Ъм, пробвали ли сте да си легнете по-рано от обикновено, за да се наспите по-хубаво от обиковено? Номерът почти никога не бачка. Сгушвате се в леглото, става едно такова тихо и топло, но не можете да заспите. И почвате да мислите, умът прескача като топче за пинг-понг през онези мисли, които през целия ден са били потискани от други, „по-важни“.
Пинг – работата
Понг – ученето
Пинг – забавленията
Понг – приятелите
Пинг – животът
Понг – вселената…
Нямам интернет. Сигурно е заради голееемата лоша буря оня ден. Добре, че си имам модем за резерва. Хм, най-добре да звънна да мрънкам на доставчика и да си обработя снимчиците от морето, докато го оправят. Някой ще ми донесе ли кафе с бисквитки?
Абе хубаво нещо е морето и всичко около него… ама е за хора, които имат нужда да си почиват. Приятно е да си лежиш по цял ден на плажа и да си сърбаш кафенца и коктейлчета, дам. Само дето не съм от тия хора. Сега, както нито уча, нито не работя – от какво да си почивам?!?!? Осъзнах, че в София по цял ден се занимавам предимно с правене на нищо и сега, след като съм отишъл някъде другаде, няма никаква разлика – пак правя същото. Скучно ми еее. Искам вкъщииии.
Всеки път преди да замина някъде, си гледам филмчето Eurotrip за вдъхновение. Своеобразен апотеоз на простотиите, които човек може да извърши, докато пътува. Това е един от любимите ми филми в жанра „тъпа комедия“ и си прави гавра с почти всичко… трябва и днес да го изгледам по някое време. 😛