Страхил живееше в ж.к. „Дружба” и мразеше хора с големи носове.
Това беше наследил от покойния си баща. Той също мразеше хора с големи носове и беше възпитал Страхил да ги мрази и той.
Никой не знаеше, че Страхил мрази хора с големи носове, защото той не говореше за това.
Един ден Страхил се прибра от работа и откри, че някой е разбил ключалката и е откраднал храната от паничката на пудела.
Страхил се обади в полицията и инспектор Петров дойде с двама сержанти да огледа местопрестъплението.
– Кажете ми, инспектор Петров – попита между другото Страхил – възможно ли е крадецът да е бил с голям нос?
– Не е изключено – отговори инспектор Петров.
Не след дълго всички баби от блока разбраха, че Страхил е бил ограбен от крадец с голям нос.
Бабите от блока разказаха всичко на бабите от съседните блокове и след няколко дни по телевизията излъчиха репортаж, че в ж.к. „Дружба” върлува банда от главорези с големи носове, които ограбват и убиват по особено жесток начин местните жители.
В едно популярно вечерно ток шоу известният психолог Зигмунд Папазов заяви:
– Хората с големи носове страдат от комплекс на Сирано, което ги прави особено зли и извратени.
На другия ден в сутрешния блок обаче се появи президентът на републиката и каза:
– Хората с големи носове са изключително зли и извратени, но те не са виновни за това. Те са си родени такива и затова нашето общество трябва да ги компенсира за тази природна несправедливост, като им раздава пари.
Хората с големи носове гледаха тези рейтингови предавания и се съгласиха:
– Да, ние сме много зли и извратени, и затова трябва да получаваме много пари!
Няколко всекидневника обаче написаха, че президентът на републиката говори така, само защото той самият е човек с голям нос. Всъщност носът на президента на републиката беше доста малък, но те смятаха, че си е направил пластична операция.
Страхил беше съгласен с всекидневниците, защото смяташе, че президентът на републиката е зъл, извратен и иска да получава много пари, следователно и той е с голям нос.
Все пак бе гласувано и одобрено предложението да се дават пари на хората с големи носове. Бе създадена фондация „Магнум Назум” под егидата на фирма „Егида”, която да усвоява тези пари.
С парите се организираха международни симпозиуми, на които изтъкнати личности от цял свят идваха да ядат, да пият и да слушат колко е лошо да си с голям нос.
Страхил беше доволен, защото вече целият свят мразеше хората с големи носове. Една вечер обаче в една тъмна уличка той бе пребит до смърт от банда изключително зли и извратени хора. На другата сутрин в бюлетина на МВР бе съобщено, че тези хора били с особено големи носове.