Пак ще ви мъча с политическо мнение, защото ме гложди една мисъл, която никой досега не е споделил, а се надявам, че не съм единственият, който мисли така. Бих искал да коментирам темата, че покрай тия протести много нашумя въпросът с „алтернативите“. Например:
„Протестите не предлагат алтернатива, не казват какво ще дойде след това.“
(Мая Манолова критикува от ефира на „Капут ТВ“)„Но без лидер и ясни цели / Протестите са неуспели.“
(щерката на Митко Цонев стихоплетства във Фейсбук)„PAK LI ISKATE DA DOIDE BOKO TIKVATA“
(15648 Интернет трола хейтват по новинарските сайтове)
Всички тези хора вменяват неприсъщи задачи и отговорности на хората навън. Истината е, че Протестиращите не са длъжни да предлагат алтернативи. Напротив, точно те са онези, които имат право да искат алтернативи. А предлагането им е задача на политиците. Суверенът има морално право по всяко време (а не веднъж на 4 години) да приема или отхвърля онези, които имат мераци да управляват. Оттам идва простото и ясно искане – оставка. (Нямало ясни цели? Я си помислете пак!)
И накрая, за да не си остана със сухи високопарни думи, ето една проста аналогия. Представете си следния диалог:
Собственик на магазин към управителя:
– Уволнявам те за некадърност и кражби!
Управителят:
– Ааа, не може, докато не кажеш с кого искаш да ме смениш!