Skip to main content

4 държави, 10 дни и 7 изрода. Ден 2½: фестивално настроение

exit-day1 Разбира се, организаторите се бяха постарали да включат интересни имена още от първия ден. Макар и може би не толкова силна като някои минали години (поне от моята „рокаджийска“ гледна точка), програмата на EXIT 2014 беше от обичайния тип „за всекиго по нещо“ си струваше всеки даден лев, че и повече.

За съжаление обаче дългото чакане на опашки, разпъване на палатки и умората ни попречиха да хванем всичко от първия ден. Запътихме се към крепостта, която се намираше на 20-30 минути пеша, чак след полунощ. Оттам се дочуваха отзвуци от някакви 90-тарски ретро поп хитове (после се сетих, че това трябва да са били Pet Shop Boys).

Вече бяхме изпуснали нашите хора от Оратница, но те така или иначе цял месец репетираха пред Народния театър, така че ги бяхме чували много пъти. На мен ми се искаше да чуя и Stromae, нещо сравнително свежо и смислено в блатото на съвременната популярна музика, макар че думичка не вдявам от езика му. Е, не успях. Изпуснахме и The Afghan Whigs, другата група от първия ден, която ме интересуваше доста.

За сметка на това пристигнахме навреме за Dub FX. Явно беше ден, в който ни върви на австралийци 🙂 самият той се оказа изключително позитивен пич (както и очаквах – все пак си прави всичко сам, без продуценти и лейбъли, по улиците на Европа с няколко електронни ефекта и глас) и създаде весело настроение, въпреки че пръскаше дъждец, а публиката беше оредяла. После от моя приятел Youtube научих, че на предния ден е направил изпълнение и на улицата в града. Пич, както казах.

На входа на фестивала организацията беше доста по-добра, отколкото на къмпинга. Чакането на опашка беше минимално въпреки огромния наплив. Единствената несгода беше, че за пребъркване и проверка на багажа жените и „мушкарците“ трябваше да се редят в двата противоположни края и всички двойки и компании да се разделят, а после след влизане да се изчакват и търсят.

Въпросът с пиенето беше решен, както вече е стандартно по такива големи фестивали – със специални карти, в които зареждаш пари и после си купуваш бирички, без да ровиш за пари и да чакаш ресто. Което действително страшно много намалява опашките. Самите бири бяха Туборгчета, количеството май не стигаше 500 мл, а беше по към 400, а цената беше „фестивална“, но не безбожна – малко над 3 лева, така че си пиехме, без да се стискаме. Като говорим за стискане – и тоалетните бяха достатъчно. Изобщо, организация на световно равнище.

И така, четвъртък премина в петък, някои от компанията вече бяха дали фира и се бяха прибрали, а когато мина 3 сутринта, и останалите ги последвахме, маневрирайки по улиците между хубавите сръбкини, които продаваха на западняците шотове с ракия. В самия къмпинг беше тихо, спокойно и прохладно, прекрасно за здрав сън.

Следва продължение (пак)

Facebook коментари:

коментара

One thought to “4 държави, 10 дни и 7 изрода. Ден 2½: фестивално настроение”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.