Skip to main content

4 държави, 10 дни и 7 изрода. Ден 7: ах, морето

Хъркането след дългия път продължи до обяд, а може би дори малко повече. Не знам дали има нещо по-хубаво от това да се наспиш и изкъпеш след 12-часов път.

Разбира се, веднага след събуждането и кафето, следващите ни цели бяха стария град, пристанището и плажа. Разглеждахме, разхождахме се, поплацикахме се и в морето, макар да беше вече малко късно за плажуване (заради стръмните планини слънцето се скрива рано).

Вместо да обяснявам надълго и нашироко, ето едно бързо сравнение на черногорските и българските курорти, гарнирано с малко снимки от Будва:

прилики:
– красивата природа
– застрояването (както вече казах)
– руснаците (и тях ги споменах)

разлики:
– плажовете: повече каменисти, по-малко пясъчни
– водата: кристално чиста, без водорасли и доста по-солена, отколкото сме свикнали (Черно Море е едно от най-„сладките“)

IMG_6707a

IMG_6721a

IMG_6722a

IMG_6723a

IMG_6698a

IMG_6699a

Вечерята се състоя от разни вкусни неща от супермаркет близо до квартирата. Едно местно сирене обра всички точки – прилича на нашето, но по-зряло, нещо като липсващото звено между сиренето и кашкавала. Изобщо като цяло хранителните продукти в Черна Гора са някак истински. Млякото е мляко, месото е месо, няма такава надпревара да се блъскат боклуци във всичката храна, само и само да се свали цената. Не че тук си нямаме хубава храна, но е почти невъзможно да попаднеш на нея, ако просто отидеш в произволен магазин и вземеш нещо от произволен рафт, без да познаваш марките и без да четеш дребния шрифт на етикета.

Поели достатъчна доза почивка, слънце, ядене и пиене, късно вечерта вече бяхме готови да се ориентираме към oсновното нещо, за което бяхме там. В конкретния случай – фестивала, и в още по-конкретния случай – Jamiroquai.

Първото препятствие беше стигането до плажа Яз, който се намира на десетина километра от курорта. Е, както е казал народът – „с търсене в Гугъл и до Цариград се стига“. На уебсайта организаторите бяха обещали безплатен автобус, макар и без да уточняват разписанието му. След малко въртене из центъра намерихме мястото, където трябваше да спира този автобус – главният ни ориентир беше огромната тълпа хора, които изглеждаха така, сякаш или са решили да покиснат на тротоара без причина, или чакат автобус за фестивал.

Хубаво де, но автобусът не идва и не идва, и никой не знае кога ще дойде. След половин час чакане осъзнахме, че рискуваме да изпуснем началото на концерта и започнахме да преговаряме с удобно разположилите се наоколо орди от бакшиши. Успяхме да договорим нещо с един и половината компания се натовари при него, а другата половина продължи да обикаля по колите и да се пазари. След като пет-десет минути все не успявахме нищо да спазарим, автобусът взе, че дойде.

Така, средностатистически погледнато, се добрахме до фестивала на приемлива цена. Казвам средностатистически, защото докато някои се домъкнахме с безплатния автобус, при другарите с таксито обещаната тарифа от 5-6 евро изневиделица нарастна до 15-20. Като цяло, Черна Гора е доста осезаемо балканска страна и е лесно да се почувстваш все едно си в наш курорт (за разлика от неочаквано високото ниво на ред и цивилизованост, което видяхме в Белград и Нови Сад).

На самия фестивал имаше доволно количество хора, макар и по-малко, отколкото на основния EXIT. Малко кофти беше, че главната сцена не се намираше баш на плажа, всъщност от нея дори не се виждаше морето, но нямаше как – това е единственото възможно място, където да се съберат повече хора. Явно Spirit of Burgas ме е разглезил в това отношение 🙂 Иначе Jamiroquai разцепиха мрака със звук и визия, и напълниха цялото това пространство с щастливи, танцуващи хора, закачили усмивките си зад ушите.

На самия морски бряг имаше по-малки сцени и безбожно скъпи барчета. Когато няма странен валутен курс и не ти се налага да плащаш хиляди за един сандвич, някак си е по-лесно да усетиш колко е скъпо всичко около теб. Черна Гора, мисля, е единствената държава извън ЕС, която ползва еврото като официална валута. Вече не помня точния фиксинг на бирата, но май беше от порядъка на 4 евро, така че повече от две бири не пихме.

След основния концерт въртенето по другите сцени не ни впечатли – всички звуци бяха някакви електронни неща от онзи тип, дето са непоносими за нашите уши. Въпрос на вкус, казахме си, и тръгнахме да си вървим.

На връщане към квартирата не ни се наложи да чакаме митичния безплатен автобус, защото намерихме платен – някакъв градски транспорт с билетчета на съвсем прилични цени. Така поредният ден от приключението завърши – както всички останали – с блажен сън доста след полунощ.

One thought to “4 държави, 10 дни и 7 изрода. Ден 7: ах, морето”

  1. В Косово също са на евро, все пак някой чете блога :Д

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.