Седеше сам и бира пиеше
с оклюмала, провесена глава.
Защо ли има, той си мислеше,
над сто страни по нашата земя?
Кому са нужни, щом навсякъде
животът е еднакво преебан?
Една държава е достатъчна
и всички можем да живеем там!
Така във парка стар пияница
мърмореше си дрезгаво в нощта:
„Добре дошли в Човеколандия –
най-скапаното място на света!“
София, 29.7.12