Skip to main content

Искърското дефиле – красота на един хвърлей от София

Знам, че е минус супорнайсе градуса и тази лятна планинарска дестинация не е особено актуална в момента. Истината е, че посетихме това местенце още през юни и оттогава все се каня да го опиша с кратък фоторазказ в блога, и все не остава време.

Защо го посетихме? Защото ни сърбяха стъпалата. Искахме да мръднем нанякъде за един уикенд и търсех място, което хем да е в природата, хем да е близо до София, хем да се стига без автомобил – е, намерих го. Става въпрос за едно райско кътче около Своге – „Вазовата екопътека“ от гара Бов до село Заселе.

Влакът

Пресичането на Стара Планина с железопътна линия – влакът в Искърския пролом – е символът на развитието след Освобождението, на новата България, описана от дядо Вазов в „Дядо Йоцо гледа“. Самият той много е обичал този кът и многократно го е посещавал, заради което и пътеката е наречена в негова чест. Като малък много пъти съм преминавал транзитно този маршрут на път за баба ми във Видин и обратно. Все се опитвах да преброя тунелите и все ми излизаше различна бройката. Едва през далечната 2016, железничар ми разкри пъклената тайна – в едната посока са 22, в другата – 23.

От София до гара Бов тунелите са доста по-малко и се стига бързо и лесно. Пътническият София-Лакатник си е нещо като градски транспорт. От Централна гара се пътува около час, струва само 3 лева в едната посока, и се обслужва от най-новите мотриси на БДЖ – чисти, удобни, с климатик.

Самата гара Бов е малка симпатична гаричка на известно разстояние от самото село. През летните уикенди повечето пътници, които слизат там, са софийски туристи като нас. Има няколко кафенета и магазинчета, където да се подкрепиш за ходенето по баирите.

Вазовата екопътека

Тя започва малко над гарата – като слезеш от влака, пресичаш река Искър по моста и продължаваш по пътя на север по течението. Съвсем скоро се вижда и табелката за пътеката.

 

В началото се ходи около половин час по слънце и можеш да умреш от жега, но когато влезеш в гората става многократно по-приятно и красиво. Е, и малко по-стръмно.

        

Водопадът Скакля

След известно катерене (за кашкавал туристи като нас – повече от час, но иначе е близо) се стига до тази местна зителност. Водопадът е доста висок – колкото 30-етажен блок – но църцори слабо. Вероятно през пролетта, когато има повече вода, изглежда по-впечатляващо.

 

Нагоре към билото

Пътеката минава покрай водопада в подножието му и оттам започва стръмно изкачване чак до горната част (както казах, равностойно на 30 етажа). Това е и най-трудната част от маршрута. Изкачването не е леко, а по скалите няма сянка. Пътеката е облагородена със стълби и стабилни железни парапети.

За по-мързеливите и кекавите разходката би могла да свърши дотук, и някои обръщат на това място, след като са видели местната забележителност – водопада. Пътят по-нагоре наистина е малко по-тежък, но със сигурност е по силите на средностатистическия човек. Разликата е единствено във времето. Опитни туристи в добра форма могат да вземат разстоянието за под два часа, а на нас ни отне повече от 4 с всичките почивки и паузи за снимки. При всички положения ходенето си струва. Гледката отгоре е невероятна.

       

След голямото изкачване има място за отдих с беседки – ако си носите ядене и пиене, тук е чудесно за почивка и хапване. Ако нямате – самото село Заселе е съвсем малко по-нагоре и там, разбира се, ви чака кръчма, където да се подкрепите със студена бира.

Преспиване

Ако всичко, което искате, е еднодневна екскурзия, можете спокойно да потеглите сутринта и да се върнете в София вечерта. За по-дълга отмора, има различни варианти за преспиване в селото. Ние си намерихме ето това – комплекс Божилово. Състои се от две големи къщи с добре поддържан двор; цените са сравнително високи за района, но е много уютно, спокойно, всички са любезни и готвят вкусно. Местенцето е направено с желание и вероятно с известно количество европейски пари за селски туризъм – доста такива проекти имаше наскоро. Изобщо в последните години по селата на България се навъдиха чудесни къщи за гости и нямаме извинение да висим само в претъпканите „традиционни“ курорти.

Надолу

По-закоравелите ентусиасти могат да продължат и нагоре към разни старопланински върхове – от селото има пътеки. Но ние решихме, че надолу, разбира се, е по-лесно. Направо е учудващо колко по-бързо слязохме в сравнение с изкачването.

Ето и видео от разходката във влога на Мирела.

Хранителна ксенофобия: зло ли е палмовото масло?

Oil palm fruits ripening.
Плодове от маслена палма. Снимка: CIFOR

От известно време се налага мнението, че продуктите, съдържащи палмово масло са нещо вредно, гадно и трябва да се избягват. Само дето не съм чул нито един от хората, които папагалски повтарят тази мантра, да си направи труда да обясни защо.

Заради това реших да напиша два реда и да обясня какво е палмовото масло и защо го ядем.

Палмовото масло е растителна мазнина, която се добива от плодовете и ядките на африканската маслена палма (Elaeis guineensis). Дървото идва от Западна Африка и е пренесено успешно в други места от тропичния климатичен пояс, като днес най-много плантации има в Малайзия и Индонезия.

В последните години палмовото масло се използва извънредно успешно в хранителната промишленост, защото е един от малкото естествени (и евтини) растителни продукти, които са стегнати и твърди при стайна температура, поради което могат да заместят кравето масло в печени тестени изделия и други храни.

Преди възхода на палмовото масло, за тази цел са се използвали основно други растителни мазнини, които са в течно състояние и трябва да минат през химична обработка, за да се втвърдят. Така се получават частично хидрогенираните растителни масла, които не съществуват в природата и човешкият организъм не е пригоден да ги усвои правилно. Те са доказано вредни, увеличават риска от сърдечно-съдови заболявания и в САЩ вече е приет закон, който от 2018 ще ги забрани напълно.

При палмовото масло обаче такава химическа обработка не е нужна – то си е естествено гъсто.

Блокче био палмово масло.
Блокче „био“ палмово масло.

Разбира се, както всяко вкусно нещо, в прекомерни количества палмовото масло е вредно за здравето. Съдържа наситени мазнини, високоенергийно е, от него се дебелее и запушва артериите. В това отношение обаче то е напълно равностойно на обикновеното краве масло.

Тогава защо природен продукт бива демонизиран и обявяван за изкуствен и вреден? Това според мен е проява на нещо, което наричам „хранителна ксенофобия“. Когато нещо чуждо започне да измества местното и традиционното, психологическата реакция на обикновените хора е да отвърнат със страх и омраза. Най-ярко се вижда тази реакция, когато някъде масово се заселят хора, които говорят неразбираем език, имат по-различен нюанс на кожата, славят Господ по друг начин, или – в случая с Великобритания – просто в 5 следобед пият кафе вместо чай.

food_snob_thing_tshirt Далеч по-малко очевидна е ксенофобията, насочена към храните, защото тя не се смята за проява на лошо възпитание – все пак не можеш да нараниш чувствата на кутия с вафли. Въпреки това, механизмът е подобен. Например Кока-Кола е чужда и много вредна, а нашата боза си е хубава. И двете са калорични бомби, но в народното съзнание от бозата растат циците (супер), а от колата расте шкембето (кофти). Всъщност с каквато и подсладена напитка да се наливаш, ще пораснеш на ширина – захарта няма националност.

Жертви на подобна хранителна ксенофобия стават всякакви чуждестранни хранителни продукти, стига да станат достатъчно масови и евтини, че да изместят местните. Френските сирена засега са извън опасност, но ако почнат да се продават за 50 стотинки килото и тръгнат да изместват родния кашкавал, да видите какъв вой ще се вдигне!

Друга известна жертва на хранителната ксенофобия е натриевият глутамат, но за него – друг път.

Рождество Христово: Силата се пробужда

aurora Здравейте, приятели. Днес е Рождество Христово. Бас държа, че не съм първият, който ви го казва. Тази новина със сигурност вече я знаете, дори и вече да ви е писнало от всичко, дори да сте се откъснали тотално от света и да сте хванали Балкана (макар че, щом четете това, едва ли сте стигнали дотам).

Ако ме познавате достатъчно добре, ще знаете, че аз също обичам да плюскам постни сармички и бобец, но това не ми е достатъчно. По такива празници обичам също да се замислям, за да оценя идеята и значението на това, което отбелязваме.

Та какво е значението на Коледата? Според мен, ако на Великден празнуваме победата над смъртта, то днес отбелязваме началото на дългия път, който в крайна сметка ще доведе до тази победа.

Първо на първо, защо празнуваме Рождеството точно днес? Всъщност в Евангелията няма никакви „улики“, които да ни насочат към точната дата на раждане на Исус Христос. Лука и Матей описват Рождеството, но не става ясно кой е сезонът. От една страна, малко е съмнително овцете да са изведени на паша през декември, както пише Лука. От друга страна – що пък не, климатът във Витлеем е мек.

При всички положения изборът на 25 декември е по-скоро произволен и е свързан не с някакви исторически или библейски сведения, а по-скоро с желанието да се „християнизират“ многобройните езически празненства, които са свързани със зимното слънцестоене.

В цялото Северно полукълбо, където са корените на нашата цивилизация, около 22 декември се пада най-дългата нощ, а по един или друг начин всички тези празненства се основават на вярата, че точно в тази най-дълга нощ се ражда новото начало.

Вярвам, че това има връзка и с деня на новата година. Познатият 1 януари далеч не е златен стандарт в историята. В немалко календарни системи – например китайския лунен календар – новата година започва напролет, когато дърветата се разлистват и животът започва да придобива по-активен ритъм.

Обаче при други древни народи (включително прабългарите, според някои хипотези) има сведения, че годината започва през зимата – именно около 22 декември. По подобен начин Римската империя и християнският свят също в крайна сметка възприемат тази идея. Народната мъдрост тук е ясна: да, напролет светът около нас се раззеленява; това обаче е просто първият видим резултат от процес, който започва да тече много по-рано, в най-студените и най-тъмни дни.

За да тръгнеш нагоре, първо стигаш до дъното. Новото начало идва в най-тежкия момент. Спасителят идва, когато изглежда, че спасение няма. Все банални мъдрости а ла Паулу Коелю, но повечето банални мъдрости са станали банални, защото са неоспорими истини, нали така?

Затова, приятели, честито Рождество. Честито Начало. Днес отпразнуваме християнското Начало, а скоро – и гражданската Нова Година, които са две страни на една и съща монета. Тези зимни празници са повод да си напомним, че с много труд винаги можем да стигнем от Началото до Края, и че с мъдър разум и оптимизъм можем в сухите зимни дървета да видим бъдещото зелено листо.

За край ще ви разкажа една история от този понеделник. Тя вече беше разпространена от световните агенции, но аз я научавам чак днес. Първо, защото напоследък избягвам да си тровя ума с „новини“, и второ, защото в масовите медии, до които имаме достъп, често случки като тази минават „между другото“ или направо биват пропуснати – а не би трябвало.

Действието се развива в североизточна Кения. Автобус пътува от столицата Найроби до градчето Мандера. Както у нас, много хора пътуват до родните си места за празниците, за да се видят със семействата си.

Минавайки по лош черен път, автобусът попада в засада, организирана от ал-Шабаб – печално известните сомалийски ислямски екстремисти, които неведнъж са проливали кръв в региона. Обичайна практика при техните атаки е да разделят мюсюлманите от християните, след което просто да застрелват последните.

Когато шофьорът вижда въоръжените мъже, на всички им е ясно какво ще стане. Затова мюсюлманите в автобуса за броени секунди раздават свои дрехи на пътниците християни. После, когато всички са заставени да слязат от автобуса, мюсюлманите наобикалят християните, за да останат неразличими в тълпата. На практика създават жив щит, което обърква плановете на терористите.

Спечеленото време се оказва решаващо. Скоро приближаващ камион отвлича вниманието на нападателите, което позволява на всички да се качат обратно в автобуса и да избягат.

В това мрачно време, когато около нас активно се насажда омраза, това е красива история, която ни дава надежда за бъдещето. Група мюсюлмани помага на група християни да останат живи и да празнуват Коледа!

Под пластовете мръсотия, невежество и зло, дреме неунищожимия зародиш на всичко чисто, разумно и добро, което пак ще разцъфне. Ето това празнуваме днес. Или както разправят в една друга митология – Силата се пробужда!

Възкресението като хакване на системата

3966792-neo[1] В света на компютрите често се случва софтуер, проектиран по един начин, да трябва да се адаптира в движение, защото нуждите на потребителя са се променили. Би било най-лесно да се започне разработката наново от нулата, но поради липса на време и пари за това, програмистите вместо да изградят чисто нова система, пускат един след друг пачове и поправки… нещо като да ремонтираш кола, докато двигателят работи.

Представете си тогава хипотетична операционна система, която периодично пуска някакво приложение, което трие старите файлове в папките на потребителите. Да кажем, че админът Пешо по една или друга причина иска да спре това приложение, но не може, защото процесът е част от операционната система и не може да се деактивира, без да се преинсталира всичко. А ако Пешо преинсталира всичко, ще загуби важни данни.

Затова Пешо влиза с админски права в някоя от потребителските папки и създава там файл, който файловата система маркира като негова собственост. Файлът има двойнствена природа – хем се намира в потребителска папка, хем е админски файл. Когато процесът се сблъска с този файл, той се обърква, блокира, и спира – съответно триенето се преустановява и всички останали файлове също остават невредими.

Това е, според християнската доктрина, същността на Възкресението Христово: гениален план, създаден от Бог, за да обезсили смъртта. Това е ясно обяснено, например, от Св. Атанасий в неговия труд в защита на триединството на Бог: смъртта е част от света, така, както Бог го е създал; човекът все повече и повече се обръщал към злото и покварата, които неминуемо щели да доведат до неговото самоунищожение, и това не трябвало да се допуска: защото „по-добре би било въобще да не се сътворяват, отколкото веднъж сътворени, да бъдат пренебрегнати и оставени да погинат, защото пренебрегването демонстрира слабост, а не благост у Бога“. От друга страна, Бог не би могъл просто да махне с ръка и да отмени закона за смъртта, защото никой, дори той, не може да се отметне от собствената си дума: „Бог трябва да остане верен на закона за смъртта, който е положил, защото било чудовищно Бог, Отецът на истината, да се покаже лъжец заради нашата полза и съхранение“.

Решението било в създаването на друг парадокс: Бог да опита да подложи сам себе си на смърт, чрез въплъщението си в Христос. И тъй като това – Създателят на всичко да остане завинаги в нищото – би било абсурдно и технически невъзможно, смъртта просто ще изгуби своята сила. Заобиколно и необичайно, но елегантно и „хакерско“ решение на Божествената дилема. Това е православното тълкуване на събитията от Евангелията, което изключва елемента на наказание, стоварено от Бог върху плещите на своя син, само защото някой трябва да бъде наказан и да задоволи Божието его. Последната представа е често тиражирана в популярната представа за християнските вярвания, но тя се поддържа основно от западните вероизповедания. Всъщност по-ранното тълкуване, поддържано и от нашата църква, е именно това на Атанасий: чрез Въплъщението и Възкресението Господ всъщност хаква системата, за да поправи бъга, без да трябва да форматира диска.

Дали целият този ескамотаж наистина се е случил или не, може би не е най-важният въпрос. По-интересно е да се замислим за философското измерение на нещата, за елегантната и подредена християнска теология и символика, която далеч не е просто сляпа вяра, а отива много отвъд механичното и буквално възприемане на обърканите библейски източници. А за разлика от повечето библейски събития, има нещо, което е очевидно за всеки по всяко време: ние хората определено имаме двойнствена природа – хем сме като всички останали зверове и зверчета на планетата, хем не сме баш като тях… хем трябва да ядем, за да живеем, хем трябва и да мислим. Затова – наслаждавайте се на празниците, но не ги прекарвайте само в ядене 🙂

Честито Възкресение Христово!