Хора и улици, град като град,
сребърни ята над нас кръжат,
пристанищата са пустинно тихи.
Къде останахте, чудни вечери
на двайсет километра от Бургас?
Живеем спокойно, разумно и просто,
остаряваме бавно, неусетно почти
и не мога да видя най-добрите очи,
но морето в мен остава
и една тишина…
Налей ми чаша старо вино,
момче, не ме гледай така…