобри. Моята също. И е чудесно, когато работим, за да променим нещата. А най-чудесното е когато работим, за да ги променим, и толкоз. Само че ние не спираме дотук, нали? Ние правим нещо повече: започваме да живеем в идеалния свят в нашите глави и това ни пречи наистина да се порадваме на всичко, което имаме сега; Ние тъгуваме, че нашият По-хубав Утрешен Ден се мота и все още не си е довлякъл гъза при нас, вместо да изпитваме удоволствие от усилията, които полагаме, за да дойде този по-хубав ден. Като че ли се страхуваме да се отдадем на сегашния момент, защото чакаме по-добър; и ставаме като принцесата, която си пази девствеността за съвършения Принц, а пък той, будалата, не идва и не идва.

Този подход е тотално смехотворен и напълно абсурден. То и самият живот – ако гледаш правилно на нещата – е невероятно весел абсурд, истински карнавал на смеха. Бъди като мен – остави дъртата кукумявка да си чака принца, а ти, вместо да седиш и да тъгуваш, задето очуканата ти стара таратайка не е ферари, мятай се на нея, натовари любим човек по избор и давай газ към някое хубаво място, където да си изкарате уикенда прекрасно, пък от понеделник почвай да събираш пари за ферари, щом ти е толкова мерак.

Facebook коментари:

коментара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.