Skip to main content

И там е тъй: впечатления от евробакшишите

taxi Какво ли става, когато чужденец опита да се придвижи с такси в европейски град? В София добре знаем какво – цакат го с топла бира, образно казано. А в Европа как ли е?

През 2011 програмата „EuroTest“, в която участват 18 автомобилни сдружения, праща „тайни клиенти“ в 22 европейски града. Клиентът се преструва на чуждестранен бизнесмен с куфар, който не познава града. Във всеки град се правят по 10 курса със случайни таксита, взети от стоянка – на различни разстояния и по различно време на денонощието – след което им се дава оценка.

Оказва се, че нерядко и в други големи европейски градове може да попаднеш на шофьори, които са груби, карат като идиоти, или се опитват да те метнат по един или друг начин. За капак шансът да се разбереш с таксиджия на английски е едва около 50%. Някои от по-фрапиращите случаи, описани от тайните клиенти, са следните:

Амстердам – шофьорът не помага с багажа, „забравя“ да включи апарата. Игнорира молбата да намали климатика. Без да пита клиента, взима втори клиент по пътя – жена, която „отивала в същата посока“. Това удължава маршрута с около една трета. Изпреварва отдясно, говори по телефона, не дава мигач. Накрая взима пари и от двамата. На клиента обяснява „какво толкова, нали си в командировка, значи фирмата ти плаща“.

Брюксел – шофьорът изпреварва колоната от коли, които чакат на червено, и си минава през кръстовището, все едно няма светофар.

Женева – таксиджията иска необявена такса от 1.50 франка за превозване на лаптоп.

Любляна – двама отказват курс от около километър, защото бил твърде кратък. Останалите сами си го удължават – повече от двойно. Един от тях добавя красноречив неприличен жест към оплакването си.

Прага – таксито такси ли е, ако няма таксиметров апарат? Сложен философски въпрос, но клиентът в Прага попада на такова. Шофьорът предварително иска безумно висока цена за превоза, след това не може да разбере къде всъщност е адресът и пита свой колега.

Рим – счупен прозорец, използвани носни кърпички из колата. Шофьорът се губи два пъти, което удължава маршрута. Накрая апаратът показва 62.90 евро, а таксиджията иска 69.

Ротердам – когато клиента иска да плати с карта, шофьорът псува на глас, рязко набива спирачки и прави обратен завой, за да търси банкомат. Друга кола пък е ръждива, мръсна, с петна и дупки по тапицерията, развален климатик, счупени прозорци, а таблото показва 400 000 км.

Хамбург – преминаване на червено, превишаване на скоростта с 40 км/ч, мрънкане за курс от 2.5 км, че бил кратък. Един от шофьорите бърка дестинацията (въпреки че тя му се напомня многократно), което удължава маршрута тройно.

Градът с най-висок рейтинг е Барселона. Каталунските таксиджии включват апарата и са коректни с цената, всички са учтиви, колите им са чисти, приемат плащане с карта. Единственият им проблем са трудностите с английския. Любопитно е, че там и тарифата е сравнително евтина по европейските стандарти (но, разбира се, доста скъпа по българските).

Facebook коментари:

коментара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.