Skip to main content

Безгранично

Попитах небето къде си,
там нежно премигна звезда
и мигом ми каза адреса:
„Там долу – планета Земя.“

„Какво съвпадение!“ – креснах.
„И аз съм на тази планета!“
Не вярвах, че толкова лесно
при мене ще дойде късметът.

И тръгнах под Млечния път
със песен и с бодро сърце
да търся прекрасния кът,
където е твойто лице.

Не щеш ли, сърцето ми спря:
застреля ме някакъв чичко.
И малко преди да умра,
накратко разказа ми всичко.

Преминал съм бил нещо там,
„граница“ май го нарече.
Какво е това – аз не знам,
но явно на някого пречех.

Така граничарят ме гръмна
и всичко приключи дотук.
Без теб. Без любов. Стана тъмно.
Издадох безрадостен звук…

Около Синеморец, около 19.8.2009

One thought to “Безгранично”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.