А на сутринта…

Всичките му там хормони и техните ефекти върху човешкото поведение са твърде интересна тема, а когато се смесят с вещества, които си вкарваме отвън, динамиката става още по-объркана и любопитна.

Отдавна е доказано, че алкохолът подтиска отделянето на мъжки полови хормони, с всичките му там последствия (примерно – кофти шофиране 😉 ). Ъпсурт навремето разправяха „вдигам тояжка и след осмата чашка“; само че малко мъже могат да се похвалят с това умение.

Интересното обаче става в последствие. Знаем, че организмът се опитва да вкарва всички телесни химически процеси в строго определени рамки и много се ядосва, ако тези граници бъдат нарушени. Та напоследък има сведения, че когато алкохолът блокира отделянето на полови хормони при мъжете, организмът в отговор веднага се опитва да засили производството им, за да компенсира ефекта, доколкото е възможно.

И така, когато въпросният мъж най-после изтрезнее, алкохолната спирачка вече я няма, но компенсаторният механизъм още работи с пълна сила. И ако вечерта е била особено тежка, на сутринта се получава това, което лично аз отдавна съм потвърдил емпирично, и което наричам „разгонен махмурлук“. Може да те цепи главата, стомахът ти да е на възел и едвам да гледаш, но въпреки това си в състояние без проблеми да обладаеш всичко, което е женско и мърда. Многократно.

Тва е – надявам се високонаучното ми обяснение да помогне на господата да си обяснят този феномен, и на дамите да разберат по-ясно откъде им е дошло… защото, както знаем, науката е слънце, а народността не пада там дето знанието живей.