Skip to main content

А защо София се казва София?

Както всички знаем (Нали? Нали? Кажете ми, че знаете!), основа на християнската вяра е представата за Словото като едно от лицата на Бог – втората личност на Светата Троица, за кратко присъствала в човешки вид на земята под името Исус Христос. Евангелието на Йоан започва така:

„В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.“

По-слабо известно е обаче, че както в Стария Завет, така и в Новия, Словото е наричано още и Премъдрост (Ἁγία Σοφία). Тази Света Премъдрост дава гръцкото си име на немалко православни храмове. Величествената църква-после-джамия-а-сега-музей „Света София“ в Истанбул вероятно е най-известният от тях.

Нашият храм е по-малък, но за времето си също е особено значителен. През 14. век катедралната църква „Света София“, разположена на възвишение извън източната порта на стените на нашия град, е най-видимата сграда в градския пейзаж и постепенно хората започват да наричат с името „София“ областта и града.

В чест на Божията Премъдрост е кръстена и св. мъченица София, живяла и загинала за християнската вяра в Рим през II век. Тя безспорно е почитана от нашата Църква, но съвпадението в името не бива да причинява объркване. Когато гърчулята и другите православни християни са се бъхтили да строят внушителни катедрални храмове с името „Света София“, те всъщност са почитали Божията Премъдрост, едно от лицата на Господ.

Старинната църква „Св. София“ в продължение на векове не е действаща – първо е превърната в джамия, после на няколко пъти през вековете е сериозно увредена от земетресения и изоставена. (Тук някой би казал, че Бог май не се кефи да му правят църквите на джамии, но това си е отделен въпрос, който не е тема на тази статийка.) Е, преди стотина години развалината е възстановена и църквата – осветена, а днес патронната икона в църквата изобразява Исус като дете, когато според Евангелията е впечатлявал народа с мъдростта си на толкова млада възраст.

И така, всъщност столицата на България носи едно от имената на Исус. Затова и истинският Ден на София не би следвало да бъде 17 септември, а някой от големите празници, свързани с Бог – например Благовещение, моментът на въплъщението на Словото. Всичко друго би представлявало обратното на мъдрост – демек невежество. За съжаление днес временно сме свидетели как невежеството е масово дори и сред първенците на нашето общество, а ръководителите на столичната община очевидно не са изключение от това тъжно явление.