Skip to main content

Безгранично

Попитах небето къде си,
там нежно премигна звезда
и мигом ми каза адреса:
„Там долу – планета Земя.“

„Какво съвпадение!“ – креснах.
„И аз съм на тази планета!“
Не вярвах, че толкова лесно
при мене ще дойде късметът.

И тръгнах под Млечния път
със песен и с бодро сърце
да търся прекрасния кът,
където е твойто лице.

Не щеш ли, сърцето ми спря:
застреля ме някакъв чичко.
И малко преди да умра,
накратко разказа ми всичко.

Преминал съм бил нещо там,
„граница“ май го нарече.
Какво е това – аз не знам,
но явно на някого пречех.

Така граничарят ме гръмна
и всичко приключи дотук.
Без теб. Без любов. Стана тъмно.
Издадох безрадостен звук…

Около Синеморец, около 19.8.2009

Facebook коментари:

коментара

Едно мнение за “Безгранично

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.