Skip to main content

А на сутринта…

5370891346_e983d6d4b3[1] Всичките му там хормони и техните ефекти върху човешкото поведение са твърде интересна тема, а когато се смесят с вещества, които си вкарваме отвън, динамиката става още по-объркана и любопитна.

Отдавна е доказано, че алкохолът подтиска отделянето на мъжки полови хормони, с всичките му там последствия (примерно – кофти шофиране 😉 ). Ъпсурт навремето разправяха „вдигам тояжка и след осмата чашка“; само че малко мъже могат да се похвалят с това умение.

Интересното обаче става в последствие. Знаем, че организмът се опитва да вкарва всички телесни химически процеси в строго определени рамки и много се ядосва, ако тези граници бъдат нарушени. Та напоследък има сведения, че когато алкохолът блокира отделянето на полови хормони при мъжете, организмът в отговор веднага се опитва да засили производството им, за да компенсира ефекта, доколкото е възможно.

И така, когато въпросният мъж най-после изтрезнее, алкохолната спирачка вече я няма, но компенсаторният механизъм още работи с пълна сила. И ако вечерта е била особено тежка, на сутринта се получава това, което лично аз отдавна съм потвърдил емпирично, и което наричам „разгонен махмурлук“. Може да те цепи главата, стомахът ти да е на възел и едвам да гледаш, но въпреки това си в състояние без проблеми да обладаеш всичко, което е женско и мърда. Многократно.

Тва е – надявам се високонаучното ми обяснение да помогне на господата да си обяснят този феномен, и на дамите да разберат по-ясно откъде им е дошло… защото, както знаем, науката е слънце, а народността не пада там дето знанието живей.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.