Общинско-хвалебствено

Минаха почти три години от въвеждането на спорните нови правила за паркиране в баш центъра на престолния ни град, и има-няма десет месеца, откакто имам удоволствието да живея в този баш център. След като вече съм събрал лични впечатления от организацията по уличките в тази част на града, си позволявам да изкажа личното си мнение за нея, а то е неортодоксално – на мен синьо-зелената зона ми харесва и смятам, че е рядък пример как в България нещо може да се направи почти както трябва.

Казвам „почти“ заради проблемите при прохождането на синьо-зелените зони – първоначално общинската наредба си се оказа чисто и просто незаконна, и се наложи да се прилагат разни юридически врътки, за да може все пак да заработи.

Има няколко причини, поради които смятам, че синьо-зелената зона е по-скоро добра за хората в града:

1. Цената – принципът на търсенето и предлагането е сравнително прост. Ако цената е много ниска, няма да има свободни места за паркиране. Ако е твърде висока, прекалено много места ще стоят неизползвани. В момента в работните дни може би едно-две на десет места за паркиране по централните улички са свободни, което означава, че определената цена е горе-долу адекватна. Относно тарифата за жители – някои от „аристократите“ в центъра смятат, че 150 лева на година е безбожно много, но според мен си е окей и си плащам като поп (или като аристократ). Няма и 5 стотинки на час, ебаси.

2. Инфраструктура – новата маркировка показва къде се паркира, къде има гараж, къде е запазено за хора с увреждания, къде е прекалено близко до кръстовище. Дребни, но важни неща, ако искаме да има ред. Е, би било добре, по примера на много градове по белия свят, маркировката действително да е синя или зелена, за да е ясно в коя зона си точно, но може би е бяла просто защото законът го изисква. Освен маркировката има чисто нови тротоари, където спокойно да си ходиш в дъжда, без да те е страх от плокви. Има и колчета, които пречат на автомобилите да завземат отново тротоарите (в случай, че някой не е разбрал маркировката).

Знам, знам, новите хубави тротоари още не са навсякъде. Потърпете малко, работи се сравнително бързо.

3. Спазва се – вече няколко пъти с известно злорадство виждам скоби, сложени на скъпи автомобили с „милиционерски“ номера. Винаги ме радва да знам, че правилата важат за всички. Скобаджиите са усърдни в усилията си да приберат някой лев за града и обикалят редовно без да подбират.

4. В 21-ви век е – ще кажете, че SMS плащането не е кой знае колко сложна и революционна технология. Ще сте прави. Но на фона на повечето администрации в България, това си е връх на технологията. Не може да се отрече, че е безкрайно по-удобно, отколкото да обикаляш да търсиш Чичко с Талончета. Има си и мобилно приложение, което показва свободните места на няколко по-големи „сини“ паркинга.

Има ли накъде да се развива и подобрява схемата в бъдеще? Има, разбира се (баси клиширания реторичен въпрос зададох)! Движението в един милионен град е сложна работа и има много съставни части и фактори освен паркирането. Ако бачкаме усърдно и имаме малко късмет, ще трябва да мине повече от десетилетие, за да стигнем най-добрите европейски столици. Обаче, с риск някой да ме заклейми в небългарщина, ще кажа накратко: това, което виждам дотук, ми харесва.