Skip to main content

Бит кой?

bitcoins[1] В САЩ държавата започна да обръща сериозно внимание на Bitcoin и да се опитва да си вре носа с разследвания, регулации и репресии. А това означава само едно – че Bitcoin започва успешно да постига целите си. Иначе новата валута щеше просто да бъде игнорирана.

Bitcoin е електронна валута, която се създава и обменя в Интернет. Тя работи, като поддържа нещо като огромна децентрализирана счетоводна книга, където всяка транзакция е защитена с електронен подпис. Любопитното е, че не съществува централен сървър, където се помещава тази „счетоводна книга“ – на практика всеки компютър, участващ в системата, има копие от нея.

Затова, за разлика от традиционните валути, които са емитирани от централни банки, Bitcoin е без централна институция. Вместо това, системата е съставена от машините на всички потребители. Валутните единици на Bitcoin представляват редици от числови стойности, създавани в компютрите на тази мрежа, които изпълняват сложни математически задачи – процедура, известна като „добив“ на Bitcoin. Математически, системата на Bitcoin е създадена така, че да става все по-трудно да се „добиват“ нови Bitcoin единици с течение на времето. Следователно няма как централна банка да издаде нова маса от Bitcoins, девалвирайки тези, които вече са в обращение.

Bitcoin единиците могат да бъдат купени и продадени срещу традиционна валута на няколко борси, и също могат да бъдат прехвърляни директно в интернет от един потребител на друг чрез използване на подходящ софтуер. Това прави Bitcoin потенциално привлекателна валута за международни транзакции без неудобство от високи банкови такси или неизгодни валутни курсове. Някои интернет услуги (като например уеб хостинг и онлайн хазарт) също могат да се плащат с Bitcoin. Анонимността на системата означава, че тя може да се ползва и за престъпни цели като пране на пари или търговия с наркотици и оръжие.

Парадоксално е, че развитието в технологиите първоначално даде на държавата огромен контрол върху паричните потоци, като замени голяма част от хартиените и металните пари с виртуални такива. Вече дори и дребни сделки – например пазаруване от магазина за хранителни стоки – минават през системата на някоя банка, което ги прави много лесни за проследяване.

Развитието на технологиите обаче продължи и сега всеки има у дома си мощна изчислителна машина, която само преди 20 години би струвала невъобразима сума пари. И всяка от тези машини е постоянно свързана в мрежа с още милиони такива. С хитри криптографски формули става възможно на практика да се откачиш от банковата система и да създаваш свои собствени пари. Както съм казвал и преди, монополът върху парите може би е един от основните проблеми на нашето общество. Ще наблюдавам с интерес развитието на подобни схеми, които потенциално биха могли да разбият този монопол.

Facebook коментари:

коментара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.