Слънце, огън, водопад,
ден, природа, красота,
лъч, вълна, светулка, цвят,
смисъл, ангел, доброта,
лудост, блян, любов, дете,
изгрев, свобода, мечти,
свят, живот, море, криле,
смях, целувка, обич…
Ти.
София, 28.5.2011
Категория: Труд и творчество
Работохолик
„Ех, твърде съм красив, за да работя“
пред огледалото си казвах аз.
Из къщи само се мотах по потник
и тъй си мързелувах час след час.
Пристигна висша сила, няк’во шефче,
на цялата Вселена господар
и каза: „Как тъй ти си караш кефа,
а други мъкнат плочки, тухли, вар!“
„Коват, копаят, чистят и сглобяват,
строят, орат, плевят, берат памук.
Ориз, пшеница, ечемик засяват,
извозват цели планини боклук!“
Тъй тази висша сила гневно рече
и хоп – на работа ме назначи.
Сега работя сутрин, обед, вечер
и нямам никакви почивни дни.
Работя още като се събудя,
да, цялата година, ден след ден.
Дори понякога насън се трудя,
не знам как не се чувствам уморен.
Заплата, отпуска – не съществуват,
но аз усърдно върша своя труд.
И свикнах все наоколо да чувам
„Брей, този само бачка като луд!“
А работата е да те обичам,
навсякъде да виждам твоя лик,
в съня си името ти да изричам…
Превърнах се във работохолик!
София, 26.5.2011
Естрадна песен
Хора и улици, град като град,
сребърни ята над нас кръжат,
пристанищата са пустинно тихи.
Къде останахте, чудни вечери
на двайсет километра от Бургас?
Живеем спокойно, разумно и просто,
остаряваме бавно, неусетно почти
и не мога да видя най-добрите очи,
но морето в мен остава
и една тишина…
Налей ми чаша старо вино,
момче, не ме гледай така…
Кахърно
Започна напълно невинно,
о, сладка, красива любов.
Но след това, ламьо безчинна,
докара ме ти в „Пирогов“.
Търчейки по твоята фуста
се спънах и блъсна ме рейс.
Директно в паветата пусти
се пльоснах направо по фейс.
Сега си лежа начумерен,
отгоре до долу гипсиран.
Добре, че система модерна
венозно зарежда ме с бира…
София, януари 2011